Политологът Анастас Стефанов пред „Труд“: Вотът в чужбина притежава ореола на някакъв изкуствен фетиш

Силно наситено е полето на новите партии, но и са силни очакванията за съставяне на кабинет след изборите на 11 юли

На политическия фронт нищо ново. Така би следвало да се казва романът, посветен на кампанията на предсрочните парламентарни избори в България, които ще се състоят на 11 юли. Какво се случва на практика? Как влияе дейността на служебния кабинет на действията на политическите сили? Гори ли обществото така, както беше на 4 април и как ще се държи пред урните в средата на лятото? Отговорите тепърва ще намират място за живот, а въпросите продължават да ни заливат. Изследователски център „Тренд“ следи събитията в страната внимателно и през следващата седмица ще имаме отговори на някои от нагласите на българите. Предварително разговаряме с политолога Анастас Стефанов - един от основателите на центъра.

- Какво отбелязвате в поведението на партиите от началото на кампанията, господин Стефанов? Наблюдавате ли някаква свръх­амбиция сред някои от политическите субекти или обратното - всичко е равно и предсказуемо?

- Разковничето на този отговор се намира в действията на партиите в 45-ото Народно събрание. Тъй като малко след самото учредяване на предишния парламент беше ясно, че той няма да продължи живота си дълго, там се създаде едно свръхдемонизиране, свръхконфронтиране, с високо напрежение, свръхпроизводство на политически събития - изказвания, закани, все неща, които създадоха усещането, че ние живеем в някаква кулминация на предизборна кампания за следващ парламент. Това, което струва ми се наблюдаваме през първите дни на официалната предизборна кампания, е едно прегрупиране, едно пренареждане, пренастройване, като във Формула 1, където екипите търсят по-добра стартова позиция за атака в официалната гонка. Ако не виждаме прекалено голяма активност в публичното пространство, това можем да го отдадем на фокусирането на политическите партии върху различни мероприятия на терен. От друга страна, забелязваме продължаваща ударна активност в социалните мрежи - най-вече Фейсбук. Очевидно е, че политиците разбират нарастващата важност на този канал.

- Прави впечатление, че има някакво общо спокойствие и нито публиката, нито политическите партии реагират остро на иначе горещи събития. Например неочаквано спокойно за мен премина провокацията на г-н Карадайъ, която той направи в Турция. Как си обяснявате това?
- Може би ако нямахме тази огромна политическа динамика, която се случва през последните месеци - кратък, но бурен парламент, политическа криза, горещи взаимоотношения по оста президент - правителство, съставяне на служебно правителство, можеше да говорим и да очакваме реакция на обществото и динамика в обществените нагласи, подобно на следствията от изказването на г-н Ахмед Доган от село Кочан през 2009 година. Но аз си мисля, че и тази ос на етническо и национално противопоставяне е с изпилен мащаб. За голяма част от избирателите е ясно, че през годините този номер е използван за взаимно мобилизиране на електоратите на едните и другите, въвлечени в провокацията. Има и нещо друго, което е много важно ДПС предизвиква раздразнения много повече по оста на „скритата“ власт и олигархико-икономическия ракурс, отколкото през етно-националистическата ос. Това, което видяхме и в предишния парламент и днешната политическа кампания, не е конфликта между ДПС и националисти, а между системни партии и партии на протеста. От началото и на предишната, и на настоящата кампания, това е ъглополовящата линия. Макар че вече се забелязват нюанси в реториката, засега плахи, но все пак публични.

- Какви например?
- Визирам например изказването на г-н Атанасов от преди няколко дни, който загатна, че партиите на антистатуквото ще търсят начини за съставяне на правителство, но в един момент добави, че не бива да се отписва опцията за парламентарна подкрепа и от други партии, загатвайки за „непоисканата подкрепа“, която понякога е много ценна.

- Включително и от ДПС.
- Да, той визираше точно Движението за права и свободи.

- Как подобна опция би се отразила на поведението на електората на „Демократична България“, който има претенциите да бъде пряко продължение на „демократичната общност“? Как ще разчетат подобна сделка, би ли отблъснало хората от урните.
- В случая не става дума толкова за сделка, а за нещо друго. За всеки, който следи и наблюдава политическия живот, е ясно, че ако протестните партии не успеят да съберат онези нужни 121 гласа за съставяне на правителство, а настояват да има такова, подкрепата от други парламентарно представителни сили е неизбежна. Разбира се, аз съм далеч от мисълта, че за ядрото на „Демократична България“, особено „Да, България“ Движението за права и свободи е по-приемливо от БСП. Обяснението за поведението на г-н Атанасов е, че тук става въпрос за лансиране на политически възможности, а колкото по-радикално се държат политическите субекти по време на кампания, толкова по-малко възможности си оставят след изборите. Защото в един момент колкото повече радикални заявки си предявил, толкова повече ще се очаква от теб. А електоратът на „Демократична България“ да не е претенциозен към своите лидери. В градските среди е още актуално иронизирането на изказването на един лидер за „предизборните трикове“.

