Приятелството - пет години фестивал "Българска душа на Святата земя"

Един проект на Весела (Сели) Райчинова за Дни на българскта култура в Израел

Защо се връщаме отново и отново всяка година в края на май за Дните на българската култура в Израел, които създателката и вдъхновител на фестивала Весела (Сели) Райчинова, поетеса, преподавател, преводач, журналист и продуцент е нарекла „Българска душа на святата земя“?

Наистина, тук има хора, почитатели, гости, творци и поклонници, които идват ежегодно, от самото начало, въпреки че, организаторката на тези празници на изкуствата, не престава да ни изненадва с нови участници – артисти и драматурзи, нашумели или по-малко известни, но уникално талантливи млади писатели и поети, художници, известни музиканти и танцьори, журналисти, каквато е и идеята на фестивала – да се интегрират различни видове изкуства и жанрове, както и участници от различни държави.

Още от първото си издание, проектът се осъществява под егидата на кмета на град Бат Ям г-н Йоси Бахар и с подкрепата на Българското посолство в Държавата Израел, а Дните на българската култура, се превръщат в един истински празник за българите, живеещи в Израел, както и за другите славянски общности.

Но най-ценното, което разбира човек още от първия път, е че тук се създава неповторима атмосфера на приятелство и творчески контакти между организатори, участници и гости, не само от България, но и от различни точки на света, които не само придават пъстра интернационалност на събитието, но обогатяват преживяванията с разкази, информация, даже с филми, които показват какво наистина се случва в държавите, в които живеят, какво правят българите по света за да съхранят традициите, словото, писмеността и националната ни култура и идентичност. И не само дните, нощите се оказват къси за интересните срещи и разговори, за неформални творчески четения и съвместно творчество, много смях и настроение.

В Израел живеят около два милиона руски евреи, чехи, поляци и арменци, много украинци бягат от войната в Украйна, а българската общност наброява поне 50 000души.

Българската общност в Израел поддържа и с радост очаква ежегодния фестивал „Българска душа на святата земя“.

Самата Весела Райчинова разказва, че идеята за този фестивал е възникнала от друг фестивал, който се провежда всяка година в България, в град Пазарджик – „Израел, мой възлюбен“, организиран от голяма група почитатели на Израелската държава, история и култура. Традиционно вече, една голяма група, с ръководител Екатерина Тодорова, присъства и подкрепя фестивала в Бат Ям, в Израел.

Откриването на фестивала „Българска душа на святата земя“ 2019 започна традиционно с откриване на изложба в Зала „Мендел“ в Тел Авив, Яфо.

Тази година, изненадата за публиката на в областта на изобразителното изкуство, беше самостоятелната авторска изложба „Стъпки по пясъка на Святата земя“ (живопис, смесени и новаторски техники) на художничката, журналист и арт-експерт, д-р Райна Дамяни. Експозицията, съставена изцяло от 22 нови и нестандартни творби, уникално съчетали оригинални български шевици, през залез и картини, посветени на Марк Шагал, както и илюстриращи свещени знаци от историята и културата на България (Българската розетка) и Израел. Една изложба, изразяваща перфектно смисъла на Българската душа на святата земя.

Главното събитие на първата фестивална вечер беше постановката „Любовта не може просто да отмине“, моноспектакъл на невероятно талантливия Симеон Владов, с режисьор и драматург популярният и многократно цитиран в социалните мрежи писател Радослав Гизгинджиев. Един уникален тандем, който завладя тотално публиката от първата секунда до самия край с невероятната сила на текста, посланията и превъплъщенията на Симеон Владов, който несъмнено е майстор на жеста и душевните състояния на героя.

Адмирациите след това не стихнаха и за младия писател и драматург, авторът на бестселърите „Рай“, „Повече от любов“ и на много други книги, а също и поет, Радослав Гизгинджиев, когото Весела Райчинова представи и с последната му книга „Лепири: Между сянката и светлината “, роман, свързан с изследователския труд на автора, издаден в отделна книга за вампирите в народните песни и предания. Романът, от който не остана нито една бройка, а желаещи да я прочетат и притежават, имаше и в следващите дни, е нестандартна, невписваща се в представи и шаблони книга, в която посланията и мислите са достигнали такава неочаквана дълбочина и сензитивност, наистина огледало, „между сянката и светлината“, в което не само да се огледаш, но и да преминеш през него и да си зададеш въпроса: Кой е вампирът?

