Труд
Автор:
Ясен Люцканов
Родните фирми изнасят основно снаряди и боеприпаси, показва официален доклад за 2016 година
БГ компании са осъществили износ за общо 94 държави
България е изнесла оръжие за 1 015 310 105 евро през 2016 година, което е с над 370 милиона евро повече от 2015 г. Това показва новият годишен доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.
Комисията, която е към министъра на икономиката, издава разрешенията за износ на оръжие. Право да изнасят имат фирмите, получили лиценз от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, ръководен от министъра от отбраната. В двете структури влизат експерти от МИ и МО и от службите.
По силата на европейски регламенти комисията е длъжна да публикува годишни доклади, посочващи стойността на износа, реализиран към всяка една държава, както и категорията на изнесените продукти, свързани с отбраната, без да дава информация за конкретните фирми и сделки.
2016-а е поредната година с огромен ръст на тази тип търговия, като освен това данните сочат, че сделките стават все по-сигурни. От издадени разрешения за 1 258 938 626 евро са реализирани сделки за 1 015 310 105 евро.
За сравнение през 2015 г. междуведомствената комисия е издала разрешения и удостоверения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, на обща стойност 1,4 млрд. евро, а са реализирани доставки за 642,5 млн. евро.
През 2014 г. разрешенията са за 828 милиона, продажбите - за 404 млн. евро. През 2013 г. съответно – 491 млн. и 235 млн. евро.
Най-голяма част от осъществения износ миналата година е за Ирак, Саудитска Арабия, САЩ, Афганистан и Индия (виж графиката). Това затвърждава тенденцията от 2015 г., когато на първите места места бяха Ирак, Саудитска Арабия, Индия и Афганистан.
За сравнение – през 2014 г. държавите, купили най-много оръжие от България, бяха Ирак, Афганистан, Египет, Алжир и Индия, а през 2013 г. – Индия, Канада, Афганистан и САЩ.
Износът за Ирак през 2016 г. е за 259 297 996 евро, а за Саудитска Арабия - 238 988 457 евро. През 2015 г. сумите бяха съответно 159 625 160 евро и 92 442 253 евро.
Общо за двете държави ръстът е двоен и достига близо милиард лева. А износът за Близкия Изток сумарно вече е над половината от общия обем - 536 059 476 евро, докато през 2015 г. беше 282 080 442 евро.
Български фирми са осъществили износ за общо 94 държави през 2016 г. Изнасят се основно снаряди и боеприпаси.
За 370 090 790 евро е износът на продукти от категория ML 4 - “бомби, торпеда, реактивни снаряди, ракети, други взривни устройства и заряди, и оборудване и принадлежности за тях“. За 358 896 772 евро е износът на продукти от категория ML 3 - “Бойни припаси и взривателни устройства”.
По закон докладът подлежи на одобрение от Министерския съвет и от Народното събрание. Миналата година процедурата премина без никакви дебати. През 2014 г. в парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм от Външно министерство изразиха позицията, че „става все по-обезпокоителен профилът на Република България като износител на въоръжена и специална продукция за определени държави“. От МВнР посочиха, че това са „дискусионни дестинации, спрямо които голяма част от страните членки на ЕС прилагат политика на откази и въздържане”.
Тогавашният председател на комисията Кирил Цочев от АБВ обяви, че забележките на Външно „могат да бъдат приети като пожелание”. „Няма как скандинавските държави или Хонолулу да купуват такова специфично оборудване от България”, заяви и заместник-министърът на икономиката Любен Петров от СДС. „Нито министерството, нито държавата имат вина, че българско оръжие попада в недобросъвестни ръце в Сирия и Ирак”, заяви преди година тогавашният икономически министър Божидар Лукарски, лидер на СДС.
Емил Караниколов:
Производството на отбранителни продукти бележи сериозен ръст
Българската отбранителна технологично-индустриална база е един от секторите с голямо значение за сигурността, икономическото развитие и просперитета на страната ни, коментира пред „Труд“ министърът на икономиката Емил Караниколов. По думите му темповете на нарастване на производството на годишна база надвишават динамиката на ръста на икономиката, като цяло.
„През последните години производството и реализацията на отбранителни продукти бележат рекорден ръст, като достигат годишен оборот от над 1 млрд. евро през 2016 година. Тези цифри показват, че българската отбранителна индустрия притежава необходимия производствен и технологичен потенциал, който я прави конкурентоспособен и желан партньор на международния пазар на отбранителни продукти“, категоричен бе той.
Стефан Воденичаров:
Работи се с високо качество
„Българската отбранителна индустрия работи с високо качество и прави изделия, от които има нужда в световен мащаб. Това става на фона на силната конкуренция, която имаме около нас от страните от Източния блок”, обяви пред „Труд” Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружение „ Българска отбранителна индустрия”. По думите му оттук нататък е важно да се види по какъв начин може да се подпомогне разработката на нови изделия.
„Това е нещо много важно, защото без непрекъсната технологична модернизация след време няма да сме конкурентоспособни. На последните световни изложения се показаха много нови неща, особено в областта на малокалибрените оръжия и ние трябва да сме в крак с модата”, категоричен е той. Воденичаров е откровен, че България не може да достигне висотите на отбранителната индустрия от 80-те години, защото „няколко клона от сектора бяха унищожени, няма ги и онези специалисти”.
Координация
Предлагат съвет за развитие на оръжейните предприятия
Редовни заседания най-малко един път на три месец
Министърът на икономиката Емил Караниколов, чрез доклад до Министерски съвет, предложи да се създаде Съвет за координиране и развитие на дружествата производители и търговци на стратегически изделия и специална продукция като консултативен орган към правителството. Новата структура ще се председателства от министъра на икономиката, а в състава му да бъдат включени министрите на отбраната, на външните работи, на вътрешните работи, на финансите и на труда и социалната политика, председателят или заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“, както и представител на Сдружение „Българска отбранителна индустрия“.
Проектът предвижда Съветът да провежда редовни заседания най-малко един път на три месеца, като на заседанията в зависимост от предмета на обсъжданите теми могат да бъдат канени за участие представители на постоянните комисии към Народното събрание, представители на други държавни институции, както и на други неправителствени организации, които имат отношение към разглежданите въпроси.
