Проф. Сергей Гризунов, преподавател по журналистика, пред „Труд“: Медиите да се борят срещу героизацията на терористите

Обикновените хора често се оказват по-умни от политиците

Проф. Сергей Гризунов е един от десетките експерти от цял свят, които на 27-28 септември ще се включат в София в дискусиите на международната конференция “Тероризмът и електронните медии”, организирана от Международна академия за телевизия и радио. Тя се провежда за 13-и път, всяка година в различна страна, но темата продължава да е актуална. С проф. Гризунов разговаряме за тероризма и медиите, но и по въпроси, които детайлно познава, като Балканите и Украйна, например.

- Проф. Гризунов защо светът не може да се пребори с този феномен, наричан тероризъм.

- Тероризмът днес, като социално-политическо явление, се превърна в основното предизвикателство за цялото човечество. Мащабите, нечовечността и жестокостта го правят едно от най-острите и злободневни проблеми с глобална значимост. По моята оценка, която съвпада с данните на спецслужбите на редица европейски страни, по света вече е формирана т. нар. “идеология на тероризма”. Нейната система за разпространение включва и дейността на средствата за масова информация. Терористите, в цялата история на съществуване на това явление, се стремят да използват възможно повече медийни канали за разпространение на своите възгледи. Влиянието, оказвано от средствата за масова информация на общественото мнение в съвременния свят, може да бъде наречено ключово. И терористите се опитват активно да се възползват от това, осъществявайки престъпната си дейност. А тъй като съвременният свят, както е добре известно, се намира в период на противопоставяне на различни обществено-политически системи, ние засега не можем окончателно да се договорим за съвместни действия срещу тероризма. Но смятам, че няма да издам голяма тайна, ако кажа, че по това се водят непублични преговори между Москва и Вашингтон.

- Каква дефиниция за тероризма преподавате на вашите студенти, след като няма такава приета от ООН. А едни медии наричат определени организации и индивиди терористи, други - екстремисти, трети - бунтовници...

- Моята гледна точка, която споделям със студентите, се състои в това, че с терористите трябва да се държим по законите на войната. Като с войници на вражески армии.

Не е възможно да се оказва ефективно информационно противодействие на тероризма без ясно юридическо определение на терор и тероризъм. Когато публично ги наричат другояче (“сепаратисти”, “екстремисти”, “шахиди”) медиите героизират терористите. Това води след себе си и морално оправдание на действията им, повишава политическият им статут. Сякаш са една от страните в конфликта. С това е необходимо да се борим.

- Как според Вас развитието на електронните медии през последните години, по-специално на социалните мрежи, се отрази на терористичните заплахи?

- Много негативно. Терористите отлично умеят да се възползват от тях. В света вече има няколко хиляди сайта на терористи, които засега е невъзможно да бъдат контролирани. Точно затова смятам, че само координация в усилията на прогресивното човечество може да донесе осезаеми резултати в борбата с това зло.

- Дълго време свободата на словото бе едно от табутата на западната демокрация, сега обаче има настоятелни призиви, че и закони в някои развити демокрации, за ограничаване на екстремисткото съдържание в социалните мрежи, изтриване на т.нар. фалшиви новини. Как си обяснявате такова развитие?

- Най-важното задължение на държавата е да защитава сигурността на своите граждани. Ако гражданин извърши терористичен акт, той става терорист, независимо от движещия мотив - религиозен, етнически или политически. Невъзможно е да си представим, че някой в Европа или Америка нарича участниците в терористични акции бойци. В западната преса също така не могат да бъдат открити “романтични” детайли от живота на терористите, от техните биографии или снимки с такъв характер. Журналистите с висок професионализъм сами ограничават свободата на словото в своите материали, разбирайки отговорността за последствията от такива публикации. Но за да поемеш такава отговорност, е необходимо наистина да бъдеш високопрофесионален журналист, а не любител на “сензационни факти”.

