Парламент и партии са в цугцванг

В НС има много ясна разделителна линия, която отделя системните от другите партии

Не ми е ясно защо имаше чудене и спекулации кой с кого ще направи правителство и какво ще се случи. Случи се един красив политически цугцванг - положение в шаха, в който имаш правото и задължението да играеш, но местенето на фигура само влошава нещата, защото нямаш правилен ход. Големият проблем на парламентарните избори преди по-малко от месец е, че никой не спечели. Никой! Едни знаеха, че на този вот няма да постигнат това, което им е нужно, други прекалено вярваха, че ще се харесат, а на трети им се плачеше защо вече не ги обичат.

Парламентът в сряда не успя да работи - хаос, казват. „Има такъв народ“ върна мандата - защо бягат от отговорност, казват. Не, няма правилен ход, освен за бизнес кръгове, които биха направили правителство с голяма лекота и ако ги оставят да управляват, могат и вечно. Но това е дясна утопия.

ГЕРБ са първата политическа сила. Те са победителите на изборите. Така ли е? Не! Не можаха да се опитат да сформират правителство. Отливът на избиратели наистина беше изненадващ на историческите демократични постижения на тяхното управление, но и от гледна точка на властта. ГЕРБ обаче дали инстинктивно, дали случайно от обявяването на резултатите твърди и продължава да твърди, че има ново мнозинство и нови управляващи. Както и да гледаме правителството на ГЕРБ и патриоти продължава да управлява. Коалицията продължава да е на власт. И не, няма друго мнозинство.

„С всеки изминал ден партиите, които са на второ, трето и четвърто място разбират, че не са на първо“, събуди се Тома Биков. Но не това е правилният въпрос. Борисов и остриетата около него трябва да мислят не за нерадостната съдба на вторите, третите и шестите, а над въпроса „Защо след естакадите, санирането, бързия ремонт на тунел „Витиня“, никой не иска да се съюзи с нас? Защо?“ Защо след като центърът на София бе преобразен и зелената зона пълзи към „Обеля“, софиянци гласуваха за други? Има още пет партии в парламента. Никой! Защо?

Но тези въпроси, без щрихите с естакадите и „Витиня“, важат и за другите две системни партии - ДПС и БСП. Защо никой не иска съюз с тях? 

В сегашния парламент има много ясна разделителна линия, която отделя системните от другите партии. И мнозинството е на системните партии. Трите исторически последователни и стабилни партии в Народното събрание - ГЕРБ (първа сила), БСП (трета), ДПС (четвърта) са сила, която могат да формират стабилен кабинет. Е, защо не могат?

Срамните отговори, намирисващи на взаимни, нека го кажа, унижения, доведе днес до това, че политическите субекти, които биха носили стабилност и предвидимост с всяко движение затъват и са безсилни да поведат народа си.

Не е изненада, че агресията на системното мнозинство се прехвърля към малцинството - партиите, с етикет „протест“. Върху тях се стоварва очакването да съставят кабинет, да поемат отговорност, да създадат ред в парламента. Мнозинството не е тяхно! Това е видно. Ако нещо в Народното събрание минава в ущърб на ГЕРБ е единствено поради вътрешно-системни проблеми.

„Има такъв народ“ твърди това от самото начало. Още с първото си изявление изпълнителният лидер Тошо Йорданов категорично заяви от трибуната на парламента, че животът на този парламент ще е кратък, а дали ще съставят правителство ИТН, ще се разбере, когато му дойде времето. Никога дори за секунда хората на Слави не са отстъпвали и от тази идея и единствената битка, която съществува за тях, е относително по-читав Избирателен кодекс, който да им даде шанс на следващите избори.

Отсега мога да се обзаложа, че ще има и последващи извънредни парламентарни избори, защото сме в същата партия политически шах, в която всеки е в цугцванг. В нея всички губят, с изключение на търпеливите, като в една друга източна игра - Го. Е, тук ще си проличи кой е изградил стратегията си отдавна и кой гледа далеч в бъдещето.

Извънредните избори са неизбежни. Служебното правителство - също.