Редовната казарма - ах, този политмираж

Ако върнат наборната служба, ти предписвам апартамента, обеща ми боен командир

Истинските мъже, щом седнат на маса и пият по ракия, започват да си говорят за две неща- за казармата и за жени. Редовна казарма отдавна няма, така че за какво си говорят днешните млади след чаша уиски, не е ясно. Бил съм в такива компании и не си спомням да е ставало дума за жени. Тогава за какво си приказват, ще попитате- за всичко, но не и за това, за което си мечтаят истинските мъже.

Мъж, който не е служил и жена, която не е раждала... нека всеки сам, според разбиранията си, допише народната мъдрост. А че редовната казарма е школа за възмъжаване, мисля си, че това е безспорно. Още помня нашият старшина на ротата- викахме му Пецата. Влизаше всяка сутрин в спалното помещение, бяхме 120 души на легла на два етажа, да провери как сме ги оправили. Минаваше между редиците и казваше на всеки: „Като хвърля 5 ст. върху леглото, ако монетата не отскочи до тавана, започваш отначало“. Оттогава ми е останал навик, и не само този, сутрин, като стана, първо си оправям кревата, идеално да е опънат. Който не вярва, може да провери, за предпочитане да е колежка. Шегата настрана, но наборната служба, която имахме, с всичките u кусури, формираше качества и възпитаваше в дух на патриотизъм и родолюбие, колкото и шаблонно да звучи това сега. Разбира се, че има и мнения, напълно противоположни, но ги уважавам. Знаете ли, най-добрите ми приятели, и до днес, са от онези задъхани две години, когато правехме 5 км марш на скок с пълно бойно снаряжение и душата ни се качваше до зъбите. Минаха години, вече сме все хора с положение, но онова „барутно“ приятелство остава. Сега, ако се обадя на някой от тях, дори и през нощта, и кажа имам нужда от помощ, това е достатъчно. Тръгват без да се замислят и без въпроси. Защото приятелството ни не е родено на софра, а изпитано с пот и болка.

Разказвам всичко това, защото никога няма да се върне. А поводът е анонсите, излъчени от властта преди дни, че през 2021 г. може да има закон за връщане на наборната служба.

Не ви ли се струва, че редовната казарма стана предизборна дъвка за нахъсване на електората. А избори се задават- и местни, а след две години и парламентарни. Лично аз съм за идеята и я приветствам, но няма как да стане, нека бъдем честни. Тя е утопия. След като военният министър обяви, че „връщането на казармата можело да стане от 2021 г., ако сега държавата започне да работи по темата“, разговарях с командир на сериозна бойна част. Знаете ли какво ми каза: „Eвгени, ако това стане, отиваме при нотариус и ти предписвам апартамента“. Въздъхнах - добре, че имам къде да живея, иначе ще се наложи да спя на улицата.

Нека погледнем прагматично на проблема. Един професионален войник струва на държавата около 3000 лв. на месец. Цената на наборния боец обаче е по-висока. Ето разчетите: хранене всеки ден по три пъти, като цената на оклада е 15 лв. А това означава, че за месец новобранецът ще изяжда 450 лв. Нека прибавим и средствата за: дрехи, за отопление- парно, заплати на готвачите, които трябва да приготвят първо, второ и трето три пъти на ден. Нека не забравяме и заплатата на наборния боец, плюс неговите здравни и социални осигуровки и т н. Не може заплатата му да е като по соц. време - 2 лв. за редник и 5 лв. за ефрейтор и младши сержант. В МО планират бъдещият новобранец да получава минимална заплата от 560 лв.. Отделно са средствата за дрехи и бойна подготовка. За наборния войник трябват повече патрони и боеприпаси. Защото професионалния боец го обучаваш веднъж и след това харчиш минимални разходи за тренинг. Докато всеки нов набор в редовната казарма започва от нулата.

Парите обаче не са големият проблем - няколко милиона все ще се намерят. Разчетите показват друго - от около 60 000 наборници годишно, като изключим момичетата, болните и негодните за военна служба по медицински показатели, остават не повече от 15 000 - 20 000 младежи, които можем да извикаме под знамената с известни условности. Защото: с бъдещата наборна служба в армията ще отворим врати за наркозависимите младежи, нека не се лъжем. А и за гей ориентираните. А какво ще правим с циганите, навършили 18 г. Те са български граждани, а как на неграмотен ром да му повериш сложна бойна техника. Което означава, нека не се заблуждаваме, че ще се наложи да върнем закритите Транспортни и Строителни войски. Онзи ден образователният шеф Красимир Вълчев обяви, че за 18 000 първолаци ( от 60 хил.) българският език не е майчин. Това е истината и само част от проблемите. Казарменият фонд и легловата база, които би следвало да приютят новите новобранци, са тотално съсипани и изчисленията сочат, че ще трябват няколко милиона, за да се възстановят. А кой ще обучава новобранците, след като и сега недостигът на младши командири, които тренират платените войници, е доста голям. Прав е министър Каракачанов, че армията няма боен резерв, ще употребя по-мекото понятие, в случай на военна криза. Но възстановяването на редовната казарма няма да реши проблема.

А Генералният щаб предупреждаваше

Наборната служба отпадна от 01.01.2008 г., това бе решението на тогавашното НС. От тази дата войската ни стана изцяло професионална. Да-аа, „мъдро“ решение взеха депутатите. Плодовете ги берем днес. Армията ни сега наистина е професионална- но на минус близо 2500 войници. Отделно са сержантите и офицерите. А тогава Генщабът изготви доклад и предупреди, че наборната служба не бива да се премахва, а е целесъобразно да възприемем смесения принцип на окомплектоване на войската. Че не сме готови да преминем изведнъж на професионална армия. Но кой ги е....ва военните. Политиците решиха и удариха по масата, затова сега сме с изуй гащи, „културно“ казано.