Проф. Боян Дуранкев: Прекрасният “нов свят” става все по-невъзможен

- Проф. Дуранкев, навлязохме в една много интересна година - и за света, и за България. Нека да почнем от световната политика - очаквате ли големи размествания и пренареждане на силите?

- Отминалата 2016 година бе забележителна както с мощното движение на политическите тектонични плочи, така и с набиращите тенденции на деглобализация, а също и с нарастващия „гняв на мравките“ в много по-остра форма, отколкото познатата ни от Джон Стайнбек. Резултатът, образно казано, е 3:0 в полза на промените против отиващия си „стар ред“ - да вземем за пример само завръщането на Русия на световната сцена, Brexit и победата на генерал Радев у нас.

Затова новата 2017-а е натоварена със свръхочаквания в посока на продължаване на промените. От една страна, погледнато глобално, светът да поумнее, та даже Тръмп и Путин да си стиснат ръцете; от друга страна - противно на „новия глобален ред“ деглобализацията да се задълбочи с нови (формални или неформални - чрез върнати гранични „проверки“ и допуск) exit-и, включително да станем свидетели на лидерска промяна в Германия и Франция. От трета страна, локалните политици да спрат неестественото неравенство, което ерозира всякакво „гражданско“ общество и подсказва, че демокрацията е повече в главите, отколкото в бюлетините на изборите. Ще подчертая нещо много важно: И трите „очаквани“ тенденции са от такъв характер, че всяка ще пречи на останалите две. Образно казано, някоя от трите тенденции ще вземе връх и ще блокира другите една или две.

„Прекрасният нов свят“, който се очаква да се гради през новата година, е колкото желан, толкова и невъзможен.

- Ако трябва да степенувате това, което ни очаква, каква ще е вашата класация?

- Роден съм в свят, в който сме били под 2,5 млрд. души; почти всяко семейство по света имаше 3-5 деца; светът е бил разделен на две (Запад - Изток); всяка страна имаше една-две управляващи партии с ясни лидери; предстоеше изграждането на Берлинската стена; воюваше се с пушки; съществуваха 4 годишни времена; основно средство за масова комуникация беше радиото; разстоянието София - Варна се вземаше за 5 часа; статиите си набирах на пишеща машина „Марица 12“.

- И какво се промени?

- Живеем в нов свят, в който има три пъти повече хора - почти 7,5 млрд. души; вече почти няма семейства, а децата са нерентабилни и затова „отлагани“; светът е разделен не на две, а на n-страни и групировки; воюва се с дронове и масмедии; всяка страна има една-две управляващи партии с ясни лидери; предстои изграждането на стената САЩ - Мексико; съществуват 2 годишни времена - горещо лято и ледена зима; основно средство за комуникация е интернет, разстоянието София - Варна се взема за 5 часа, а ако има сняг - за 3 дни; статиите си пиша на компютър.

Нарочно казвам всичко това, за да подчертая какво не се е променило: само формата на политиката и пътуването по маршрута София - Варна. Всичко друго се е променило, понеже дойде нещо, което наричахме НТП - научно-технически прогрес.

Светът е отишъл количествено в много отношения напред и нагоре, но качествено (като политика, която да отговаря на характера на епохата) е останал някъде около 1951 г. И огромната численост на световното население; и невъобразимото разделение на 1% свръхбогати и на 99% относително бедни, които работят за тях; и огромният напредък на техниките и технологиите за масово поразяване (атомни бомби и зависими масмедии); и продължаващото глобално затопляне; и унищожаването на природата чрез опустиняване и обоклучаване; и разделението Запад - Изток и Север - Юг; и десетки други глобални проблеми чакат своето комплексно решение, а не селфита с мигранти.

- Добре де, какво всъщност се случва?

- Ако светът продължава своя ход така, много е вероятно бебетата, които ще се родят през тази година, да са последните хора на планетата Земя. За да не се случи това бедствие, организирано от самите нас начело с авторитетните политици по света, е необходим Глобален договор за развитие, включително и за опазване и възпроизводство на околната среда. Така че финалният акорд на развитието не е само Тръмп и Путин да си стиснат ръцете, а всеки от тези 7,5 млрд. души да вижда своето по-добро бъдеще в един проспериращ свят. Бог Пазар е мъртъв и не работи в тази посока; Бог Свят е на дневен ред.

Може би именно 2017 година ще постави начало на общото помъдряване. България може да помогне за неговото разработване, а и има интерес от подобен договор.

- Да се върнем в България. След броени дни ще встъпи в длъжност новият президент, после ще разпусне парламента и ще назначи служебно правителство. Предсрочните избори се очертава да са на 26 март. Това загубено за страната време ли ще е?

- За голяма част от моите съвременници загубеното време е някъде в „прехода“. За по-младите това е пропуснато време.

Хитрино е индикатор на загубеното време при прехода - един от паметниците на безумието на т.нар. преход. България е едно голямо Хитрино и Хитрино е една малка България. Je suis Chitrino. Всеки българин е Хитрино - децата му работят в Испания, пенсията му е 160 лв., а селото се управлява от шишко със златно герданче. Демокрация и пазарна икономика - и двете са като настъпващия преди комунизъм - няма ги!

