Проф. д. ик. н. Нина Дюлгерова - специалист по геополитика, пред „Труд“: Беларус стана част от голямата игра между САЩ и Русия

Случаят с принудително сваления самолет в Беларус стана повод за ескалация на напрежението между Русия и Запада. Макар и без пряко участие на Москва в този конфликт, войнстващата риторика се отприщи. Само след две седмици в Женева предстои и срещата между президентите Путин и Байдън. Какво да очакваме от нея и как така Беларус влезе в световния сценарий - по тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- Случаят със самолета на компанията Райънеър, който кацна принудително в Минск заради сигнал за бомба, доведе до ключови изказвания на западни и европейски лидери и организации. Как разчитате всичко, което се случи преди дни в Беларус, професор Дюлгерова?
- Пропагандната машина отново вкара света в познатия сценарий. Той е свързан с блогъра Роман Протасевич, който критикува властта в Беларус и е един от организаторите на протестите срещу президента Лукашенко миналото лято. Ако разглеждаме фактите, имаме две версии. Едната е на ЕС и НАТО, която е концентрирана върху факта, че Минск насилствено приземява самолет, в който се намира опозиционерът. При проверка на документите той е свален от самолета и е откаран в ареста. Втората версия - от Минск, е, че има информация за заплаха от бомба на борда на самолета и пилотите се съгласяват да кацнат на летището в Минск. Оттук нататък започва интерпретацията в контекста на една засилваща се емоционална пропаганда с висока степен на войнстваща риторика срещу официален Минск. И по този случай вървят много догадки без никакви сериозни доказателства.

- Какво трябва да се направи в случая, за да бъде защитена истината, защото всяка от двете страни си има своя версия, която поддържа?
- Оттук нататък трябва да се сложи кръст на цялата тази история, защото публиката отново беше залята с информация. Първо, блогърът коментира, че няма никаква опасност за живота му и че не е малтретиран в ареста. А от друга страна, предния ден се заявяваше, че майката на журналиста се опасявала да не бъде тормозен в ареста. На следващия ден пък излязоха коментари от бащата. На практика се създадоха условия за усещане на един доста зле дирижиран спектакъл.

- Вече бяха обявени най-различни санкции срещу Беларус. Но като че ли засега не се говори за разследване на обстоятелствата по случая, което наистина би осветлило нещата и би изглеждало сериозно, с доказателства? Каквато и да е истината, подобни действия биха показали в много по-голяма степен точно какво се е случило.
- Точно това имам предвид. А тук веднага се излезе с преценка, оценка и присъда. Нещата не бяха разделени. Веднага се появи тезата: Минск е виновен, а блогърът е невинен, жертвата трябва да бъде защитавана с всички средства. Разбира се, последва познатият арсенал от средства, като санкции срещу фирми, отделни личности, намеси се дори Ходорковски, който обясни как трябва да бъде наказана Беларус - като се ударят двете най-печеливши производства в страната. Това си е една дирижирана атака към тази държава, отново да се засили напрежението в международен план и отново страната се превърна в обект на политическа и икономическа атака, както миналото лято.

- Вече излязоха много изявления - НАТО обяви това за държавен тероризъм, последваха реакции от САЩ, Европейският съвет също заседава, а самолетите вече заобикалят Беларус.
- Това засега е единственото конкретно решение и действие. Съветът на Европа взе решение да се заобикаля беларуското въздушно пространство, да не се разрешава на самолети на Беларуските авиолинии да кацат на летища в страните на ЕС. Беше препоръчано на ЕК по-подробно да формулира списъка с фирми и висши служители на Беларус, които трябва да бъдат подложени на икономически санкции, президентът Байдън заяви, че трябва да се намери форма за икономически натиск... И всичко това означава, че то се използва като много ясен претекст за унищожаване на държавата Беларус.

