Проф. Христо Смоленов пред "Труд": Лицемерието, алчността, агресията и лъжата са конници на Апокалипсиса

Агония на истината, технологии на омразата! В тези думи се съдържа всичко за настоящата политика по света и у нас. Казва го проф. Христо Смоленов в интервю за „Труд“. Той споделя лични наблюдения и опит от машинното гласуване на последните предсрочни парламентарни избори. Гласоподавателите не са отговорни за това, че със съответния софтуеър всяка такава машина може да стане средство за машинации, заявява още Смоленов.

- Професор Смоленов, ако трябваше да изразите с пет-шест думи сегашното състояние на нещата по света и у нас, какво бихте казали? 
- Зависи за какви неща става дума... Светът е водовъртеж от събития, които могат да се тълкуват в зависимост от една или друга гледна точка. Но има и такива, по които човек може да бъде категоричен - според великия философ Кант това са:1. звездното небе над нас и 2. нравственият закон вътре в нас. Да оставим засега на мира звездното небе - то е толкова далече от нас, че не можем особено да му навредим, каквито и глупости да върши така нареченото човечество. А че едва прохождаме в Космоса - това е повече от ясно. Но относно нравствения закон в нас над света се е възцарило неизбродно объркване - лицемерието, алчността, агресията и лъжата са като четирите конника на Апокалипсиса. Макар по ирония на историята точно те да са психологическите стожери на новия световен ред. По такъв начин либералната демокрация се превръща в либерАЛЧНА демокрация. Започва ерозия на традиционните ценности в цивилизацията: народ, семейство, възпитание на децата от техните майки и бащи. На младите хора се внушава егоизъм и безотговорност към Родината, патриотизмът е взет на прицел от средствата за масова дезинформация. Подстрекава се радикализацията на малцинствата - провокира се екстремизъм на расова, етническа и дори на сексуално дефинирана основа. Такива ексцесии на шир и на длъж по света, макар че българската публика получава твърде малко автентични международни новини. Добре, че го има интернет! Но най-масовия грях на съвременния либерализъм е глобалната гавра с истината.

- Все пак, кажете го с пет-шест думи - какво според вас характеризира епохата?
- Агония на истината, технологии на омразата! Ето ви точно шест думи, които за беда са актуални в политиката по света и у нас.

- Сега разбирам защо избягвате да говорите кратко. Ако говорите „с право мерене“, оценките звучат по-страховито. Не мислите ли, че ще ви обвинят в създаване на напрежение, в недоверие към прогреса и международните фактори, които го пришпорват?
- Целта ми не е да стряскам никого. Искам да подтикна младите към критично мислене, което няма нищо общо с националния нихилизъм или с общественото униние. Вече ми писна да гледам как поощряват хленченето в политиката, как старо и младо се захласва от самосъжаление в очакване, че ще го покажат по телевизията. Отдавна твърдя, че срещу българския народ се води психологическа война, която има за цел да го отчужди от държавата му, да го сведе просто до население, обитаващо някаква „ничия земя“...

- Преди тридесетина години щях да отвърна „Не може да бъде!“. Преди 15-20 години щях да каже, че това ми звучи пресилено, макар да имате някои основания. Напоследък си мисля, дали пък не сте прав. И все пак, не е ли прекалено силно твърдението за психологическа война?
- Ще го кажа по-прецизно: конфликт с ниска степен на интензивност, но с повишена продължителност във времето, при който се използват психо-икономически средства за масово поразяване. Психичният и икономическият натиск са взаимно усилващи се фактори за дестабилизация на страната. Спомнете си как ескалираха събитията през зимата на 1997 г. и през лятото на 2020 г. Забелязвате ли нещо общо? Може ли да се говори за сходни политически алгоритми и сценарии?

