Преслава Петкова, председател на Камара на следователите в България, пред „Труд news”: Конституцията трябва да се брани от обслужване на цели и интереси на политически фигури

Макар да сме участвали в работната група за новия Закон за съдебната власт, становищата не ни бяха чути. Това заявиха преди дни на съвместна пресконференция от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ), Камарата на следователите в България (КСБ), Българската съдийска организация (БСА), както и Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт (САОСВ). Шефката на КСБ Преслава Петкова даде пример, че в чл. 236, ал. 3 от ЗСВ се казва, че Висшият прокурорски съвет взема решение за отстраняване на главния прокурор с 13 гласа, при положение че общият брой на кадровиците във ВПС е 10 души, в това число и обвинител №1. От Камарата на следователите призовават да се отложи приемането на новия ЗСВ, докато Конституционният съд се произнесе по искането за обявяване за противоконституционни на промените в основния закон от декември 2023 г. За тези и други проблеми с промените в основния закон разговаряме с Преслава Петкова.

- Г-жо Петкова, какви са ефектите от промените в Конституцията, особено за съдебната власт - прокуратура, следствие, ВСС?
- Промените станаха факт в края на миналата година. Ние изразихме своите опасения, конкретно в частта съдебна власт, че няма да са ефективни, дори ще са опасни за работата ни като магистрати. Тъй като към настоящия момент тези ефекти не са видими поради липсата на законова уредба в Закона за съдебната власт, ние допускаме, че те ще доведат до редица проблеми в частта, която касае работата ни в съдебната система. Цялото общество видя проблемите, които възникнаха при сформиране на служебното правителство. Тези промени, касаещи частта служебно правителство, можеше да са пагубни за държавата ни и единствено добрата воля, държавническата мъдрост и съзнанието на органите и институциите, отговорни за съставянето му, не ни доведоха до тежка институционална и конституционна криза с липса на изпълнителна власт, липса на Министерски съвет, липса на министър-председател. Както имаше проблем, който можеше и да е неотстраним за функционирането на политическата власт в лицето на Министерски съвет, така считаме, че и за съдебната власт би имало негативни последици. И въпреки добрата воля на магистратите, не бихме могли да преодолеем проблемите, които биха възникнали от последните изменения и допълнения на Конституцията. Нашето мнение е, че разделянето на ВСС на две – Висш съдебен съвет (ВСС) и Висш прокурорски съвет (ВПС), в състава на последния с превес на квотата на членовете, избрани от Народното събрание, би обезличило участието на магистратите и би подчинило кадровия орган на прокурорите и следователите, а и самите магистрати, на волята на законодателната власт. Ефектът от Конституцията се видя, както казах в частта служебно правителство, тъй като се наложи съставянето му в кратък период след приемане на тези изменения. Все още ефектът в съдебната система не се вижда, тъй като няма сформирани ВСС и ВПС в състава, който се предвижда в Конституцията. Надявахме се в уредбата на Закона за съдебната власт в проекта, представен от Министерство на правосъдието, да се развие тезата за партийна неутралност на бъдещите членове на Висшия прокурорски съвет. Уви, с дадената дефиниция на партийно неутрално лице, считаме, че не се дават гаранции тези членове, избрани от квотата на НС, да са независими от политическо и партийно влияние. Затова, както от самото начало на представяне на проекта на ЗИД на Конституцията, както и на проекта на ЗСВ, в Комисията на конституционни въпроси в НС, в Министерство на правосъдието, ние сме изказвали нашето мнение, че първо ВПС не следва да бъде в такъв състав, в който НС да има безапелационен превес над квотата, избрана от професионалните гилдии на прокурори и следователи, както и да се дадат ясни гаранции за независимостта на членовете на Висшия прокурорски съвет, избрани от квотата на НС. 

