Пушачите нямат нужда от регулация, а от избор

През лятото на вече изглеждащата далечна 2018 г. у нас се проведе интензивен дебат около т. нар. бездимни цигари, който бързо-бързо завърши с повишение на акциза върху някои иновативни тютюневи продукти. Предложеният първоначално законопроект, освен покачване на акциза, също така целеше да уеднакви третирането на двата типа изделия – класическите и нагреваемите – нещо, което е обратно на разпространената в Европа практика, състояща се отчасти в това, че за новия тип продукти трябва да има отделен, различен акциз. 

Такова диференциране може да се обясни с два основни аргумента. Първият е, че става въпрос за друг тип продукт, който съдържа различно количество чист тютюн, консумиран по различна технология. Второ, че според все още течащи изследвания изглежда, здравните ефекти на иновативните тютюневи изделия са по-щадящи за човешкия организъм и не представляват такъв тип заплаха, какъвто са традиционните цигари и други тютюневи изделия. Точно тези здравни ефекти продължават да са ключов въпрос за България, защото страната заема първо място в Европейския съюз по брой пушачи, представляващи близо 40% от населението. 

Директни изследвания за българската здравна система предстоят, но според данни за САЩ 16,4% от гражданите са потърсили медицинска помощ, заради проблеми свързани с тютюнопушене, а 10,4% ползват лекарства, които третират здравни проблеми, произлизащи от потреблението на такива продукти. Икономическите ефекти (преки и непреки) от употребата на тютюневи изделия, пресметнати в здрави и социални разходи в световен план, достигат 1850 млрд. долара на годишна база. Натоварването е не само персонално за здравето на отделния потребител, но и системно, поради начина на функциониране на здравеопазването. Заради тези и подобни показатели, донякъде са разбираеми и опитите на лекарската и експертната общност да наложи по-рестриктивни мерки, с цел за намаляване потреблението на тютюневи изделия. Ограничавания за пушене в закрити пространства, медийни кампании, предупреждения върху кутиите, маркетинговии регулации и разбира се акцизите са най-основните. СЗО изчислява тяхното въздействие в краткосрочен петгодишен и дългосрочен 40-годишен план, показвайки, че най-ефективни откъм ограничаване на потреблението са точно по-високите акцизи с въздействие от -7,9% и -15,9% в къс и дълъг период съответно. За сравнение, според СЗО, плашещите послания върху кутиите, например, дават ефект от -3,0% и - 6,0% потребление съответно.

Стои обаче следният важен казус. Щом целта ни е намаляване на вредата, и щом увеличаването на акцизните плащания ограничава потреблението, защо ги налагаме и върху негоримите тютюневи изделия, които са вече доказан метод за отказ от вредното тютюнопушене. Според британско изследване от 2018 г., на Острова 57 000 души годишно се отказват от горимия тютюн, като преминават към потребление на иновативни, по-безвредни, негорими продукти. Ефектът е особено силен при потребители, които нямат мотивация да спрат, т.е. сред тези, които бихме нарекли закоравели пушачи. 

Подобен тип отказ от вредните навици чрез доброволен избор на друг продукт решава и ключовият морално-етичен проблем с всички ограничения върху потреблението на вредни за здравето стоки. А именно, че всеки индивид има правото да решава как и колко да вреди на собственото си здраве, колко риск да толерира с ежедневните си избори. Пълнолетните възрастни нямат нужда лекари или регулатори да поемат отговорност за здравето им вместо тях, защо поне не им позволим да направят по-правилния избор, като не ги товарим с допълнителни препятствия и разходи, каквито са по-високите акцизи.

* Авторът е председател на Българско либертарианско общество, икономист в ЕКИП