Весела Райчинова (Сели) умело насочи вечерта към литературата и представи някои от специално поканените на фестивала наградени автори, с първи награди от литературния конкурс за поезия, разказ и есе „Небесни меридиани“, който се проведе миналата година.

Голямата награда на конкурса, на името на големият българо-еврейски поет Мони Папо, кобеше връчена на една млада авторка, която живее, учи и работи в Ерфурт, Германия – Елена Живкова за разказа си „Балкани“.

Елена, която е завършила българска филология и се оказа, освен писателка и много талантлива поетеса, загърбва журналистиката, за която е мечтала, но по думите и, не е за нея и завършва в момента образование за детска учителка, в което намира истинското си призвание, може би и по традиция от майка и, също учител по професия.

Следващият, награден с първа награда за поезия млад автор, в неговата възрастова категория, Дилян Димитров, живее със семейството си и учи във Франция. Само на 23 години, носител на много литературни награди от конкусри, с изключително разнообразни области на интереси, образования и професии – литература, туризъм, фотография, с изключителен организаторски талант и общителен характер, в което се убедихме лично през следващите дни. С характерната си за интелигентен човек скромност, той акцентира не върху поезията и наградата си, а представи късометражен филм за най-голямото българско училище в Париж „Иван Вазов“, в което работи и неговата майка. Наистина, с гордост разказа как се работи и преподава там, въвеждането и на онлайн обучение за български деца, от целия свят и още много интересни факти.

Бяха представени и другите две носителки на първи награди за поезия – Катя Кремзер, която живее и работи във Виена, но издава книгите си в България и Мина Карагьозова, поетеса от Хасково, която получи три награди от конкурса „Небесни меридиани“.

Неочаквано за вечерта, певицата Елена, която живее в Гърция, изпълни нова авторска песен, като поздрав към поетесата Катя Кремзер, написана по нейния стих „Ще те погаля с поглед“ от стихосбирката „Пясъчна роза“, която беше представена миналата година.

На сцената беше поканена и обичаната от всички журналистка Димитрина Кюркчиева от предаването „Арт-ефир“ по БНР, която участва още от самото начало във фестивала и като поет, и като журналист и вече се счита за част от организаторския екип.

Българската публика и на двете вечери беше трогната и развълнувана от изпълненията на децата от вокалната формация „Южнячета“ от Хасково, които представиха хорово български народни песни и индивидуални изпълнения. Групата, водена от вокалния си ръководител Боян Митев е много популярна и в България, участници са в огромен брой фестивали и конкурси, носители на множество награди.

Програмата продължи непринудено до късно, но присъстващите не бяха отегчени, напротив, много дълго и сърдечно разговаряха и се снимаха за спомен с участниците, нещо което е много характерно за хората тук – дългите раздели.

Точно това се случи и с всички нас, които не се познавахме преди това – след тази вечер, вече бяхме приятели, научили един за друг и от сцената, и от разговори в една непринудена атмосфера, която самата Весела Райчинова създава на основата на равнопоставеност и приятелство, една от основните идеи на този форум.

Като че ли от Бог събрани, групата на участниците продължи на следващия ден с посещение на Старо Яфо и пристанището, водени, по желание, от предпочитания гид на всички – колоритната Вивиан Леви, майка на Весела Райчинова и сестра на известния ни поп певец, преподавател и ментор в „Две капки вода“, Етиен Леви, който пристигна същия ден, след финала на състезанието в България, за да вземе участие в грандиозния концерт, предвиден за втората фестивална вечер.

