Светът пред трусове. Къде сме ние?

Започна разчистване и в Нова телевизия, теренът трябва да е чист за новите собственици. Бях се зарекъл да не си пъхам носа в тази игра и да не взимам страна, защото има засегнати хора и те са много чувствителни.

Какво да пиша за телевизиите? Например, че милата синоптичка Станислава Цалова никога не казва какво ще е времето в София и освен това винаги застава така пред картата, че не се вижда какво пише за София. За разлика от Боби Лазаров, който винаги съобщава за София, все пак доста хора живеят тук.

Впрочем, докога ще се правим, че не разбираме какво се цели със смяната на собствеността в двете частни национални телевизии. Очевидно се ограничава ролята на всесилната личност в медийната област, за да се задоволи изискването на някой много важен съюзник. Очевидно е също така, че управляващите са взели всякакви мерки да не бъдат засегнати техните интереси и това си личи от светкавичните промени в новинарските щабове.

На фона на телевизионните събития изборът на нов шеф на БТА минава в сянка. Познавам добре работата в агенцията, работил съм там, преди да отида в телевизията. Починалият неотдавна Максим Минчев, жизнерадостен и енергичен шеф, успя да промени информационния характер на агенцията, превръщайки я в културна институция, с основна задача да рекламира България навън, което правеше по-рано „София прес“. На представянето на новите кандидати известният и авторитетен журналист от „Дарик“ Кирил Вълчев се обяви за връщане на БТА към изначалното предназначение на информационна агенция. Парадоксалното е, че именно той е писал закона за БТА, който промени характера ѝ. Сега амбицията е да възстанови и обратния поток - от чужбина към България. Другият кандидат Ивайло Данаилов изненадващо защити концепцията БТА да бъде новата „София прес“. Така или иначе има дебати и това е добре. Моят съвет към Кирил Вълчев е да помоли медиите, които прибързано шумят, че той е кандидатът на ГЕРБ, да не му правят лоша услуга. Хората не обичат да им се напомня, че властта има решаваща намеса.

Престараха се нашите телевизии в отразяването на инагурацията на Джо Байдън. Защо нямам спомен да е имало такова отразяване, когато Тръмп встъпи в длъжност? При коментарите често се гадае дали си отива завинаги и „тръмпизмът“. Няма идеология „тръмпизъм“. Тръмп е само елемент от един по-голям процес на радикализация на обществения живот не само в САЩ. Сътресенията във Вашингтон и особено подозрително лесното щурмуване на Капитолия вещаят нови сблъсъци. Следващият етап ще бъде в Европа. Там е натрупан достатъчно взривен материал. Нямам предвид България, естествено. Тези сблъсъци ще имат тектоничен характер. Утрешният свят ще бъде различен. Къде сме ние в тази суматоха?

Както винаги, изоставаме. Заети сме да си подливаме вода един на друг и това ни стига. Решението на президента за изборите засегнало католическата общност у нас. Премиерът веднага замина за Раковски, за да изрази съчувствие на местните католици. А президентът отиде на тържество в католическата църква в София. Премиерът упрекна Радев, че не е защитил гражданските права на Навални. Е, поне Радев не го е предал на руснаците, както ние предаваме турски дисиденти на турските власти. И никой не защити Асанж?

Макар че се учудвам на напомнящите Брежнев действия на Путин по отношение на Навални. Насила го направи герой и вече не може да го спре. Следете реакциите в самата Русия.