Политологът д-р Станислав Бачев пред „Труд“: България е във война със себе си. Жънем това, което сме посели

Разговаряме с политолога Станислав Бачев. Той е изкушен да коментира актуалната политическа ситуация у нас. Но смята, че в момента България има слаба политическа класа, която е неспособна на дързост, но е и неспособна да се освободи от зависимостите - вътрешните, а чрез тях и външните. Бачев обаче твърди, че без участието на поне една от „системните“ партии няма как да се излезе от политическата криза.

- Г-н Бачев, вие сте и историк, и политолог, какво мислите за сегашната ситуация в България?
- България е във война със себе си. Жънем това, което сме посели. Болезнено е, когато се изрича и чува истина, която не е приятна, но само това е пътят, за да бъде разбрана и преодоляна. Да, нашата държава не за пръв път преживява състояние на криза - политическа или икономическа, но този път е различен. Ние нямаме нужда от външен враг, за да се поставим пред изпитание, което е равносилно на последиците от една реална война. В този случай щетите не се изразяват в разрушени сгради, а в нещо много по-опасно и дългосрочно - ние имаме разрушени ценности. А те, пренесени от семейството, през училище и до университета, създават криза в разбирането за общност и цели. Едно общество, лишено от ориентири, но и от необходимите за всяко време личности-пътеводители, в миналото щяха да бъдат наречени будители, намира едно от решенията в показността. Тя става ценност, която намира изражение във всеки аспект от живота - от илюзорното усещане, че живеем добре, но на кредит, до това този уж добър живот да бъде показан като желан, но фалшив образ в социалните мрежи. Същият фалшив образ е възприет и в политиката, където показността и зрелището изместват съдържанието. Същото това общество вече е дотам объркано, че едно от малкото колективни желания, което е и положителен инстинкт, е да знае какво не иска. Но все още не може да намери обща позиция за това какво иска и как да го постигне.

- Имаме безпрецедентна ситуация - за първи път толкова много избори...
- Случайни ситуации рядко има, случайни политически кризи - също. И тази не е изключение. Хаосът, когато е контролиран, е възможност за осъществяване на цели без това да бъде видимо. В момента България има слаба политическа класа, която е неспособна на дързост, но е и неспособна да се освободи от зависимостите - вътрешните, а чрез тях и външните. Политическата криза бе създадена от самите политици, а не от избирателите. Преди една година имахме институции, които не си говореха, а вече имаме партии, които отказват диалог, до преди два месеца беше просто възможност, сега е факт.
 
- Вероятно, ако има избори 2 в 1, ще се повтори сегашната ситуация. Защо стават така нещата?
- Има два основни въпроса - кой ще бъде първи и дали и колко нови играчи ще има в парламента. Те правят ситуацията качествено различна. От една страна - ако ИТН загуби първото място, ще означава, че те се провалят в създаването на устойчивост и във времето напред пътят им ще бъде в посока надолу. Това ще препотвърди, че стигането до върха не е еднократен акт, а е постоянно усилие. Но също и това, че ако 20 години произвеждаш най-популярния телевизионен продукт е както предимство, защото капитализираш тази популярност под формата на обществено доверие, но е и недостатък, защото вече се иска нещо повече, освен като очаквания, но най-вече като собствени възможности. Или невъзможността да надскочиш сянката си. От другата страна е възможността ИТН да запази първото място, което пак не означава, че политическият проект е придобил устойчивост. Но ще означава, че ГЕРБ навлизат в нов етап от своето съществуване. Вторият въпрос е също толкова важен, защото има поне два субекта, които биха могли да допълнят картината на следващото Народно събрание. Разумно е да очакваме, че патриотичната ниша може да намери свой нов представител в лицето на „Възраждане“. Дори е в границите на възможното там да се случи на пръв поглед неочаквана коалиция. Вариантите са или с традиционните патриотични формации, или с партията „Българско лято“. Интересно ще бъде, ако повторим същото упражнение със същите резултати. Понякога промяната се случва след упорство в грешките, доста често трудния начин е единствения начин.

