Ромско село само се бори с глада и безработицата

Разбиваме митовете, че циганите са крадци и мързели, но държавата не ни помага, казва кметът Камен Димитров

Седем мандата се стреми да се вслушва в гласовете на съселяните си

Долни Цибър - село на брега на Дунав в Северозапада, е като повечето български села. С продънени пътища, угрижени хора, къщи, заключени от гурбетчии и магазини, пълни повече с вересии, отколкото със стоки...Но е и доста различно... В Долни Цибър няма демографска криза и неграмотност сред младите - училището е пълно с деца, почти всички завършват средно образование, а част от тях и университети. Местните жители, над 90% от които са роми, повечето са безработни, но не молят за помощи, а сами си намират работа.

- Селото ни може да бъде модел за интеграция и социални реформи, но истински, с реални ползи за хората, а не само на хартия, за усвояване на средства. Но май малцина от управниците това ги интересува, казва кметът Камен Димитров (54 г.). Той е сред главните двигатели на почти всички инициативи и промени в крайдунавското село през последните близо 30 години. Кажи-речи толкова време Камен е кмет на Долни Цибър, но също така и треньор на футболния отбор и шеф на земеделската бригада в селото. През есента на 1989 г., когато комунизмът рухнал, Камен Димитров бил млад служител в кметството в Долни Цибър, току-що завършил икономика в Свищов. Включил се в митингите, убеждавал съселяните си за необходимостта от промени и демокрация и го направили временен кмет. А после го избрали да управлява селото.

- Беше като скок в дълбока вода. Старите кооперации рухнаха, заводите затвориха врати... Магазините се опразниха. Раздавахме купони за всичко - хляб, бензин, цимент... Тогава научих, че хората най-много искат справедливост, връща се назад местният управник. И споделя, че вече седем мандата се стреми да се вслушва в гласовете на съселяните си и да им помага да се справят с трудностите в живота.

- Ако искаш хората да ти вярват и да те уважават, трябва да си до тях не само на празниците, а и в бедите, убеден е Димитров. Един от най-тежките периоди за селото бил, когато преди десетина години бизнес дама пристигнала край Дунав с грандиозен проект за отглеждане на билки и обещала работа и добри заплати. Ромите садили, копали, плевили, но накрая не получили нищо.

- Хората нямаха с какво да си купят хляб. Настъпи глад. Тогава продадох заведение, което имах в Лом, и с парите купувах хляб. Един от учителите, Славчо, изтегли кредит и също даде парите за хляб. Изгоряхме с доста пари, но спасихме хората. Повечето от тях не го забравиха, отчита кметът.

- В Долни Цибър науката е на почит открай време. Може би защото сме били голямо дунавско пристанище, с търговци, чужди кантори, отворени към света… Много държим децата да учат! Грамотният по-лесно намира мястото си в живота, споделя Камен Димитров. И през годините е помагал сам и чрез неправителствени организации и спонсори децата на Цибър да учат. В училището на селото сега има над 150 хлапета, а в забавачката - още 60. „Ние не сме от циганите, дето правят по 10 дечурлига, най-много 2-3, нали трябва да ги храним, обличаме и учим!“, разсъждат местните. От началото на прехода досега селото е дало на България над 60 висшисти. Има учители в местното школо и в цялата област, икономисти, юристи, медици в София и други градове.

- За съжаление обаче доста от младите ни висшисти са без работа. За да си изкарват хляба, заминаха в чужбина като строители или работници на полето. Държавата е голям длъжник на младежите - не им ли даде възможност за реализация и развитие, ще продължат да бягат, ядосва се местният управник. Болката му е и лична. Двамата му синове живеят край него, но третият заедно със съпругата си напуснал университета и е в Германия. Работи като шофьор, но получава повече от двамата си братя висшисти у нас. „Как да го върна?“, пита с болка Камен. Въпреки приказките за равни права и толерантност дискриминацията все още е пречка за ромите в България, възмущава се управникът. Къде направо, къде завоалирано на много от младите, макар и с дипломи от ВУЗ, им казват, че не искат да работят с цигани, казва той. Наскоро Камен спрял от участие в мачове и местния футболен отбор - един от най-добрите в района, защото след победа крещели по момчетата му „мангали!“. През 2014 г. пък цялото село в знак на протест отказа да гласува на парламентарните избори заради набезите и побоищата на охранители на близките ниви.

- Обвиняваха ни, че крадем царевица. Ние не сме крадци, който посяга на чуждото, има съд !, заявиха тогава ромите. В Цибър кражбите са по-малко от селата наоколо - само 3 са за миналата година, изтъква и кметът.

- Искам у нас да оценяват хората само по направеното. С какво сме по-лоши от другите - учим, работим, строим къщи. Пазим и българщината, гордее се Камен Димитров. В читалището на селото има три самодейни състава, които изучават и ромски, и български песни и танци. „Роми сме, обичаме да се веселим, но без работа, празник няма!“, казва кметът. А с началото на пролетта, сякаш крили се под преспите, изскачат купища проблеми. Трябва да се ремонтират надупчените улици, да се гони и проект за отводняване на селото. От десетилетия вдигнат ли се водите на Дунав, кал и порои пълнят къщи и мазета. Общината във Вълчедръм е подготвила проект за 380 000 лева за защита на селото от наводнения, част от работата е свършена, но трябва да се правят още канали и шахти. От няколко години в Цибър чакат и пречиствателна станция, защото имат нов водопровод за над 1 млн. лева, но изворът е замърсен и хората вадят вода от кладенци. А лете пламват епидемии. Най-страшният проблем обаче е голямата безработица. Над 400 души са безработните, а още 220 се водят на 14-дневна заетост срещу помощи. Ромите обаче не искат социални програми за дребни левчета, които не стигат дори и за хляба. Заедно с кмета те са разработили проект за зеленчукова градина и вместо да метат улиците за стотинки, садят картофи, чушки и домати.

- Къде ли не ходихме по министерства и агенции, предлагахме да ни помогнат да развием земеделието като траен поминък и заместител на неефективните временни програми. Вече сме показали, че се справяме. Казват ни: „Страхотна идея!“, и ни обръщат гръб, заявява кметът. Но въпреки това тази пролет в Долни Цибър пак ще засадят лехите. За да не гладуват.

- Разбиваме митовете, че циганите са крадци и мързеливци, но държавата не ни подкрепя. Сякаш предпочита да сме бедни и неграмотни, недоволства Камен Димитров.