- Какви са конкретните възражения на Камарата на следователите по приетите промени?
- Органът, който беше олицетворение на единството и независимостта на съдебната система, беше разделен на два съвета. Макар и формално да съвпада наименованието на Висшия съдебен съвет в досегашния му състав, спрямо този, който се предвижда, това е друг орган, с други функции и мандат. Намали се мандатът на ВСС от 5-годишен на 4-годишен. Създаде се орган, който ще назначава, премества, повишава или уволнява прокурори и следователи и това няма да е ВСС, което е в разрез с постановените решения на КС в досегашната му практика. Изрично КС се е произнесъл, че кадруването по отношение съдии, прокурори и следователи следва да се извършва от Висшия съдебен съвет, в противен случай би имало промяна на държавното управление. Отново в разрез с решение на КС, в случая с Висшия прокурорски съвет и начина му на конституиране, се създава този орган, който би обезличил съдебната власт. Така ще се размие отговорността и ще се прехвърлят специфични правомощия, които Висшият прокурорски съвет следва самостоятелно да взема, но реално съставът му ще бъде доминиран от представители, избрани от НС. Тоест народните представители, избрали тези бъдещи членове на съвета, биха имали решаващ глас по отношение кадровата политика в прокуратурата и следствените органи. Съзираме остър дисбаланс между властите, с което се нарушават едни от основополагащите принципи, заложени в Конституцията - за разделение на властите и независимост на съдебната система. Освен това считаме, че Обикновеното народно събрание не е компетентният орган, който следваше да извърши тези промени. Това следваше да е Великото народно събрание. Неслучайно е предвидено всички ключови и важни изменения и допълнения в Основния закон, да се извършват от Велико народно събрание, за да се предпази Конституцията от моментни състояния на политическата обстановка и интереси на конкретни партии и коалиции. Конституцията е основният договор, въз основа на който функционира обществото ни, като следва да се брани от всякакво обслужване на цели, амбиции и интереси на отделни политически фигури и формирования. И не на последно място считаме, че при приемане на тези изменения и допълнения не стават ясни мотивите, поради които се приеха. За нас липсва конституционно легитимна цел за тях.

- Предишното ръководство на Министерство на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за нов Закон за съдебната власт, за който се твърдеше, че се доразвиват промените в Конституцията. В понеделник четирите съсловни организации на следователи, прокурори, съдии и съдебни служители обаче възразихте в общо становище срещу тези промени. Защо?
- Целта на изпълнителната власт, в какъвто и да е състав, е да се предоставят на законодателната власт максимално удачни и отговарящи на обществените нагласи и нужди законопроекти. Тези предложения са в резултат от проект, изготвен в работна група, която бе сформирана със заповед на министъра на правосъдието за изменение и допълнение на ЗСВ във връзка с изискванията на Конституцията за приемане на законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения в Основния ни закон. В работната група не се чуваха становищата и мненията на прокурорите и следователите по отделните въпроси, които бяха дискутирани. Наложи се да обясняваме и същината на работата на следователите, както и актовете, които те издават. Това показва непознаване на материята и работата на магистратите, чиято дейност засягат промените. Държа да отбележа, че в работната група не ни бяха представени и не бяха обсъдени всички разпоредби на проекта на ЗСВ, тъй като ни беше обяснено, че законът следва да се синхронизира с последните изменения и допълнения в Конституцията. С изненада установихме, че реално е изготвен изцяло нов законопроект, който видимо за всички юристи, не само за магистратите, е изготвен набързо. В разпоредбите прозират множество грешки - някои са недовършени и недописани. Не отправяме критики към експертите в Министерство на правосъдието, изготвили този проект, защото знаем, че срокът, който беше поставен, беше изключително кратък. Проявяваме разбиране към техническото състояние на законопроекта, но тъй като се касае за изцяло нов устройствен закон по отношение работата на магистратите, с около 600 разпоредби, ние предложихме на министъра на правосъдието да удължи срока за обществени консултации. Имаме и по-радикално искане - да се изчака с внасянето му в Министерски съвет, тъй като, ако КС е постоянен в практиката си, по наше мнение той би отменил измененията и допълненията в Конституцията от края на миналата година. Тогава повечето от разпоредбите в проекта на ЗСВ и необходимостта от нова уредба в този закон би отпаднала.