- Това ли имате предвид като „агония на истината“? Ще можете ли да развеселите читателите след толкова тягостни наблюдения?
- Каква ти веселба на фона на агонизиращи истини, надменни лъжи и щедро възнаградени предателства. Но все пак, струва си да посрещаме изпитанията с усмивка, по мускетарски... Представяте ли си колко стилно би било, ако дуелите бяха разрешени? Да предизвикаш някого на дуел, вместо цяла болница да излиза на протест срещу него? Да накараш клеветника да трепери, вместо да се перчи пред медиите като нова надежда на стари мерзавци, че някой ще ги върне назад във времето, в техния гнил свят. Но понеже искате да развеселим читателите, ще трябва да разкажа един виц като алегория. И така: една дама изневерявала на мъжа си с извънземно. Малко зелено човече, от което тя забременяла. И за да бъде всичко политически коректно, тя започнала често-често да разказва на съпруга си страшен сън. Сънувала, че е родила зелено дете с рога. А когато след 9 месеца мъжът u отишъл да я вземе от родилното, акушерката притеснено му казала: детето ви е зелено. „И с рога ли е?“ попитал разтревожено съпругът. И въздъхнал с радостно облекчение, когато му отговорили, че нямало никакви рога...

- С риск да помислите, че нямам чувство за хумор, ще ви питам направо: какво искате да кажете с този виц?
- По въпроса с машинното гласуване обществеността се оказа в положението на измамения съпруг. Всички се бяха вторачили в самата процедура по натискане на изображения върху екрана на машината („тъч-скрийн“, „дисплей“, както щете го наречете). И когато след едно или повече (понякога много повече) натискания процедурата тръгнеше към своя завършек под формата на „квитанция“, гласувалите можеха да въздъхнат с облекчение, че са успели, че не са станали за смях пред избирателната комисия. Някои чистосърдечно се хвалеха пред камерите, че не било никак трудно - даже напротив... и т. н. Всички тези симпатични хора изпълняват гражданския си дълг при условията, определени от т. нар. законодател. Много от тях са за пръв път в контакт с подобни машини. Няма място нито за иронизиране, нито за упреци към тях. Гласоподавателите не са отговорни за това, че със съответния софтуеър всяка такава машина може да стане средство за машинации.

- Отнася ли се това за току що произведените у нас избори?
- Отнася се за всички машинни избори, значи не може да се изключи и в сегашния случай. Не може да се гарантира прозрачност на самия вот, нито еднозначно обратимо съответствие между подадените и отчетените гласове. Възниква проблем с верификацията на вота и той е принципен, не е само поради стечение на обстоятелства... Между другото, верифициране означава потвърждение на истинността. Невъзможността то да стане факт е нов момент от онова, което наричам агония на истината. Ето какво пише Дан Гуудин в сайта „Регистърът“ (The Register) на 30 октомври 2008 година за проблеми при машинното гласуване в САЩ. „Центърът Бренан за правосъдие и верифицирано гласуване изпрати писма до 16 държавни секретари за проблем... който прави така, че гласове за един от кандидатите да се отчитат като гласове за неговия противник.“ В статията се отбелязва и доклад от 158 страници, направен от учени в Принстън. Те предупреждават за сериозни слабости в машини с „тъч-скийн“ (с екрани, които се докосват от гласуващите). В друго писмо държавната изборна администрация „се предупреждава за вирус отпреди десетина години, който причинява отпадане на вече подадени гласове“. И така, ще се опитаме да развеселим читателите след напълно сериозните опасения от машинации. Драгите избиратели могат да са спокойни. Машините не хапят, могат само да отхапят гласове, които избирателите са пуснали с наивната увереност, че ще бъдат отчетени. А ако някой настоява за прозрачност на отчитането, или поиска ръчно преброяване на бюлетините - оказва се, че това няма как да стане. Освен при касиране на вота, но самото касиране предполага нередност, която може да се провери само след касирането на изборите. Получава се нещо като порочен кръг, но кой ти гледа пороците при толкова преуспяващи перверзии...

- Чия е отговорността за цялата тази галиматия? Тя ми звучи като продължение на романа на Оруел „1984“.
- Във всеки случай това не е конспиративна теория.