- Като говорим за ДПС, новият Изборен кодекс свали ограниченията за брой на изборни секции в чужбина. Това ще доведе ли до по-голяма тежест на Движението и в крайна сметка пак да се окаже в ролята на балансьор, каквато отдавна изгуби?
- Според мен този казус с бюлетините от чужбина успя да се наложи като една мантра. Движението за свобода и свободи само един или два пъти е успявало да мобилизира свръхповече секциите в чужбина. Това далеч не е така през последните години. И дори сега да има увеличен брой секции (това е изцяло на сляпо хипотеза), резултатът, при който имаме обединена общност, при липсата на конкуренция от сорта на проекти на Лютви Местан, ДПС ще успее да увеличи своя общ резултат, но това няма да е съществено. Нека да бъдем реалисти. Вотът в чужбина притежава ореола на някакъв изкуствен фетиш в българското общество. Най-вече този от Турция. Далеч съм и от мисълта, че вотът в чужбина ще се разрасне кой знае колко много, в пъти, както предполагат някои, вследствие на промените в закона.

- Така или иначе най-големият бенефициент на гласовете от чужбина е „Има такъв народ“. Възможно ли е точно тези гласове да помогнат на партията на Слави Трифонов за се превърне в първа политическа сила?
- Съществува такава възможност, макар към днешна дата в „Тренд“ все още да нямаме такива данни „Има такъв народ“ да се превърне в първа политическа сила, но ако това се случи, то със сигурност няма да е благодарение на гласовете от чужбина, а ще се дължи на вота в България. Ако станем свидетели на по-завишена избирателна активност, ако се задействат различни електорални периферии и разочаровани от други политически субекти, то тогава шансът на новите партии е по-голям. Електоралните периферии обикновено се задействат след натискане на спусъка на наказателния вот. Спусъкът на наказателния вот както на 4 април, така и на 11 юли в най-голяма степен е в полето на „Има такъв народ“. Това не е тайна за никого. Точно задействането на тази периферия е най-голямата загадка за нас на този вот - ще се случи, или няма да се случи.

- Тук се поражда един много интересен казус. ГЕРБ не са на власт вече, тоест няма срещу кого да се протестира. Служебният кабинет действа така, сякаш е от името на протеста и хипотетично въздава правосъдие - реже глави по етажите на държавата, назидава, сочи с пръст. Има ли опасност точно тези събития да приспят активността на протестния и периферния вот?
- Да, тук сте абсолютно прав. Такава възможност отбелязвам и аз. Това, че служебното правителство действа много широкоформатно, като редовно правителство, това означава, че то ще повлияе на някои части от обществото ни по начин, да заглъхне широкото асоцииране на ГЕРБ с властта. В интерес на истината това е в пряка зависимост и със задействането на наказателен вот, макар и само отчасти. Определящ ще е и психофонът в заключителните седмици в кампанията, както и кой по-добре ще интерпретира настоящата обществено-политическа реалност.

- Откъде черпи ресурс третата партия на протеста „Изправи се! Мутри вън!“ - тя не е яркият носител на бунта и протеста, каквато роля играе Слави Трифонов от много години, не е и наследник на СДС, каквито са „Демократична България“.
- Ресурс черпят първо от годината на протести, в които „Отровното трио“ бяха в основата, от яркото поведение на „Изправи се!“ в парламента, когато започнаха специалните комисии за ревизия на управлението. В момента ресурса, който черпят, е от кампанията и ако искат да продължат това, трябва да продължават да бъдат толкова ярки. Ако не успеят, би могло да има и обратен ефект, защото полето на антистатуквото е пренаселено, а и зарядът сред различни групи е конюнктурно явление - един път го усвояваш, в другия път, не.

- Има ли възможност БСП да си върне част от електората, който преля към „Изправи се! Мутри вън!“ и „Има такъв народ“?
- Това е напълно възможно на база на страха, че БСП е достигнала някакво дъно и част от електората да се мобилизира, друг да се преориентира от протестните партии обратно към социалистите. Възможно е да видим и други движения в рамките дори само на новите субекти. Пак казвам, силно конкурентна е почвата на антистатуквото и това прави прогнозирането много трудно от гледна точка на мобилизацията - дали това, което е мобилизирано на 4 април, ще се случи и на 11 юли.

- Защо, според вас, патриотите, които отново се обединиха не събират общо повече гласове, отколкото само първата политически сила от техния отбор на 4 юли?
- Стара истина е, че механичния сбор не води до политически резултат. Трябват и съществени политически усилия тази коалиция да обясни на своите, а и не само защо е важно тяхното бъдещо участие в 46-то НС. Отделно дори да има много ентусиазирани хора, които приветстват обединението между ВМРО, НФСБ и Веселин Марешки, има също и разочаровани, които не приемат напълно подобно обединение.

- Кой ще спечели ако пак не се направи правителство?
- Едно е сигурно, че в българското общество имаше силни нагласи, че след изборите на 4 април трябва да се състави правителство. Също толкова е сигурно, че след изборите на 11 юли, тези очаквания ще са завишени от гледна точка на това, че обществото има някакъв капацитет на политическа активност. Много тънка е границата, след която политическата активност може да се превърне в политическа апатия, от която със сигурност ще загубят новите политически сили, които не разполагат с твърди политически ядра, които да изнесат нови избори. Докато при ГЕРБ, БСП и ДПС е обратното. Политическото отрицание е нож с две остриета. Ти можеш да си позволиш да рискуваш и да заложиш отново, но проблемът е, че може да не ти излязат картите.

Нашият гост
Анастас Стефанов е политолог. Роден е на 6 юли, 1987 г., в София. Завършил е бакалавър и магистър в Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Участвал е различни изследователски проекти, касаещи българския политически процес след 1989 г. Съосновател на социологическа агенция “Тренд”.