- Очаквате ли този път да ви чуят? Изглежда политиците напоследък не са в настроение да се съобразяват с възраженията на професионалната и академичната общност по правните въпроси. Кое ви дава надежда, че този път с новия ЗСВ ще е по-различно, отколкото с Конституцията?
- Нашето мнение, както по отношение на измененията и допълненията в Конституцията, така и по отношение на проекта на ЗСВ, съвпада с това на по-голяма част от академичната общност, на изтъкнати конституционалисти и юристи. Винаги сме се надявали на чуваемост, тъй като магистратските общности и съсловните ни организации са тези, които познават проблемите на работата отвътре. Невинаги, да не кажа много рядко, нашето мнение е било отчитано. Ние не губим надежда, че думата ни ще се чуе и логиката, разумът, моралът и съзнанието ще са с превес над политически аргументи и амбиции за доминиране на една власт над друга.

- Ако не е този моделът за съдебна реформа и законодателят бърка някъде, какъв е пътят за справяне с проблемите в съдебната система?
- Както всяка система, и съдебната страда от редица проблеми. Например - формализмът при извършване на действия по разследването. Липсата на вещи лица, които да са със специални знания в специфични области. Архаичната нормативна уредба в областта на наказателното право, която невинаги успява да е в унисон със съвременните тенденции и настоящите и бъдещи нужди на обществото. В тази насока следва да са промените в съдебната система, а не в преуреждането на статута на кадровия орган и предвиждане на доминантна квота на членовете му, избрана от НС и дискриминация по отношение на прокурори и следователи, които да не могат да бъдат избирани от квотата на народните представители.

- Прокуратурата обаче отново е в обществения фокус вече няколко месеца, говори се за мрежи за влияние, за търговци на дела. Не може да отречем, че и във вашите редици има „гнили ябълки“. Как може да се предотврати да се повтарят случаи като тези с покойния Мартин Божанов – Нотариуса, с Петьо Петров – Еврото и т.н.?
- В публичното пространство излиза информация за конкретни лица, за които се твърди, че са свързани със сфери на влияние в съдебната система. Ние стоим твърдо на позиция, че, ако е имало подобни влияния, то следва да бъдат изкоренени, отговорните за това лица да понесат своята отговорност, да се изчисти системата като име в обществото и хилядите колеги, работещи съвестно и качествено в системата, да се ползват с доверието и одобрението на гражданите, в чиято полза всъщност е нашата работа.

- Обвиняват обаче прокуратурата, че действа според актуалните политически настроения и съобразява действията си с тях. Вие забелязала ли сте подобна тенденция?
- Време е представителите на политическите партии и парламентарно представените групи да спрат да обвиняват прокурорите и следователите, че действат политически, защото това е една изключително опасна тенденция. Да вземем един пресен пример – този с досъдебното производство по случая, свързан с предполагаеми корупционни практики в Агенция „Митници“, заради което определени политически представители атакуват прокуратурата. Две съдебни инстанции потвърдиха най-тежката мярка – „задържане под стража“ за двама от обвиняемите по това дело. Първо Софийски градски съд постанови такива мерки, а след това и Софийският апелативен съд ги потвърди. Това само по себе си показва, че има достатъчно доказателства да се допусне, че има обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъпленията, в които са обвинени. Подобно говорене за действия на прокуратурата „тенденциозно“ или „според политическите настроения“ трябва да спре, защото съм убедена в това, че мнозинството от следователи и прокурорите работят при стриктното спазване на духа и на буквата на закона. Нека политиците спрат да намесват българската прокуратура в предизборните си кампании. Избори напоследък имаме често и не може магистратите да бъдат принуждавани с политически или други средства отвъд правните да съобразяват действията си с обстоятелството, че предстоят избори. Ако това се допусне, ни чакат много опасни и страшни времена за върховенството на правото в България.

Нашият гост
Преслава Петкова е завършила езикова гимназия с английски и немски език, а след това право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Кариерата ѝ започва като юрисконсулт в Министерството на околната среда и водите. През 2005 г. след конкурс е назначена за младши следовател. В периода 2007-2018 г. работи като следовател в ССлС и в СО на Софийска градска прокуратура От 2018 г. до 2022 г. е следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, а след закриването ѝ - в СО-СГП и в НСлС. На 21 октомври 2023 г. е избрана от общото събрание за председател на Камарата на следователите.