Проф. о.р. ген. Румен Ралчев: Няма политик, отказал се от служебен автомобил

- Г-н Ралчев, с встъпването си в длъжност новоизбраният президент Радев се сдоби с охрана, която плътно ще придружава него и семейството му в следващите пет години. Какво показва вашият опит като охранител преди и след 1989 година? Защо някои от охраняваните държавни мъже и жени възприемат работата на служителите от НСО като накърняване на личния им комфорт?

- Охраната на президента не е въпрос на желание или нежелание, а на престиж на Република България. Ако авторитетът и самочувствието на един държавен глава бъдат уронени, то това е посегателство върху суверенитета на страната. Това ще хвърли петно върху държавата, националната сигурност и естествено върху Националната служба за охрана. Затова държавният глава е задължен да приеме нещо, което по закон му се дава. Видимата част на тези функции се поемат от НСО. Има и много други функции - на Националната разузнавателна служба, ДАНС и всички направления на специалните служби, които наблюдават и долавят сигнали, въз основа на които се засилва или не охраната на президента. Преценява се дали да се отменят пътувания, да се сменят маршрути и т.н. Да, факт е, че непрекъснато около държавниците има хора, и то не един - протокол, секретар, началник на кабинет, охрана... Под купола на охраната е и цялото семейство.

- Президентът Росен Плевнелиев отказа да живее в президентската вила „Калина“, защото децата му щели да растат в обкръжението на бодигардове, а не на деца. Имал ли е основание?

- Това е измислица, защото къщата е абсолютно самостоятелна и охраната е извън зоната й. Вътре има само техническа охрана. Техническа охрана имаше и в неговата къща. Винаги съм поставял въпроса знае ли се колко много пари източваме от данъкоплатците с отказа на някои държавни мъже и жени да живеят в охранявано държавно жилище? Помещенията, които държавата му предоставя по закон, а не по милост, са специално пригодени против подслушване, против радиация, против проникване. Има поне два кръга и на допълнителна охрана. Всичко това дава достатъчна надеждност той да не бъде обезпокояван. Не дай Боже да се случи нещо по-голямо. Това не може да се гарантира в обикновена къща и когато някой каже аз си оставам в апартамента, това довежда до много усложнения.

- Сегашният служебен премиер Огнян Герджиков остава в дома си в центъра на София, така като беше и като председател на Народното събрание.

- Това е скъпо удоволствие. Специално пригодените сгради - вили или резиденции, са направени, за да може да се гарантират телесната неприкосновеност и спокойствието на този, на когото това му се полага.

- Във вашата практика имало ли е управленци, които са създавали проблеми и са ви усложнявали работата?

- Не съм имал такива проблеми. Имаше трудности с президента Желю Желев, който отначало живееше в близост до Военната академия в апартамент, който впоследствие се оказа, че не е негов. Ние го ремонтирахме и съоръжихме със съответните видове кабели и телефони. Изстъргахме стените и направихме всички подробности, за които нямам право да говоря. Въпреки всичко там имаше обща вентилация, обща канализация, общ водопровод, общо парно, а всичко това води до неизвестни, които обезсмислят част от мерките, които взехме. Изградихме и допълнителна сграда за охраната и автомобилите. Във всеки момент президентът трябва да разполага с автомобил, с охрана и свързочни средства. Да се залага на неспециална връзка за разговори, това е безумие. И след всичко това Желев се премести, където трябва - във вила „Калина“.

- Искате да кажете, че охраняваните държавници трябва да проявяват разбиране и да си дават сметка, че тяхната сигурност се плаща от нас, данъкоплатците?

- В повечето случаи твърдения „не искам охрана, не искам да живея еди-къде си“, е популизъм. След като си участвал в избори и си избран, трябва да знаеш, че с меда идва и катранът. А и не си спомням някой от тях да се е отказвал от служебния си автомобил. Нито един не се е отказал от специалния самолет, независимо дали е военен, или от отряд 28, който също е военизиран. Естествено, трябва да има развитие на нещата, но трябва да се знае доколко и докъде. Днешният приток на бежанци, криминогенната обстановка, взаимоотношенията на България с голяма част от страните от Близкия изток - всичко това засилва коефициента на риск.

- Охраната не се ли превръща в част от личния живот на охраняваните?

