Българи и македонци заедно трябва да честваме Илинденско-Преображенското въстание в Странджа
С доброто начало, което поставиха двамата премиери Бойко Борисов и Зоран Заев - полагането на венци на паметника на Цар Самуил в София и на Гоце Делчев в Скопие, бяха разчупени догматични неистини в отношенията между България и Македония в продължение на повече от 100 години. Всички посрещнахме с удовлетворение дългоочаквания добросъседски договор между нашите страни. И какво по-хубаво продължение на нашата обща история от това македонският премиер Заев да бъде поканен на тържествата на Петрова нива на 17 и 18 август 2018 г., когато се навършват 115 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Както Борисов подчерта, въстанието не е Илинденско, а е Илинденско-Преображенско. Добре ще е да припомним как се стига до него. То е организирано и ръководено от ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), основана под това име от д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Петър Попарсов, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов и Христо Батанджиев през 1893 година. В 1894 г. към ВМОРО се включва легендарният Гоце Делчев, който по примера на Раковски разработва четническата тактика. Организацията създава през 1896 година шест революционни окръга: Солунски, Битолски, Скопски, Струмишки, Серски и Одрински. В началото на 1903 г. се взема и решението за всеобщо въстание, а в края на юни на Петрова нива в Странджа делегатите от Одринско също решават да въстанат под ръководството на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и капитан Стамат Икономов. Избухва почти едновременно на християнските празници Илинден и Преображение и затова се нарича Илинденско-Преображенско. Какво по-голямо доказателство за обща история между България и Македония!
Въстанието е кърваво потушено: в 239 сражения участват 26 000 бойци, като загиват около 1000. Опожарени са 1200 села, без дом остават 70 000 души, а 30 000 емигрират в България, тоест кървавият дан за свободата е обща - и за илинденци, и за преображенци. Именно затова съм убеден, че е съвсем естествено Зоран Заев да бъде поканен на тържествата на Петрова нива тази година през август.
Според подписания договор между двамата министър-председатели България и Македония създадоха съвместна комисия, която да уточни фактите в общата ни история. Ако за древната и средновековната възрожденска история поне за мен няма никакъв спор, че сме един народ, то в най-новата ни - след Освобождението от турско робство, няма по-силно доказателство от Илинденско-Преображенското въстание. Тази комисия трябва да наблегне най-много на изопачаването на историята на Третата българска държава от страна на македонските учени, македонското правителство и на политическите сили там. Проблемът на съвместната комисия е, че тя е съставена от дипломати историци. А знаем каква е работата на дипломатите... Това мое предложение за общо тържество на Петрова нива би могло да бъде и първия тест за тази комисия, която би трябвало да натисне политиците в тази насока.
Едно от доказателствата за това, че нещата може вече да се променят към по-добро, но все още не достатъчно, е и неясното ново преименуване на бившата югославска република. Новото й име е свързано с географско название – крайно размито, тъй като и нашата Пиринска Македония е част от така наречената Северна Македония. Та това дори не отговаря на географския термин, че Македония има три части – Егейска, Вардарска и Пиринска. Такова понятие Северна няма. Всъщност то има една единствена цел и това под натиска на Великите сили, които стават все по-брутални – да вкарат сегашната държавица колкото се може по-бързо в НАТО, да се възползват от мястото за разположение на своите бази. А и не случайно съвсем скоро предстои сесия на Алианса, на която Македония би трябвало да получи покана за членство. Независимо, че още не е проведен референдум, нито път е променена конституцията й. А за значително по-голямата цел на Македония - Европейския съюз, както се казва: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Няма как да не спомена, че не трябваше така благо да приемаме новото име на Македония, защото има опасност Македония една част да стане гръцка, а друга - албанска. Едва ли ще се стигне до разделяне, защото времената вече са други. Но подчертавам, че това е наименование, което няма нищо общо нито с историята, нито с географията, нито с логиката.
Няма да се уморя да повтарям, че ако нашият министър председател покани македонския си колега на тържествата на Петрова нива, всички заедно ще признаем, че въстанието е Илинденско-Преображенско и най-новата ни история също е обща. Става дума за историята от 1934 година, когато става разделянето ни и опитите за създаване на македонска нация. Което се извършва бавно, постепенно и сигурно, благодарение на Тито и другите герои от Коминтерна, и подкрепено за най-голямо съжаление от останалите Велики сили. Които иначе нямат нищо общо с Коминтерна, но явно това положение им допада.
Път за изтриване на омразата
Общите чествания на Петрова нива в Странджа със сигурност ще утвърдят най-болезнената точка в нашите отношения – общата ни история, включително и в миналия век до прословутото заседание на Коминтерна през 1934 г. Ще имаме общо честване на едно и също събитие. Това е пътят, по-който трябва да се върви, за да се изтрие нагнетяването между двете държави, да се изтрие и омразата помежду ни, особено от македонска страна. Борисов да покани не само колегата си Заев, с него да дойде цяла делегация – общественици, историци. Както той отиде в Скопие за Илинденската част на въстанието, сега нека те да дойдат в Странджа за преображенската част на едно и също въстание.