Политика в ремонта на щурмовите самолети

Ако Су-25 останат на земята, България губи не само техника, но най-вече отлични пилоти и техници

Дали бушон изгоря или светна сигнална лампичка, но историята с ремонта на самолетите Су-25 взе малък завой. За последно, поне засега, се оказа, че поръчката не е прекратена. Според Министерството на отбраната, дори има напредък на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на летателната годност на самолети Су-25 – рамково споразумение“. А негативните информации в медиите, бяха определени като манипулативни.

Министърът на отбраната е дал указания на комисията за провеждане на преговори с „558 Авиационен ремонтен завод“ от Беларус да потвърди с нов протокол и доклад постигнатите намаления на цените за ремонт на щурмовите самолети. Това се случва на другия ден, след като ремонтът на Су-тата стана парламентарна тема. Малко преди това опозицията в лицето на БСП използва голямата трибуна в Народното събрание, за да поиска отговор защо българското участие в ремонта не е на необходимото ниво. След това, вече от малката трибунка в парламента, обяви поръчката за поредния грабеж от страна на възложителите. Своеобразната политическа надпревара продължи на заседанието на Комисията по отбрана. Този път управляващите си бяха направили добре сметката и изпревариха опозицията в задаването на същия въпрос на министър Красимир Каракачанов. Който заедно със заместника си Анатолий Величков опроверга твърдението, че „средствата за ремонта значително ще надхвърлят сумата от 100 милиона лева, като така целенасочено ще се заобиколят законът и Народното събрание“. Последва още едно опровержение. То беше на тезата, че „процедурата е само с един участник“. Тук отговорността бе прехвърлена върху ВВС, в чийто доклад се посочвало, че само две компании могат да извършат изисквания ремонт - руският завод-производител и авиоремонтният завод „Баранович“ в Беларус. Оферта е подала само втората компания.

Най-вероятно този политически двубой ще продължи и по-нататък. Страните си имат своите аргументи и ще ги защитават. Лошото е, ако очакваният резултат, т.е. своевременният ремонт на щурмовите самолети, които някои, незнайно защо, наричат изтребители, не бъде постигнат. Според авиационни експерти техническият и междуремонтният ресурс на българските Су-25 е изтекъл отдавна. Поредното удължаване, което бе за четири самолета, е направено през тази пролет и е за една година.

Не би могло да се приеме като сериозен слухът, че някои сили гледат като изход от състоянието на бойната ни авиация единствено купуването на нови многоцелеви изтребители. Едва ли има добър стопанин, който да се откаже с лека ръка от това, което му върши работа! Като сериозна и тревожна обаче, трябва да се приема вероятността ремонтът да не се случи. Тогава губим способности, т.е. хора и техника. В този ред на мисли ще цитирам бившия командир на авиобаза Безмер, един от най-добрите български военни пилоти полковник Димитър Данев. Задължително е да го направя, защото не бива обществото да чува само политиците. Седмица, след като министерството обяви обществена поръчка за ремонт и частична модернизация на 14-те останали на въоръжение самолети Су-25 (4 Су-25УБК и 10 Су-25К), полковникът написа: „Несъмнено, добра новина на фона на дългогодишните усилия за спасяването на тези самолети. Отпреди повече от 10 години предлагахме ремонт на тези самолети и то в български авиоремонтен завод (когато все още имаше възможност това да се извърши в този завод). Но цивилното, а и военното ръководство на отбраната оставаха „глухи“ за тези предложения. Все пак с много усилия успяхме да устоим на недалновидните планове за фактическо закриване на авиобаза Безмер или за снемане от въоръжение на самолетите Су-25. Радвам се, че ръководствата на МО и на ВВС са стигнали до това решение и дано да се реализира до край“. И още нещо много важно от думите на полковника: „Опасенията ми са само това да не е плод на амбицията на министър Каракачанов да ремонтира възможно най-много налична военна техника, а и какво се случва, ако след него се появи един като предишния министър (и не само той…)? И кой ще понесе отговорност за загубените способности в лицето на демотивираните и напуснали авиационни специалисти (най-вече летци и инженерно-техническия състав?“

За тази загуба политиците трябва да мислят най-вече. Ще бъде жалко, ако един отличен пилот на Су-25, като майор Радостин Люцканчев, няма да има възможност да повтори емоционалния си изблик по време на едно от скорошните учения: „Да се похваля! Беше трудно, но успяхме! Както каза ръководителят на полигона – „Разцепихте мишената“. След като завъртях самолета и видях, че пушекът от шестнадесетте бомби се издига точно от мишената, извиках с пълно гърло... Толкова адреналин имах в тялото си, олекна ми и можех да говоря свободно! Същото се случи и с мишените за стрелбата с НУРС-овете, по128 броя на самолет, всички вътре! Отново отлично свършена работа от нас - Безмерци !“ Това е истинският капитал, върху който трябва да градят овластените от народа.

Защо не е поканен българският завод?

Това пита опозицията. МО отговаря, че от 16 години заводът не е ремонтирал Су-25, а от 18 години - не е ремонтирал двигател на същите самолети. По оценка на експерти от ВВС, в „Авионамс“ никога не са били извършвани капитално-възстановителни ремонти в обема, който е необходим сега. Въпреки многократните покани, дружеството не е предоставило документи за наличие на способности за изпълнение на обявената поръчка. Освен това решението за откриване на процедурата не е обжалвано от нито една страна, включително от „Авионамс“.