- Нека обаче да погледнем и от другата страна - ако всички опасения на Запада са верни, то отклоняването на самолета наистина може да се окаже като въздушно пиратство, говори се за отвличане...
- Вижте, едва ли арестуваният блогър е толкова супер ценен като субект. Логично се задава въпроса защо чак сега се стига до този арест, та протестите в Беларус започнаха през миналия август. Не изглежда нормално да се отклонява самолет заради този младеж. А приказките, че го грози едва ли не смъртно наказание звучи несериозно. Самият той се е признал за виновен. Появи се информация, че е заплашен от 15-годишна присъда. За пореден път се повтарят реакции на Запада, които са близки до свързаните с Алексей Навални. Ето как се създава ситуация, която е надграждана с негативна риторика, създава се и конкретен повод, чрез който се започват икономически и политически санкции, с които тръгват на висши служители на съответната държава - в случая Беларус.

- Има нещо много любопитно, всички тези събития - да ги наречем общо майдани, се случват все в страни от постсъветското пространство, които обграждат Русия - Украйна, Беларус, Грузия, Армения, Киргизстан... Каква може да е целта?
- Целта е ясна - голяма част от държавите около Руската федерация да бъдат във висока степен на нестабилност. Създавайки такъв кордон на несигурност, това кара Русия да се концентрира върху защита на нейните граници, да има непрекъсната бойна готовност. И същевременно води до засилване и изпълване със съдържание на любимия термин „стратегически враг на Запада, демокрацията и свободата“.

- Извинете, но не звучи ли малко странно, дори нелогично някой на Запад да иска война с Беларус, което да доведе до война с Русия?
- Независимо от това, че НАТО обявиха случилото се за държавен тероризъм, от силната и войнствена риторика се вижда, че на никого не му минава през ум да започне такива действия, които до доведат до военни действия срещу Беларус и оттам с Русия. Води се психологическа, идеологическа и икономическа война. Ако НАТО и САЩ бяха готови да водят някакви военни действия, те щяха да го направят по-рано - преди речта на Путин на 21 април. Цялата ситуация тогава беше взривоопасна, но не го направиха, колкото и да се стараеха да намерят конкретен повод като този с отклоняването на самолета. Второ, арестуван е гражданин на Беларус, а не на друга държава. Тоест, каквото и да се случи това е намеса във вътрешните работи на една суверенна държава. А другото е, независимо от войстващата риторика и икономически санкции, едва ли някой си мисли, че може да обяви война на Русия и още повече, че може да я спечели. Никой не иска война.

- Може да не искат война, но да искат някаква ескалация на напрежението?
- Склонна съм да приема, че това се съчетава и с информацията за срещата между президентите Путин и Байдън на 16 юни в Женева. Може да се приеме за версия, че това ще е аргумент, който да се използва за политически натиск върху Путин. Всички сме наясно, че по този казус едва ли Минск би направил нещо без съгласието на Москва. По-склонна съм да приема версията на Беларус, защото не един път е имало информация за заплаха от бомба на борда на самолет. Второ, нека да приемем, че концентрирайки се върху този казус, много удобно никой не иска да си припомни и онова, което се каза вече от руска страна. Май забравяме, че през последните години имаше няколко подобни случая в западни страни, като някои от тях бяха по политически причини. И най-известният е от 2013 г., когато самолетът на президента на Боливия Ево Моралес бе принудително приземен във Виена заради твърдения, че на борда му се намира Едуард Сноудън. Едва ли Беларус прави нещо, свързано с откритията на вселената. Ние отново сме вкарани в спиралата на агресивното говорене и засилване на страха с повече измислени факти, недоказани твърдения, но задължително политически присъди и икономически санкции.