- Вие имате десетилетия опит и наблюдения върху медиите и журналистиката. Какви промени забелязахте у тях през последните години - станаха ли по-добри, по-качествени, по-независими. Нямам предвид само медиите в Русия, но и в други страни...

- За съжаление, съдбата на медиите в Русия значимо се промени. Държавата се опитва твърдо да контролира тяхната дейност. В резултат на това, макар че цензурата у нас е забранена със закон, журналистите се подлагат на самоцензура, преди всичко идеологическа, което се отразява на качеството на всички средства за масова информация.

- Имате славата на експерт по Балканите, приятел сте с външния министър Сергей Лавров, който понякога се консултира с Вас по тематиката и при визити в Югоизточна Европа. Как гледате на региона, в който има членки на ЕС като България, Румъния, Хърватия, други - на които е сложен етикетът Западни Балкани, някои от които са членки на НАТО, имаме и една все по-амбициозна и настъпателна Турция. Забелязвате ли негативни или опасни тенденции?

- В региона на Югоизточна Европа, преди всичко имам предвид територията на бивша Югославия, също както на територията на бившия СССР, все още се усещат последствията от практически едновременния им разпад. Имам предвид напрежението, което съществува в Босна и Херцеговина, в Северен Кавказ, в Македония, или в Нагорни Карабах. Но аз оставам оптимист. От момента на трагичните събития в началото на 90-те години на XX в. ни отделя твърде малък промеждутък от време. Ако, да речем, тези същите - терористите, не хвърлят дърва в тлеещите конфликти, има вероятност новите поколения жители на тези страни да намерят сили да преодолеят последствията от тези ужасни въоръжени конфликти. Политиците на тези страни, ако са отговорни, трябва да съсредоточат усилията си за мирно взаимодействие на държавите, а не върху изкуствено раздухване на конфликтите.

- Българското правителство написа в годишния си доклад за сигурността, че “действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват целта за единна, свободна и мирна Европа”. Това предизвика полемика, критики. Смятате ли за нормална такава оценка от България - която е членка на ЕС и НАТО, но пък догодина ще чества 140 години от освобождението си, което в най-голяма степен дължи на Русия?

- Лично аз се радвам, че съвременна България, за разлика от тази, която влизаше в т.нар. социалистически лагер и Варшавския договор, избра демократичния път на развитие. Впрочем, може би сегашните младежи не помнят, че навремето лидерите на комунистическата партия на Съветския съюз Никита Хрушчов и Леонид Брежнев са разглеждали възможността за влизане на СССР в НАТО. А корените на приятелските отношения на българи и руснаци, поставени във времето на съвместната борба срещу Османското иго, никой не може да разруши.

- И последният ми въпрос ще е за болезнена за Вас тема - Украйна, заради произхода ви. Като че ли не се вижда край на конфликта там...

- Първо, за моя произход. Аз съм руснак, макар баща ми, руснак по произход, да се е родил в Донецк. Затова ставащото между нашите страни в този регион за мен е и лична трагедия. Като човек, видял много войни, мечтая за деня, когато военните действия в този регион ще бъдат прекратени и ще престанат да загиват мирни хора. Мирът трябва да бъде установен на всяка цена, и колкото е възможно по-бързо. В тази връзка си спомням руско-грузинския конфликт от 2008 г., в резултат на който се стигна до разрив на дипломатическите отношения между Москва и Тбилиси. Но тази година един милион руснаци посетиха Грузия. Това показва, че обикновените хора често се оказват по-умни от политиците.

Нашият гост

Сергей Гризунов е роден през 1949 г. в Куйбишев. Доктор на историческите науки, води курс за магистри в журналистическия факултет на Московския държавен университет по международни отношения. Има огромен опит като журналист в горещи точки на света, включително на Балканите. Бил е главен редактор на “Московски новости”, “Ново руско слово”, министър на информацията в правителство на Борис Елцин. От 1998 г. е вицепрезидент на US корпорацията IСN Рhаrmасеutiсаls.