Труд
Автор:
Благовест Бенишев
Без съмнение международното събитие от началото на година бе дългоочаквана среща на върха между президентите на САЩ и Русия, Джо Байдън и Владимир Путин, която се проведе в сряда в Женева.
Американският държавен глава вече седмица обикаляше Западна Европа, за да потвърждава че страната му „се завръща“ като водещ фактор в евро-атлантическите отношения. Колкото срещу Русия, толкова, ако не и повече срещу Китай, оценени като равностойни заплахи за сигурността на Запада.
Макар и предимно през призмата на американците. Които за да посрещнат подобаващо Владимир Путин и да дадат един нишан за готовността си за отстъпки, още преди началото на срещата на върха на НАТО в Брюксел в понеделник обявиха намерението си да се откажат от разполагането на настъпателно ядрено въоръжение на европейска територия.
Европейците в замяна измъкнаха от Вашингтон замразяване за пет години на серия търговски мита, наложени по времето на Доналд Тръмп и преди всичко заравяне на томахавките по отношение на продължаващия 17 години конфликт за държавните субсидии за авио-производителите „Боинг“ и „Еърбъс“. И така негласно дадоха подкрепата си за търговската война на САЩ с Китай, започната от Тръмп и уверено продължавана от администрацията на Джо Байдън. С което Европа подаде топката на американския президент и остана да чака със затаен дъх какво ще сътворят лидерите на двете най-големи световни ядрени сили на първата официална среща помежду си (за предишна такава Путин отказа да си спомни).
И както и да се бяха подготвили делегациите на Русия и САЩ, дошли в пълен състав по отношение на дипломация и сигурност да преговарят помежду си, всичко щеше да опре до установяването на контакт между двамата президенти. С което настъпиха няколко протоколни промени, наложили неколкократно влизането и излизането от библиотеката във „Вила Ла Гранж“ на първите дипломати на Русия и САЩ, Сергей Лавров и Антъни Блинкен в рамките на продължилия близо 2 часа и половина разговор между Путин и Байдън. С края на който започна тягостното чакане - Москва и Вашингтон вече бяха обявили че съвместна пресконференция на двамата президенти няма да има - всички резултати щяха да станат ясни от едноличните брифинги на двамата лидери. Където несъмнено всеки щеше да има своя шанс да представи позициите, които е защитавал пред събеседника си.
Със скока на Владимир Путин „в дълбокото“, час и половина преди пресконференцията на Байдън, беше ясно, че руският президент е задоволен от резултата от разговорите. Нещо повече, няма нищо против да се къпе в светлината на прожекторите, които определянето му от Европа за „Bete noire“ на западните ценности му осигурява. За всеки случай съотношението на руски към чуждестранни журналисти в Женева беше около 4:1. Путин прояви неочаквано благоволение разширявайки времето за въпроси към американските медии, чиито кореспонденти не рискуваха в превода и задаваха въпросите си на руски език.
За сравнение Байдън се оказа в много по-благоприятна медийна среда по-късно - отчетът му беше предвиден само за US журналисти, а и руски не се обозначиха. И за американският президент трябва да признаем че излезе смело - без да чете от аутокю, предразположен към вербални гафове през целия си живот и както сам се изрази, „едно десетилетие“ по-стар от руския си колега. И не е да не се обърка тук-там, (нарече държавния си секретар „външен министър“) и пусна няколко реплики, които продължават да се дъвчат от противниците му и сатириците зад Океана.
В крайна сметка обаче, на фона на обявените „празни кошници с очаквания“ от срещата Путин-Байдън, с които двамата лидери се насочиха към Женева - излязоха неочаквани резултати. Удълженият разговор между двамата доведе до ангажименти за откриване на двустранни комисии за сътрудничество в сферата на кибер и глобалната сигурност, демилитаризирането на Арктическия кръг и дори възможно споразумение за размяна на затворници.
Темата „Навални“ не остана на последен план - Путин уверен в законите на Русия и даващ за пример щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари, като доказателство защо активисти които нарушават закона трябва да бъдат задържани, докато Байдън заплаши с последствия, ако опозиционерът умре по време на престоя си в затвора. На фона на всичко останало, „пушечно месо“.
Що се отнася до впечатленията: по повод въпроса в интервю преди месеци, на който Байдън отговори с „да“ дали смята Путин за „убиец“, руският президент отвърна: Имаше смелостта да отговори, Тръмп не посмя!
* Detente - “Разведряване”, терминът от френски език се използва за улесняването в обтегнатите отношения, предимно в политически план, най-често използван във връзка със затоплянето в отношенията между СССР и САЩ през 1970-те