Неслучайно Конституционният съд на Германия се зае с въпросите на машинното гласуване и след обстоен анализ постанови: то не е съвместимо с принципите, заложени в немската конституция. Липса на каквато и да било прозрачност при отчитане на резултатите, неравнопоставеност между обикновените хора и тесен кръг специалисти с едва ли не жречески функции при декодиране на информацията от изборите - това са само част от аргументите на Конституционния съд във Федерална република Германия. Какво накара еуфоричния до невменяемост 45-и парламент у нас да пренебрегне тези аргументи? Те бяха вече известни, както и негативния опит на други страни, които също са се отказали от машинния вот. И отново се питаме - кой и защо ни нареди до Бутан, до Бразилия и Индия с техните електорални особености? Защо на България u беше натрапена система, която е отхвърлена в европейските държави? Може би трябва да си зададем въпроса - кому е изгодно? И в какво се състои самата изгода: да се моделира предварително структурата на законодателната и изпълнителната власт; след това да се пусне в ход самосбъдваща се прогноза за съотношението на силите в новия парламент. Тя да се осъществи с дискретната помощ на бели пари и „черни шапки“ от ония, с които хакерите се гордеят; да се отстранят непокорните политически сили, които не се продават и не се предават. В частност, да се елиминират от властта патриотите, които са изявени противници на Истанбулската конвенция и на прибързано включване на Република Северна Македония в преговорния процес с ЕС. Всичко това е вече постигнато. Да оставим 46-ят парламент да се радва на своя четвърт час слава. После ще дойдат разочарования, а с тях нов шанс за промяна. Но остава висящ въпросът с машинен вот за в бъдеще...

- Предстоят избори за президент. А не се знае колко дълъг ще е и този парламент. Какво да очакваме по отношение на машинното гласуване?
- Като споменахте президентски избори, си спомних един велик епизод от анимационния филм „Семейство Симпсън“. В него главният персонаж - Хомър Симпсън се сблъсква с мистерията на „тъч-скрийн“ гласуването. Хомър иска да гласува за Обама, но машината праща вота му за МакКейн. Хомър отново и отново гласува за Обама, а машината всеки път отклонява гласа му в полза на МакКейн. И така 6 пъти поред, а машината отчита шест гласа за президента МакКейн. Мислех си, че това е само шега. Но се оказа, че и в САЩ има недоверие към машинното гласуване. Това недоверие е широко разпространено и аргументирано не само на теория, а и с практически опит.

- Какъв е вашият опит от изборите на 11 юли?
- Ами застанах пред екрана на машината, избрах номер 16 в подкрепа на Българските патриоти. Нищо не последва - избраният от мен номер се отбеляза за миг и изчезна веднага. Гласуване не се състоя „от раз“ - наложи се втори и трети път да натискам прословутия „тъч-скрийн“. Дойде представител на комисията, за да се ориентира какво става. Тук е мястото да подчертая, че написаното от мен в никакъв случай не е упрек към хората от избирателните комисии. Напротив, те точно и смислено изпълняваха своите задължения, в което са се убедили огромното мнозинство от гласувалите. Но да се върнем към моя случай. След няколко опита все пак успях да получа квитанция (разписка, бележка) удостоверяваща, че съм гласувал с номер 16. Пуснах я сгъната на две в кутията, за която не знаех ще се отваря ли, ще се броят ли всички квитанции, или не. Но се питах кое гарантира еднозначно и обратимо съответствие между броя на бележките с номер 16 и отчетените гласове за Българските патриоти. Кой би могъл да установи такова съответствие, ако е „бъгнат“ кодът? Или ако номерът е предварително „миниран“. Как обикновените хора могат да го проверят - ето тук Конституционният съд на Германия поставя акцент. А у нас как стоят нещата? Ще приемем ли всичко на „юнашко доверие“? И няма ли опасност то да се окаже левашко доверие?

- Вие сте от гражданската квота на ВМРО. Какво ще кажете на своите колеги и приятели след тези избори?
- Баща ми, вечна му памет, беше внук на опълченец и трето поколение офицер на тази прекрасна страна. Той обичаше да казва: всяка битка е предпоследна, всяка победа е временна, временните неуспехи са по-ценни от временните успехи... Ето това ще кажа и аз на своите побратими от ВМРО.

- А имате ли още какво да добавите за читателите на „Труд“?
- Две неща: Първо да се пазят от новата вълна на Ковид. Да се пазят от патогенно модифицирани организми и от патогенно модифицирани политически елити. И второ - от десетина дни мейлът ми е бил хакнат, така че всичко, дошло по тази линия, не е от мен.

Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Завършил е Московския държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада). Почетен професор във Висшето военно-морско училище “Н. Й. Вапцаров” във Варна.