- Охраната придружава човека в неговото движение. Останалото време, когато той е в дома си, в кабинета, охранителят няма място там, освен ако не бъде извикан. Така че е въпрос на баланс. Охраната не само го придружава, тя планира неговото придвижване в пространството, влиза във взаимодействие с други охранителни звена и специални служби всичко да върви както трябва да бъде. Така че никой не трябва да се отказва от протокола и куп други неща. Да, някой като Кадафи може да иска да спи в палатка. Само че неговата палатка беше в центъра на казармата. И това сме правили - охранявали сме гости в юрти, но само за няколко дни... Казвал съм, че всички комуникации са извор на теч на информация, но могат да станат и средата, в която да се появи агресия - пускане на газ, отрови и т.н... Евентуално нападение от какъвто и тип да е - с обувка, ябълка, торта, ще ни вкара в световните медии и ще хвърли петно върху страната ни.

- Пропуск на охраната ли беше хвърлената от журналистка ябълка към президента Радев?

- Това е демонстрация и нарушаване на етичния кодекс на журналистите, които се ползват с авторитет и доверие. За съжаление при такива прояви нещата започват да се затягат. Госпожата обичала да борави с ябълки, но вдругиден ще се появи някой, който обича да борави с камъни. Президентът Радев блестящо излезе от положение. Не влезе в режим на обяснение, а го прие като даденост. За разлика от втория случай, когато президентът Плевнелиев взе отношение.

- През демократичните години имало ли е екстремни ситуации при охраняването на държавните мъже и жени?

- Има ежедневие, което е изпълнено с напрежение. Видимото е малка част от общите препятствия, през които преминава и службата, и охранявания. Има нахални хора, които искат да стигнат до даден политик - за да поднесат писмо или друго. Има стотици хора с психически отклонения, които силно се възбуждат и радостта им може бързо да премине в агресия. Затова се вземат превантивни мерки. Преди години моторист нахлу на площад „Народно събрание“ в момент, в който там бяха президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание. Направи два кръга и чак на „Аксаков“ го хванаха. Това беше пропуск. Но като цяло НСО е със здрави традиции и възможност да изпълнява своите задължения.

- Като собственик на охранителна фирма как ще коментирате инцидента, при който охранител от СОД се нахвърли с юмруци върху подпийнали младежи през уикенда?

- Законът за частната охранителна дейност добре регламентира нещата. Естествено, няма закон, който да опише всичко от живота. В случая съвсем правилно представителят на фирмата постави въпроса за по-точна регламентация на сигнално-охранителната дейност. Това, което е ставало в заведението за хранене, е едно. Това, което е станало навън, е изпускане на нерви. Сигнално-охранителните екипи имат строго определена функция в обектите, които охраняват. Те имат право да задържат и да извикат полиция. Другото е демонстрация на сила.

- Тамплиерите как посрещнахте избирането на генерал за държавен глава?

- Да, орденът на рицарите тамплиери е военизиран. При нас членуват военни от специалните служби и от армията. Велик майстор е американският генерал Патрик Рей. Един генерал е надежда за издигане ролята на армията и въвеждане на принципен ред във взаимоотношенията. Този пример трябва да тръгне по различните институции. Родолюбието трябва да зарази и народни избраници, и министри, и т.н. Приоритетът трябва да е България. Така, както обяви президентът Радев - българското ще надделее. Но защо трябва на всеки, който милее за България, да му се слага етикет русофил? Точно обратното. Полша, Унгария и Чехия се обявиха срещу Брюксел и заявиха - ние имаме национални приоритети. Защо никой не каза на Орбан ти си проруски настроен. Той отстоява национални ценности и интересите на държавата.

- От висотата на вашите 65 г., които навършвате днес, какви цели си поставяте?

- Имам много задачи, най-близката е тази година да издам две книги за масонството. Естествено е да продължа да развивам ордена на рицарите тамплиери. Голяма моя мечта е консолидацията на т. нар. тайни граждански организации, които не са тайни, защото са регистрирани по законите на страната, и активната им позиция трябва да бъде достояние на обществото. Ние няма да казваме кой да е министър-председател, а какво очакваме да се случи, за да направи България онова, което по-малки държави направиха - бум на икономиката, укрепване на средната класа и повдигане на материалното благосъстояние на гражданите.

Нашият гост

Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 г. в София. Завършил е право в Софийския университет, полицейската школа и УНСС.

Велик приор на Велик приорат България. Стар Велик майстор на масоните.

Работил е в УБО и НСО. Бил е началник на охраната на Тодор Живков, Петър Младенов и Желю Желев.

От 1991 г. се занимава с частен бизнес. Президент е на „Балкан секюрити груп“.