- Срещата между Путин и Байдън вече е потвърдена в средата на юни. Какви са вашите очаквания, има ли шанс да се стигне до нормализация на отношенията между двете велики сили или всичко ще е просто опипване на почвата?
- Цялата поредица от събития - и украинския казус, който ескалира през април, и ключовите речи на Путин и на Байдън, както и в момента този казус в Минск, са една своеобразна подготовка и опипване на почвата за срещата на двамата президенти. За мен срещата в Женева е предсказуемо позитивна поне по отношение на позициите, които ще защитават Кремъл и Вашингтон и тя е свързана с това, че ще се обменят мисли и позиции, което ще е ориентир по какъв начин ще се развива света. Засега американската страна не е казала, че ще промени позицията си по отношение на Украйна, както и по Иранската ядрената програма. Според мен, основната тема, по която двамата президенти ще разговарят и може да се стигне до договорености, ще е ограничаване на стратегическите въоръжения. Да не забравяме, че седмица след встъпването в длъжност на Байдън се проведе телефонен разговор между тях и бързо се осъществи ядрения рестарт - те се договориха до 2026 г. да бъде запазено статуквото по отношение на ядрените въоръжения на Русия и САЩ. Това е най-важното, заради което те се събират. Не бива да има илюзии, че по първите две теми може да има промяна. Създават се конфликти не за да се решават. Проблемните зони на сигурност се създават, за да може в една или друга конюнктурна ситуация да ескалира или да бъде аргумент за въздействие на противниковата страна.

- От доста време в света се коментира, че САЩ едва ли не могат да покажат лек завой в отношенията с Русия. И причината за това са доста добрите връзки между Москва и Пекин. Има ли някаква логика в подобна теза - американците да се опитат да всеят раздор между другите две велики сили?
- Ако има някакво изтрезняване във Вашингтон в контекста на това, че американската политика предизвика засилване на съюзните отношения между Москва и Пекин - да, това е факт. Но има още един момент - склонна съм да приема, че тук ще се направи опит за дистанциране между Китай и Русия с идеята да се предложи нещо на Москва. Може би Щатите наистина да са обезпокоени от засилващите се връзки между Русия и Китай.

- Имате ли аргумент за вашата теза?
- Да и това е фактът, че миналата седмица Щатите се отказаха от икономически санкции срещу компаниите, които строят Северен поток-2. И те го направиха с изказването, че подобна политика е в ущърб на техните интереси. Тук има много сложна ситуация, в която САЩ се опитват да търсят баланса между Москва и Вашингтон с идеята по някакъв начин да намерят своето място в този сложен триъгълник между трите велики държави. В момента Щатите са губещата страна и ако продължат да използват тази вече остаряла форма на провокации, ще усетят, че светът вече е друг. Това, което вчера беше сигурен знак за успех, днес може да е знак за категорично губеща позиция за тези, които инициират подобно поведение и политика като пропаганда. Това не дава търсения резултат.

- На кого е необходима повече тази среща между двамата президенти?
- Тази среща, която ще е в Женева, е необходима повече на Вашингтон, отколкото на Москва. Руснаците нямат този проблем, който го имат американците в контекста на вътрешна несигурност, на непоследователна външна политика, ескалация на отрицанието вече не е печелившо. Самият факт, че се отказват от санкции срещу Северен поток-2 и паралелно с това искат срещата показва възможността на тезата ми. В този свят на високи технологии обществото може да каже каква е истината.

- Да, но истината е многолика.
- Да, така е. И стъпките които те правят са много повече търсене на диалог, отколкото на конфронтация. Знаем какво стана през последните няколко месеца. Устойчивият модел беше с намиране на недоказани шпионски истории, експулсиране без доказателства на руски дипломати и на практика създаване на ситуация, в която никой не можеше да каже къде е истината и къде е лъжата. След което се премина през ескалация в Украйна, войнствена риторика, дръпване назад след речите на Путин и Байдън, и се стигна до това, което Вашингтон търсеше - определяне на среща с руския президент. И накрая дойде случката в Беларус - по стечение на обстоятелствата тя пак е част от войнстващата риторика и сценария за сплашване на Русия. Но нещо не се получава.

Нашият гост
Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в ЮЗУ “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.