Регионалният министър Николай Нанков пред „Труд“: Вдигаме до пет пъти санкциите за кражба на вода

Кога в България ще се пътува по изцяло завършени магистрали и качеството на шосетата ще е перфектно, предизвикахме да отговори регионалният министър Николай Нанков. Той ни разказа какви мерки взима ръководеното от него ведомство, за да гарантира качествено изграждане и ремонт на пътищата у нас, ще има ли затруднения за трафика към морето това лято и какви са мерките, които ще се вземат в новия Закон за ВиК, така че да се осигурят по-качествени услуги.

- Министър Нанков, усилено работите по изграждането на нови магистрали. Кога можем да очакваме следващата изцяло завършена?

- Магистрала “Струма” ще е изцяло готова през 2023 г. Тогава трябва да приключим с изграждането на най-трудния участък през Кресненското дефиле. Очакваме решението на съда по доклада за Оценка на въздействието върху околната среда. Вярваме, че то ще е положително и ще успеем много бързо да стартираме с обществената поръчка през май. Единственото, което би могло да забави проекта, са евентуални нови обжалвания. Но при такива ще искаме да започнем предварително изпълнение на проекта. Другите две отсечки се строят в график и работата върви перфектно. Очакваме скоро да бъдат класирани фирмите, които са кандидатствали за изграждане на тунела Железница. Това бе поръчката, която бе прекратена заради изчезнали от пътната агенция документи по време на служебния кабинет. По обявената от нас нова процедура се явиха 28 участници. Перфектно върви и участъкът от Благоевград до Крупник. Той ще бъде изпълнен предсрочно с почти година по-рано още през 2018 г. Със 6-7 месеца по-рано ще бъде завършен и другият участък - от Кресна до Сандански. Готови са и почти всички инфраструктурни съоръжения. Общо взето това е годината на “Струма”. Ще бъдат завършени нови 30 километра и отделно ще започнем работата по Железница и всички останали парцеларни планове и възлагане на изграждането на участъка през Кресненското дефиле.

- Ако тази е годината на на магистрала “Струма”, можем ли да очакваме 2019 г. да е на “Хемус”?

- Реално и 2018-та може да бъде обявена за година и на магистрала “Хемус”. Подготвяме всичко по магистралата за липсващите участъци от трасето между София и Варна с обща дължина малко над 250 км. През тази година ще стартира изграждането на нови 26 км от магистралата. Имаме сключен контракт за 9,3 км от тях - отсечката от Ябланица до пътен възел Боаза, която ще се строи на инженеринг и очакваме първата й копка да е около 20-21 март. Срокът за приключване на работата е 2 години, но имаме уверението на изпълнителите, че той ще бъде съкратен с поне 3 месеца. Подписан е и договора за строителството на 16,3 км от Белокопитово до пътен възел Буховци в посока Търговище. През май или юни там също ще направим първа копка, като също имаме очаквания участъкът да бъде приключен предсрочно.

- Това ново строителство ще попречи ли на трафика към морето през лятото?

- Не. Отсечките, които ще се строят са извън настоящото трасе. В момента препроектираме и над 50 километра от пътен възел “Боаза” до разклона за Плевен и Ловеч. Вече приключваме и до няколко седмици ще пуснем тръжните процедури. Там поръчката няма да е на инженеринг, а за чисто строителство, тъй като ще имаме изготвени технически проекти. По този начин ще спестим близо 300 млн. лв. Първоначално изграждането щеше да струва над 800 млн. лв., докато сега се очаква същото трасе да струва около 500 млн.лв. Габаритите на участъка вместо 29 ще са 27 м, но отново във всяка посока на движение ще има по две магистрални платна от 4 метра и аварийни ленти от 3 метра. Проектната скорост ще е 120 км/час, а реалната на движение – 130км/час. Пътят ще е с малко повече виражи, но така ще спестим 3 тунела и 7 мостови съоръжения. Така трасето освен по-евтино ще е и по-безопасно и поддържането му няма да е толкова скъпо.

- Припомнихте скоро, че голяма част от тунелите не са ремонтирани от 40 г. Кои съоръжения ще обновите т.г. и това ще доведе ли до тапи към морето през лятото?

- Общо тунелите в България са 34, като 24 от тях са извън магистрали, а 10 на магистрали с по две тръби. През тази година ще приключим с ремонтите на започналите през миналата година тунели като “Ечемишка” и “Витиня” на магистрала “Хемус”, но в тръбите, които са в посока София. Отделно проектираме ремонтите на “Правешки ханове”, “Топли дол” и “Траянови врата”. Тях ще ги обновявим по всички европейски стандарти през 2019 г. Трябва да го направим. Отделно по “Струма” ще ремонтираме тунела “Кривина”. Предстои обновяването на тунела на входа на Ловеч, който е може би в най-лошото експлоатационно състояние. До 15 дни ще започнем ремонта на обхода на Ловеч плюс тунела. На изхода на Велико Търново ще обновяваме съоръжението през тази година. Имаме предвидени и ремонти на тунелите на пътя Девин-Михалково, които са включени в лотове, финансирани по ОП “Региони в растеж”. Ще направим обаче всичко възможно да не блокираме пътища през лятото и да избегнем тапите. Тези ремонти са нужни, за да имаме качествена инфраструктура и аз съм убеден, че тези ремонти са нужни. Като шофьор съм доволен от изпълнението на двата тунела по магистрала “Хемус” в посока Варна. Така трябва да изглеждат всички тунели. Ще работим с по-къси срокове, по-големи гаранции, за да бъдат ремонтирани качествено.

- Съобщихте , че ще предложите за концесия тунела “Петрохан”. Има ли интерес от страна на инвеститори към подобни проекти?

