„Пилето, което казва „Ку“, и публиката, която вика „Браво!“

Актьорът Иван Юруков редува майсторски превъплъщения в „Нов театър НДК“

На 29 юни „Нов театър НДК“ представи за последен път през сезона моноспектакълът „Пилето, което казва ку“. Драматургичният текст е съставен от Александър Урумов по разкази от сборниците му „Малкото име на дните“ и „Тиква“ . Той е композиран като низ от епизоди – реминисценции на миналото, вплетени в настоящето на един пазач на стар склад.

Постановката, чиито автор и изпълнител е актьорът Иван Юруков е високо професионално постижение както за него, така и за един от най-мъчните жанрове в камерния театър – моноспектакълът. По правило акьорът, изправен сам пред публиката и зависим единствено от себе си – без подкрепата на партньори („Сам съм си конят, сам съм ездачът“ както гласеше една детска песничка.) пристъпва към това изпитание с напрежение. Началото на моноспектаклите са леко натегнати. Витае някаква стартова треска. Обаче Юруков се вмъкна в образа с лекота, която не му се изплъзна до сетното превъплъщение. А в рамките на 75 мин. се редуваха десетки – пазача, баща му, майката, бабата, жена му, полковника, циганите-тарикати и пр. Динамиката на действието и майсторските интерпретации държаха здраво вниманието на публиката, чиито въодушевени реакции би следвало да ласкаят и най-галения театрален любимец.

Метафората – послание на спектакъла за „кочината, превърната в цветарник“ и „цветарникът, обърнат в кочина“ бе стон срещу разрухата, обладала действителността ни и сломената национална душа. Прегръдката между тъгата и смеха нарежда „Пилето, което казва ку“ измежду онези сценични творби, които без дръзки естетски претенции, плуват в нравствените дълбочини. Ако и финалът на постановката не беше тъй мъгляв и недоизказан, щяхме още по-силно да извикаме „Браво!“ Такова „Браво“ заслужава композиторът Михаил Шишков – баща, чиято музика в спектакъла прави „пилето“ още „по-гласовито“.