Прогнозите за икономиката се разминават с реалността

Растежът на БВП за 2023 г. е значително по-нисък от реализираните през предходните години

Дефицитът може да се окаже по-висок от 3% от БВП

Макроикономическата рамка на държавния бюджет е основа за оценката на вероятността за коректното му изпълнение. Показатели като брутен вътрешен продукт, заетост, инфлация и др. са ключови параметри, спрямо които се прогнозират приходите в бюджета. Разходите се оценяват на базата на планираните политики, като разликата между приходите и разходите е бюджетното салдо, което в последните години е отрицателно, т.е. правителствата реализират бюджетни дефицити. Планирането на бюджета изисква използването на консервативен подход спрямо прогнозите за БВП, за да се осигури гъвкавост при на изпълнението на бюджета, ако се наложат непредвидени разходи.

Сериозно надценяване на БВП в бюджета

В поредица от статии, както и при официални дискусии с представители на изпълнителната и законодателната власт, предупредих, че планираният в бюджета БВП за 2023 г. ще се размине с реалността. БВП за 2023 г. е основата за прогнозите за 2024 г. Значителна грешка за 2023 г. би довела до още по-голямо разминаване за 2024 г. и поставя под риск изпълнението на приходите през текущата година. Това може да доведе до по-висок дефицит, който да надхвърли 3% от БВП, и да бъде задействана процедурата за прекомерен дефицит. Тази процедура прави невъзможно присъединяването на България към еврозоната.

Прогнозата за БВП за 2023 г., която се използва за съставяне на бюджета за 2024 г., е 191,2 млрд. лв. Според данните на НСИ БВП за 2023 г. е в размер 183,7 млрд. лв. – т.е. отклонението е близо 7,5 млрд. лв. Това е много голямо разминаване, което е резултат от нереалистичната прогноза за БВП, която беше направена спрямо бюджетния дефицит за 2023 г. Целта на тази прогноза беше очакваният дефицит през 2023 г. да е по-нисък от 3% от БВП. Когато бяха публикувани данни за бюджетния дефицит на касова основа за 2023 г. в размер на 5,6 млрд. лв., предупредих, че той ще надхвърли границата от 3% и ще наруши фискалните правила. Данните на НСИ го потвърдиха - дефицитът от 5,6 млрд. лв. съответства на 3,1 % от БВП в нарушение на Закона за публичните финанси.

Това голямо разминаване затруднява и разработването на Конвергентната програма, която трябва да бъде изпратена на Европейската комисия до средата на април. Тази програма трябва да използва като основа за прогнозите публикувания БВП и да обясни причините той да се различава с близо 7,5 млрд. от залегналия в бюджета. Освен това, в програмата трябва да бъде направена нова прогноза за БВП през 2024 г. и за ключови показатели като относителен дял спрямо БВП.

Проблем е дефицитът на начислена основа, който при размер на икономиката от 205,8 млрд. лв. е 2,9% от БВП. Този размер е абсолютно неправдоподобен, тъй като изисква номинален растеж от 12%, което при забавянето на темповете на инфлация е почти невероятно да се случи. Номиналният растеж за 2024 г., заложен в макрорамката на бюджета, е 7,6%, при силно завишената прогноза за реален растеж в размер на 3,2%, която не е съобразена с очертаващата се рецесия в основни търговски партньори на България.

Ако се приложи номинален растеж от 7,6% към БВП от 183,7 млрд. лв. за 2023 г., се получава прогноза за БВП за 2024 г. в размер 197,7 млрд. лв. или с 8,1 млрд. лв. по-малко от заложеното в бюджета. При подобна стойност на БВП дефицитът на начислена основа може да се окаже по-висок от 3% от БВП и да наруши критерия от Маастрихт. Припомням, че към първоначално планирания дефицит за 2024 г. би трябвало да се прибавят и 1,2 млрд. лв. за общински проекти, заделени в набирателна сметка в края на 2023 г., които при използването им през 2024 г. повишават дефицита на начислена основа.
Възможно е в Конвергентната програма да се направи още по-оптимистична прогноза за растежа, но тя няма как да бъде обоснована, особено при стремежа за отчитане на по-ниска инфлация, за да се изпълни критерият за ценова стабилност. Друго обяснение на представителите на правителството е, че данните за БВП традиционно се ревизират през октомври и тогава се получава по-висока номинална стойност. Проблемът е, че прогнозите в момента се правят на базата на наличната информация, а ревизията няма как да увеличи БВП със 7,5 млрд. лв., особено при забавящ се номинален растеж поради спадащата инфлация. През октомври 2023 г. БВП за 2022 г. бе повишен с 2,4 млрд. лв. спрямо публикуваните през март данни. По-големи ревизии обикновено се дължат на значителни промени в методологията, което не санира нереалистичната прогноза.

Какво се случва в българската икономика през 2023 г.