- Провалът за съставяне на редовно правителство, как ще амбицира основните политически играчи?
- Първо, трябва да се каже ясно, че без участието на поне една от „системните“ партии няма как да се излезе от политическата криза. Дори не става дума само за съставянето на кабинет, а за воденето на диалог. Например, грешна е демонизацията на ДПС, тъй като те нямат нито един непоследователен ход или действие. И за разлика от новите партии специалистите им не са избирани на телевизионен кастинг, а са проверени във времето и се знае, че в определени сфери тази експертиза тежи. Така че този тип подбор чрез кастинг е част от тази показност в политиката, която прави така, че да се губи смисълът и тежестта. Стигна се дотам, че поради прекалена и не на място. употреба дори дума като „суверен“ олекна и изгуби своята тежест.
Друг пример е БСП, която при изминалите преговори показа нивото на зрялост и принципност, което беше видимо и в предизборната кампания преди това. Там проблемът е вътрешно-структурен, а спиралата е в посока надолу, независимо дали и ако на предстоящите избори ще има някакво повишаване на резултата. Структурите ги има, но не се знае съдържанието какво е. Видими проблеми в ГЕРБ ще се проявят, ако не съумеят да излязат като първа политическа сила. От т. нар. „системни“ партии тя е най-млада, затова настоящите процеси в държавата, ако бъдат използвани правилно, ще допринесат, отколкото да навредят. Там проблемите също са кадрови, подготвени нови лица няма, а старите трудно могат да са символ на промяна.

- Смятате ли, че има чуждо влияние върху политическите процеси в България? 
- България винаги ще бъде арена на сблъсък на геополитически интереси. И в настоящето нашият свободен ход като държава е много малък. Правителство без подкрепата или препоръката на Вашингтон, няма как да бъде съставено, независимо дали става дума за редовно или служебно. И тук е тънката игра - можем да го наречем „правителството на Шрьодингер“, по примера с „котката на Шрьодингер“. То има двойствен характер - хем е временно, хем успява да се задържи половин година, но същевременно успява да създаде и очакване за нов политически проект. Негативите отиват в буфер, остават само позитивите, какъв по-добър старт? Това е поредният пример за политическо инженерство. Може да му се проследи зародиша, кога и как е лансиран, как е изграден положителният образ на лидера или лидерите му и т. н. Оттук следват добра и лоша новина. Добрата е, че от сега е ясен краят на такъв проект, независимо дали ще бъде след година или две. Лошата е, че чуждото инженерство няма да спре, включително сред „системните“ партии. Въпрос на време е подобни процеси да станат видими. Всъщност, това е и заявката от Вашингтон след събитията в Афганистан - променя се метода, но не и крайната цел. Моделирането на политически процеси в определена държава също е част от спектъра на меката сила, при това с десетилетна история. Такива политически проекти са коне по шахматна дъска. Единият да бъде възможност, която да сдържа. Време е нашата държава да създава собствени проекти, които да защитават собствените ни интереси. Ключовата дума е баланс, за да има ред. А редът означава противопоставяне.

- Има ли неща, които могат да обединят българите? 
- Един от проблемите ни, като българи и като държава, е че живеем за днес и утре, а не за едно поколение напред. Към момента ние нямаме обща цел като общество и нация, дори казано идеализирано - ние нямаме своя блян. Нашите блянове са заровени в миналото. А миналото е важно, за да стъпим върху него, заради колективната, родовата и индивидуалната памет, да не забравяме кои сме. Миналото трябва да бъде горивото, което дава енергия, за да се продължи напред. Кои сме ние, ако не оставим нещо по-добро след себе си? Величието не е само в минало време, а дори напротив, то е и в бъдеще, чрез настоящето. Когато има наличие на голяма цел, изкачването на стъпалата е по-лесно, пътят е начертан.