Хубавото на българина е, че когато е паднал, му остава или да си лежи, или да се изправи. Ако си лежи на изборите, ще гласува за когото му посочат; ако се изправи, ще гласува за децата си.

- С какво ще запомним отиващия си президент Росен Плевнелиев?

- Как с какво - с това, че е бил президент, избран демократично от българския народ! Абсолютен световен шампион по служебни правителства, едно отказано. И че опази България - при това до края на мандата си - от руската анексия.

Тръмп ще спечели, ако бързо го привлече за съветник.

- А премиера Бойко Борисов?

- Най-дълголетната, най-адаптивната и най-типичната фигура на прехода. Българският Сизиф, многократно започващ пътя си от долу нагоре, понякога и отстрани. Величествена осанка; трагична натура, разкъсван между свои и чужди.

Историята със сигурност ще му даде оценка, различна от тази, давана както от сегашните му фенове, така и от критиците.

Впрочем, Борисов държи ключа към следващото „редовно“ правителство, кой каквото и да си въобразява.

- Съществува ли заплаха за финансовата стабилност на държавата, докато дойде новият парламент и новото правителство?

- Никоя „стабилност“ не може да бъде разрушена отвън, ако не е подготвена отвътре. Вероятният кратък срок на съществуване на служебното правителство, както и сравнително скромните му пълномощия не отреждат възможности за „резки движения“ особено по линия на финансовите потоци. Със сигурност ще осигури „мека възглавница“ за редовното правителство.

- Смятате ли, че президентът Румен Радев ще успее да овладее ситуацията? Ще има ли опити от БСП да му чертаят дневния ред?

- Новият президент има голям джокер в горния си ляв джоб. Този джокер е фактът, че е избран както от огромен брой леви, така също и от центристи и десни избиратели; както от мъже, така и от жени; както от по-млади, така и от по-стари, както от дипломирани, така и от недипломирани. Въпреки че БСП го подкрепи чрез независим инициативен комитет, това не е електоратът на БСП.

Затова г-н Радев няма „да овладее“ ситуацията, понеже вече я „владее“. Той е по дефиниция еманципиран от издигналата го партия, като не тя, а той хвърля повече светлина върху нея. Това е неговият огромен шанс: първо, да състави „чисто“ служебно правителство, за да се легитимира като нов тип политик още с първия си ход; второ, да отстоява националните интереси навътре и навън; трето, да ръчка с остена на президентското слово онези кабинети и партии, които са тип „играчи“; четвърто, да организира разработката, приемането и изпълнението на стратегия за развитието на България; пето, да координира успешно независимите институции в страната.

БСП ще допусне огромна грешка, ако се опита да разчертава посоките на летене пред един професионален пилот.

- Кое правителство трябва да излъчи новия български еврокомисар - служебното или редовното?

- Консенсусът е винаги за предпочитане пред „аритметичната“ демокрация от 51%. Имаме свои гръмки и тъжни провали и в ООН, и в ЕК. Ако служебният кабинет изстреля своя звезда в ЕС, ще загуби. Но нищо не му пречи да огледа звездния отбор на България и да предложи на редовното правителство няколко обсъждани номинации.

Защо не и предварителен диспут с кандидатите? Защо не и предварителен неформален електронен референдум? Нещо лошо?

- След по-малко от година България ще поеме за шест месеца председателството на Съвета на ЕС. Ще се справим ли?

- Има почти една година до този момент, дотогава трябва да се учим от опита на Малта (в момента) и Естония (юли-декември 2017 г.).

Хубаво е, че има в наличност един невзривен остатък от „социализма“, наречен НДК. Със сигурност след освежаването му ще допадне на чужденците. Най-важното е още отсега, буквално от утре да се подготвяме за зимата през 2018 г. - да няма непочистени улици в София, да има повече луга и да се осигури незабавен превоз до „Пирогов“ на нуждаещите се гости.

- Продължаваме да бъдем най-бедната страна в Евросъюза. Смятате ли, че е възможно да отлепим поне малко от дъното на тази класация и как да стане това?

- Обобщението „страна“ е доста неподходящо. Имаме милиардери, стомилионници, десетомилионници и обикновени милионери, които живеят в доста богат свят, даже изчислявано по стандартите на богатите Западна и Северна Европа. За четвърт век, след 1990 г., българската икономика успя - къде чрез умела приватизация, къде чрез споделени еврофондове и обществени поръчки - да произведе 1% свръхбогати. За четвърт век , погледнато от днес към 2040 г., пред страната ни има две алтернативи. Първата - да направи 2 пъти по-богати горните 1%; втората - да увеличи с 20-30% доходите (и благата) на останалите 99%. Отговорът на гатанката е в бюлетината. И кой (с какъв софтуер) ще брои бюлетините!

Нашият гост

Боян Дуранкев е икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. става доктор по икономика, през 1994 г. - доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.