Реалният растеж на БВП през 2023 г. е в размер 1,8% и съвпада с прогнозата в бюджета за 2024 г. Растежът за 2023 г. е значително по-нисък от реализираните през предходните години – през 2021 г. е 7,7%, а през 2022 г. - 3,9%. Независимо че прогнозата съвпада с икономическия растеж като цяло, при отделните му компоненти има известно разминаване. В предходна статия предупредих, че износът намалява в реално изражение (с 1,9%), при прогнозирано нарастване с 0,5%. Освен това вносът намалява с 6,3%, при прогнозирано намаление с 1,9%, а потреблението нараства с 4%, при прогнозирано нарастване с 4,1%.

Инвестициите (бруто образуване на основен капитал) нарастват с 3,3%, като надхвърлят прогнозата в бюджета, която е за растеж от 0,6%. Подобно  нарастване на инвестициите най-вероятно се дължи предимно на публичния сектор (и поради края на програмния период по европейските фондове), което предполага продължаващо забавяне на реалните инвестиции в частния сектор. Това, от своя страна, задълбочава декапитализирането на частния сектор и влошава перспективите пред дългосрочния растеж. Данните за инвестициите на предприятията обикновено са по-коректни след ревизията през октомври и тогава е възможно тази ситуация да се подобри до известна степен.

Най-голям принос за икономическия растеж от тези компоненти има вносът на стоки и услуги, който спада с 4,3 процентни пункта, но тъй като участва в БВП със знак минус, има положително влияние. Спадът на вноса в много случаи е сигнал за забавяне в икономическата активност в страната, като този ефект се проявява през следващите периоди. Най-голям отрицателен принос за растежа има изменението на запасите с -4,8 процентни пункта.

Опасения за средносрочното развитие предизвиква производствената активност (предлагането). Растежът на брутната добавена стойност е само 0,8% и сериозно се забавя спрямо предходните две години – през 2021 г. той е 8% (тук основна роля има възстановяването на активността след пандемията от COVID-19 през 2020 г.), а през 2022 г. е 5,3%. Добавената стойност в селското стопанство намалява с 3,9%, като през кризисната 2022 г. отново се наблюдава спад от 4,4%. Производството в индустрията се увеличава в реално изражение с 0,9%, при растеж от 11,9% през 2022 г. Това кореспондира с данните за намаление на индексa на промишлено производство, който през всички месеци на 2023 г. реализира спад на годишна база. Средногодишният му спад през 2023 г. е 8,4%. Посочената тенденция се запазва и през януари 2024 г. (6% спад).
Аналогична е ситуацията в добивната промишленост с намаление през всички месеци на 2023 г., като средногодишният спад на индекса е с 13,7%, а спадът през януари 2024 г. е 6,7%. Индексът на производство в преработващата промишленост реализира годишни намаления от април 2023 г. нататък, като средногодишният му спад е 4%, а спадът през януари 2024 г. е вече 8,4%. Това също предполага значителен риск пред реализирането на оптимистичната прогноза за растежа през 2024 г.
Добавената стойност в сектора на услугите се увеличава в реално изражение с 1%, което отново е намаление в темповете на растеж – през 2021 г. растежът е 9,3%, а през 2022 г. е 3,8%.

Заетост

Според методологията на националните сметки броят на заетите лица през 2023 г. е 3,48 млн. и нараства с 1% в относително или с 34 хил. в абсолютно изражение на годишна база. Растежът на добавената стойност на 1 заето лице в реално изражение обаче е отрицателен (-0,2%), което може да е индикатор за неустойчиво развитие на трудовия пазар.
Най-голям брой работни места осигуряват дейностите търговия, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство (881,7 хил.), следвани от промишлеността (добивна и преработваща) и производството и преноса на енергия (662,7 хил.), държавно управление, здравеопазване, образование и социални дейности (612,8 хил.) и селското стопанство (517 хил.).

През 2023 г. най-бързо нарастват работните места в информационните и комуникационните технологии (5,1%), където се запазва трайната тенденция за растеж поради все още доброто съотношение между качеството и цената на труда, за което допринася и относително ниската данъчно-осигурителна тежест върху труда, следвани от заетите на бюджетна издръжка (4,1%) заради политиката на некоалиционното правителство и операциите с недвижими имоти (4,1%) поради високата активност, подпомагана от благоприятните лихвени условия. Спад е регистриран в професионалните и административните дейности и научните изследвания (-1,3%), в промишлеността, производството и преноса на енергия (-1,2%) заради спада на цените на електроенергията и на производството от въглищните централи, в селското стопанство (-1,1%) поради неблагоприятната година и понижаването на цените в сектора, както и свиването на някои традиционни производства.

Най-съществен принос за нарастването на заетостта има държавно управление, образование, здравеопазване и социални дейности (24 хил.) и търговия, транспорт и логистика, хотелиерство и ресторантьорство (12,9 хил.), докато измененията при останалите икономически дейности почти се компенсират помежду си.

В средносрочен период (2023 г. спрямо 2019 г.) заетостта намалява с 52,9 хил. като все още трудовият пазар не може да се възстанови отпреди COVID-19 кризата, а намаляването на населението и икономическата миграция вероятно няма да позволят това да се случи в обозримо бъдеще. През този период обаче с 53,5 хил. нарастват заетите в държавно управление, образование, здравеопазване и социални дейности, които са силно зависими от политиката на правителствата.