- Защо, например, всички са разединени по отношение на ваксинацията?
- Времето и политическите решения от началото на обявената пандемия дадоха основания за съмнение сред обществото. Не в наличието на вируса, а в способността, но и мотивите за справянето с този проблем. Първо, бе ясно заявено, че когато се появи ваксина тя ще реши проблема, после се оказа, че тя не решава напълно проблема. След това имаше държави, които макар и с голям процент ваксинирани, пак наложиха ограничения. Когато хоризонтът за край на проблема променя постоянно своята точка, докато тя не стане многоточие, означава че има или съзнателна воля за подобен процес, или липса на способност за справяне. И в двата случая резултатът е загуба на доверие. Затова въпросът с ваксинацията трябва да остане право и личен избор. От друга страна, поради особеностите на съвременния свят, за пръв път е възможно глобално осъществяване на социален и обществено-информационен експеримент на множество нива, паралелно, но и последователно. Игра със страха, чийто резултат е осъществяване на контрол. А може би проблемът е, че решенията се взимат в ход, без да се осъзнава, че това влошава ситуацията. Ще отнеме дълго време, но докато науката не даде категорично решение, играта на доверие и съмнение ще продължи, а потърпевши ще са обществата.

- Политолози смятат, че сегашният президент Румен Радев ще прави някакъв политически проект- партия. Досегашната практика показва, че такива намерения са се проваляли... Но сега се сочат министри от служебното правителство с такива намерения.
- Трябва да бъде повторено, че Румен Радев бе избран благодарение на БСП. Там имаше взаимна зависимост - без Радев БСП нямаше да има печеливш кандидат. И въпреки това БСП беше ракетата-носител, защото избори се правят със структури, с логистика, с опит. А тогава мобилизацията беше пълна. Така че, въпреки резултатите си от последните два избора, без БСП за Радев задачата по преизбиране ще бъде по-трудна. Освен ако липсата на тези гласове не бъде запълнена от вече споменатата възможност за нов политически проект. И все пак, тогава може да се окаже, че нито агнето е живо, нито вълка е сит. За последните две години Радев направи твърде много ходове, които противоречат на възгледите на хората, които са го избрали, не само сред електората на БСП. Последните месеци също не са изключение, и декларираната идеологическа близост при връчването на третия мандат няма как да заличи действията преди това. Може да се очаква, че ще има разлика между декларираната официална подкрепа и реално подадените гласове. Ключовата сдържаща роля ще бъде на този все още хипотетичен политически проект. Подаването на определена информация в публичното пространство винаги е с цел, така се проверяват реакции, вдига се цена и т. н. В конкретния случай крайната цел е повтаряне на президентския мандат, но това ще дойде с определена цена, освен тази, която и към момента се плаща.

- Досега, към началото на септември, нямаме сериозни кандидати за президент извън Румен Радев. Не се ли бавят от ГЕРБ? Не трябва ли да издигнат Бойко Борисов за държавен глава, щом нямат друг?
- Времето работи в полза на ГЕРБ. От една страна, няма смисъл да се бърза, но от друга стои и проблемът за липсата на стабилна фигура, извън тази на Борисов. За да има оползотворяване на създадените условия, е необходима балансираща фигура, която не се ограничава в рамките на една група хора. Казано по-ясно - отношението към Русия, но и към Китай е ключово. Например, важно е фигурата на бъдещия президент освен да отиде в Белия дом във Вашингтон, но да участва и в Деня на победата в Москва. В момента баланс липсва. Също са важни сигналите и към други наши стари приятели и партньори.

- Оптимист или песимист сте за това, което ще се случва в държавата?
- Ние имаме нужда от собствен катарзис. Може би трябва да изстрадаме собственото си възстановяване. Чрез страдание към преосмисляне и пречистване. Трябва да преживеем войната със себе си, с комплексите и слабостите си, за да започнем нов етап. Имаме нужда от приемственост. От дългосрочна политическа програма, при която в няколко ключови за бъдещето сфери, има константи, които да не зависят от политиците и партиите на всекидневието. Алтернативата я виждаме всеки ден - когато искаш нищо да не се промени - демонстрирай активност. Думите трябва да се върнат там, където им е мястото - при действията.

Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет „Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. В края на 2018 г. издаде първата си монография „Геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на XXI век”.