“Синята каска” Каракачанов

Тази изява си има своите обяснения, които проличават и в действията му като министър на отбраната

Ако някой от управляващите методично изпълнява намеренията си, с които влезе във властта, това безспорно е Красимир Каракачанов. Наред с всичко той се нагърби и с ролята на „синя каска“ при изглаждането на отношенията в малката и голямата коалиция. Може би не е характерно за един военен министър, но подходът му печели и когато започне да прави нещо в интерес на армията. Т.е. без скандали на личностна основа, за да не си създава излишно врагове, което няма как да не пречи в по-нататъшната работа. Или да маневрира, за да постигне своето.

За близо две години министерстване Красимир Каракачанов показа, че може да се работи и без много шум. В миналото останаха такива резки противопоставяния с политическите си опоненти, като връщането на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2016 г., който бе подготвен от служебното правителство. Търпеливо изчака работата на временната парламентарна комисия по процедурата за избор на изтребители, макар че месеците минаваха и времето за преговори, както вече става ясно, се скъсяваше доста тревожно. Все пак докара трите големи проекта за превъоръжаване на армията до приемане от Народното събрание и то със завидно мнозинство, включително от страна на опозицията. И ако изкара пълен мандат би могъл да сключи договорите и да ги предостави на парламента за одобряване.

Не застана твърдо на фронтовата линия, която някои политици обожествяват дори и с риск да навредят на готовността на Въоръжените ни сили. Така се стигна до споразумението с РСК „МиГ“ за ремонта на наличните в авиобаза „Граф Игнатиево“ изтребители. Днес вече никой не задава въпроса „Защо с руснаците?“ Най-вероятно и заради провала на предишната сделка.

Така се получава и с щурмовите самолети. Изпратената покана за ремонта на 14 броя Су-25 до Беларус бе критикувана от извънпарламентарната опозиция. Процедурата е започнала съвсем скоро. Едва седмица след нейното начало обаче дойде новината от лидера КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов след среща с министъра на отбраната.

Потенциалните изпълнители ще получат предварително условие, част от дейностите, които ще бъдат извършени по тези ремонти, да се реализират в България. На две предприятия „Авионамс“ в Пловдив и „ТЕРЕМ – Летец“ в София ще бъде предложено не по-малко от 20% от дейностите да бъдат извършени тук в България. Ако се случи така, нещата се подреждат добре.

Познава отлично атмосферата в Комисията по отбрана, като неин дългогодишен член, което му позволява да прокарва идеите си без да среща някаква сериозна съпротива от опозицията. Никога не застава сам на тази парламентарна барикада и предпочита да даде възможност на въпросите да отговарят хора от екипа му, за да бъде достатъчно добре разбран и полезен.

Подходът му да не си създава излишно врагове проличава и в отношенията му с подчинените. Запази, например, генералския и адмиралския състав. Раздели се само с тези, които по закон преминават в запаса и резерва. По този начин не повтори грешките на свои предшественици, които се повлияха по външни препоръки.

Не се опитва да се прави на военен стратег или анализатор, който знае повече за армията от началника на отбраната, например. Държи си на професията и търси приложението й в новото си амплоа. За това не е изненада, че при откриването на учебната година във Военна академия „Георги С. Раковски“ не задълба в лекцията си темата за целите на силите или способностите на един или друг вид въоръжена сила и род войска. Това остави на началника на отбраната. Върна се 1300 години назад, за да припомни как българският кан Тервел спаси Европа. И че не 140, а 1400 години армията ни брани държавата.

Парлелно с всичко това движи голямата си идея за подготовка на населението за война. Не успя като депутат да убеди колегите си за връщане на задължителната наборна военна служба. Видя как двете големи политически сили – ГЕРБ и БСП, са позиционирани по тази тема, т.е. стоят ръка за ръка. Като добра синя каска не отиде на конфронтация, а маневрира и изведе на преден план въвеждането на доброволна военна служба. Който иска, ще служи, но с определени придобивки и задължения в резерва и запаса. Така успокои не само политиците, но и майките, които се замислиха как децата им ще влязат в казармите.

Разбира се, всеки може да си направи извод позитивни или негативни са действията на вицепремиера и министър Каракачанов. Това не е моята цел. Вижда се обаче, че слагането на синята каска точно от Красимир Каракачанов на такъв разгорещен коалиционен съвет на управляващите не страда от липса на логика. Най-вероятно има и още много обяснения.

Очакванията

На умиротворителните способности на Красимир Каракачанов тепърва ще се разчита. „Малката коалиция“ в управлението едва ли ще заживее мирно и тихо. Армията също се надява на тази дарба на министъра. Особено в есенните месеци, когато ще станем свидетели на борбата коя институция да вземе повече от бюджета на държавата.