Труд
Автор:
Проф. Михаил Константинов
Наскоро целокупният български народ и електоралният му в частност корпус бяха ощастливени с блага вест. Най-голямата партия, с най-умните лидери начело, съобщи на верните си избиратели, че трима от тези лидери ще се жертват на ползу роду болгарскому като водачи на цели две районни кандидатски листи. Тази българска дивотия, а именно един човек да се кандидатира в два изборни района, е слабо позната в държавите, които определяме като цивилизовани и които от 34 години безуспешно следваме.
В зората на демокрацията, около лето 1991-во, не беше така и един кандидат за депутат можеше да участва само в една районна партийна листа. Което е правилно и разбираемо. Обаче някои политически велможи (и особено един от тях, лека му пръст) тогава не успяха да се класират за депутати по честния начин и си гласуваха абсурден закон за двойно кандидатстване в два изборни района, та белким се докопат до лелеяния парламент. И на хората в България оттогава не им прави особено впечатление, че тази практика е нечестна, страхлива и въобще – мошеническа.
Какво всъщност казват двойните кандидати на своите избиратели в поне един от изборните райони, който са снизходили със своето височайше кандидатстване? Те казват: „Гласувайте за нас, за да не бъдем ваши представители и за да не защитаваме вашите интереси. Гласувайте за нас, за да продължаваме да се гаврим с вас и да ви правим на маймуни, каквито в действителност сте“. Това ни казват двойните кандидати и изглежда, че ние, единичните избиратели, няма какво да направим. Но наистина ли не можем? След 27 септември проверете партийните листи и на 27 октомври не гласувайте за партия, която има мошенически двойни кандидати в листите си. Аз лично ще направя точно това.