- Подготвяме изграждането на 17 нови тунела, като част от тях ще бъдат отдадени за изграждане на концесия и съответно опериране за определен период от страна на инвеститора. Тунелът под Шипка може да бъде построен както на концесия, така и с национално финансиране. Всяка седмица имаме заявка за срещи с потенциални инвеститори от Китай, Саудитска Арабия, Канада и други страни. Особено активни са представителите на Китай и арабския свят. След въвеждане на тол системата ще има и икономическа изгода от подобни публично-частни проекти. През тази година ще бъде готов концесионния анализ за тунела “Петрохан”.

- Имате идеи и за повишаване на качеството на новото строителство и на ремонтните дейности чрез удължаване срока на гаранциите. Как реално ще се случи това?

- Идеята ни е да го постигнем по два метода – чрез залагане на по-дълги гаранции в нормативната база, както и чрез по-висока тежест на предложения гаранционен срок в търговете за избор на изпълнители. В тази връзка е необходимо в документациите за обществените поръчки да се посочат реалистични максимални граници за гаранционен срок. Нормативно установените минимални срокове ще са различни според класа на пътя и вида строителни дейности. Според мен обаче гаранцията за изграждане на ново магистрално трасе трябва да е минимум 7 години. Работи се и по затягане контрола върху работата на строителния надзор. За да се улеснят предприемачите в сектора за техническите спецификации, съобразно които трябва да се оценяват строителните продукти в съответствие с европейските изисквания и националните изисквания за тяхната употреба в Министерството на регионалното развитие работи Звено за контакт относно продукти в строителството. То предоставя по електронен път информация за изискванията. Целта е да се информират всички участници в строителния процес, както и да се опростят и намалят административните тежести, особено за малките и средни предприятия. Информацията дава възможност за правилния подбор на продуктите в строителството, както и за законосъобразното им пускане на пазара. Тази електронна услуга е и от полза и за чуждестранните производители на материали за строителството, имащи интерес към българския пазар. На разположение на предприемачите е Ръководство за строителните продукти, с което се представят синтезирано новите правила за пускане на строителни продукти на пазара у нас. В него се дава информация на производителите за задълженията, които имат, и основанията, поради които трябва да изберат нотифициран орган за оценяване на произвеждания от тях продукт. Проектантите и строителите пък се информират за най-подходящия продукт, който им е необходим за изпълнението на строителния обект. 35 са получените запитвания през миналата година.

- Подготвяте и нов закон за ВиК. Какво предвиждате в него?

- Освен облекченията за социално уязвимите групи, за които вече сме говорили неведнъж, планираме чрез новия закон да увеличим санкциите за кражба на вода от 3 до 5 пъти, така че те да са реципрочни на самите престъпления. С експертите в МРРБ още обсъждаме вариантите, но ще има кардинална промяна на подхода. Защото ВиК отрасълът е системно недофинансиран и има нужда от някои промени, които да доведат до намаляване на търговските загуби. За да приведем системата в отлично състояние, имаме недостиг от 6-7 млрд.лв. Ясно е, че няма откъде да ги набавим в момента. Но с колегите търсим приемливи варианти за финансиране на сектора, които да не натоварват цената на водата и тя да продължи да е социално поносима. Защото ако не решим проблемите сега, след 10-15 години ще коментираме съвсем други теми, които ще са още по-тежки. Има промени в климата, редуват се периоди на засушавания и наводнения, които могат да доведат до проблеми с водоподаването. Изискванията към качеството на питейната вода са високи и трябват постоянни инвестиции за поддържане на водоснабдителните системи. Замисляли ли сте се, че в България имаме общо 40 000 километра пътища, а дължината на ВиК мрежата е над 90 000 километра – пресметнете колко магистрали “Тракия” например са това. Макар и скрита под земята, тази инфраструктура трябва да се поддържа в изправност 24 часа в денонощието. А за разлика от пътищата, при водоснабдяването няма обходни маршрути – или тече от кранчето, или не тече. И ако не тече, имаме проблем. Чрез тол системата намерихме системно решение на системния проблем с недофинансирането на пътната инфраструктура. Ще опитаме да измислим механизъм, който в по-голяма или в по-малка степен да доведе и до системно решение на проблемите с недофинансирането на ВиК отрасъла. Дебатите предстоят, разчитам и на медиите да са ни посредници с потребителите, за да вземем най-доброто решение.

- Кога очаквате да бъдат договорени всички средства по ОП „Региони в растеж“?

- Очакваме това да се случи до средата на годината и да сме първата оперативна програма през този програмен период, която успее да договори 100% от средствата си. Към момента са договорени 72 % от общия бюджет на оперативната програма в размер на 3 млрд. лв. 1,180 млрд. лв. от този ресурс вече е насочен вече към общините. Предстои да бъдат обявени още три процедури – втора фаза на процедурата за енергийна ефективност в периферните райони, за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания и за развитие на регионален туризъм. В момента се изпълняват 401 договора с общини и това са инвестиции в модернизация на градския транспорт, в подобряване на градската среда, енергийна ефективност, обновяване на образователната, социалната и пътната инфраструктура. Важно е проектите да бъдат изпълнени качествено, в интерес на хората, защото ключовият бенефициент от гледна точка на ползване на резултатите от тях са жителите на общините, подчерта той.

Нашият гост

Николай Нанков е министър на регионалното развитие в третия кабинет на Бойко Борисов от май 2017 г. Два пъти бе зам.-министър в същото ведомство в предходните две правителства на премиера. Магистър е по регионално развитие и управление. Заемал е и поста областен управител на Ловеч.