За концерта, не могат да се спестят суперлативите. Звезди, като Дони и Нети, познати вече на българската публика в Израел, бяха подготвили нов репертоар, специално за посещението си тук, изцяло на иврит, с еврейска музика. Обичаният от всички българи в Израел и невероятен изпълнител на български и на иврит, Етиен Леви, който освен собствения си рецитал, изпълни песни и с Дони, както и новия си дует с известния и у нас певец Ави Бенеди, който е голям приятел на България и често прави записи там, също и в дуети с български изпълнители. Ави Бенеди изпя за българската публика в Тел Авив повечето от най-известните си песни, на фона на техните видеоклипове, а в неформалните разговори по-късно вечерта разказа и историята си за музикалните контакти и изяви в България, за прекрасните впечатления от професионализма и таланта на българските певци.

Тази година, за втори път слушахме невероятния глас на народната певица Петя Кенанска от Хасково, чийто репертоар и невероятно изпълнение, далеч надхвърлят типичната народна песен и се отличават с висок професионализъм и интернационално звучене. За нейното представяне на втората, концертна вечер на фестивала, прочетох възклицанието: „Ето, това казахме в Израел!“. Участваха още певицата Стефка Петкова, младата народна певица и гайдарка Мариана Маринова, балет „Цион“ от Стара Загора, както и обичаните от всички малки и млади изпълнители от вокалната формация „Южняче“.

Никой от нас не усети и не съжали за късния час, в който се разделихме, по типичния за тук радушен и дълъг начин, въпреки, че за следващата сутрин, до която оставаха броени часове, беше предвидено рано тръгване за Йерусалим.

За всеки от нас това свещено място притежава различни символи, значение и святост, но е единно, като желание да се поклоним на гроба и Голгота, където е бил разпънат Спасителя, да се помолим и на каменната плоча, където е било положено тялото му след това. Хората коленичат в молитви пред нея и освещават всичко, което носят за себе си, близки и познати.

А след това, с безкрайно търпение се изчаква огромната опашка от туристи и поклонници, които искат да влязат и да се поклонят на самия Божи гроб. Останалата част на източен Йерусалим впечатлява с атмосферата на пъстрите магазини и пазари, където лесно можеш да се загубиш, а температурата навън гони 40 градуса по Целзий. Затова, последната ни спирка беше Стената на плача, мястото, където се отправят молитви, (от жени и мъже разделени), но както от дълбоко-религиозни ортодоксални евреи, така и от обикновените туристи, приготвили листчета с желанията си, които да оставят в някоя цепнатина на стената.

За музеите в Йерусалим не остана време, а Гестиманската градина видяхме от прозореца на автобуса, но винаги е така – не може да се обхване и види всичко. Затова човек се връща тук при всяка възможност, за да открива за себе си историята, да разбере по-добре възникването на християнската религия и събитията, които я предхождат, да види с очите си съжителството на трите религии, да разбере по-добре защо тези хора са се събрали преди седемдесет и една години да възстановят земята си и да обединят народа си в съзидание и опазване на Светите за цялото човечество места.

С времето, човек разбира и какво е да живееш в постоянно напрежение и заплаха от провокации и ракетни нападения, нещо с което са свикнали и не показват страха си, чувства се само една увереност, че държавата Израел трябва да съществува, те са я отвоювали и изградили само за този кратък период, превърнали са пустинните хълмове в райска градина и се счита за безусловно задължение да се полива и поддържа всичко, което е засадено. Минали са през войни, непризнаване и заплахи, което съществува и до сега, но населението живее с единственото желание за мир, уважение и разбирателство между хората и народите.

Този древен народ - гонен, изтребван и изстрадал по времето на Холокоста и Втората световна война, не забравя болката от многобройните човешки жертви, но не показва омраза или враждебност към никого. Пази древните си знания и традиции, образованието е издигнато в култ и раждаемостта е висока, народ, който отстоява и мисли за бъдещето си.

Много хора се възмущават от мерките за сигурност за влизане и излизане от страната. Но като разбереш, как и защо всички млади хора, включително и момичетата, минават три години военна служба и се учат в опасни за живота обстоятелства да отбраняват Родината и близките си от нападения, как някои от тях биват коварно убити, през прокопани с километри тунели, тогава започваш да разбираш и приемаш техните извънредни мерки за сигурност, но и да се учиш на тяхната отвореност към хората, толерантност и уважение.

Да си дадеш сметка защо за всяка цивилизована държава в света отношението към евреите е пробен камък, както за политиците, така и за обществото.