След “Гебрев” и “Венецуела” идва прегледът на сектор “Сигурност”

Министерства, Въоръжените сили и спецслужбите ще работят на принципа „две в едно“

Виновни или не, покрай дебатите по евентуалното отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев и петродоларите на Венецуела в наша банка спецслужбите ни опират пешкира. Едва ли не се заговори за пробив в системата за защита на националната сигурност. И за диагноза, която да даде аргументи за съответните мерки. Впрочем вече трябваше да има Национален план за провеждане на двата стратегически прегледа и времевия график на изпълнението му.

По-наблюдателните помнят как в обстановка на мълчаливи дебати в началото на миналото лято внесеният от парламентарната опозиция в лицето на „БСП за България“ вот на недоверие на правителството „заради провала в политиката по сигурност“ с близо 15 страници мотиви не мина. Проблемът, обаче не беше отречен. По същото време Съветът за сигурност към Министерския съвет одобри предложението да бъде извършен стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност. Сега можем да кажем, че най-сетне дойде времето на това уникално за България усилие на управляващите. И то в обстановка, която не позволява отлагане.

Работата сигурно ще е много, след като правителството сложи срок за приключване на, както то записа в решението си, „Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и на Стратегическия преглед на отбраната“, до 30 април 2020 г. Т.е. след година и два месеца. Както свикнахме вече, задачата е разпределена на различни видове групи. 26 заместник-министри, ръководители на ведомства и специални служби ще формират Междуведомствена политико-експертна група. Постоянна покана за участие в нея имат представители на президента и върховен главнокомандващ. Тя ще се събира веднъж в месеца или по-често. Правителството е дало възможност към тази група да се създават и подгрупи. Това на пръв поглед предизвиква определени усещания, но си има своя смисъл. Ако действително се реализира, ще разшири чувствително компетентността на междуведомствената група, защото ще включи в подготовката на анализите и документите преподаватели, изследователи и общественици от висши училища, БАН и на юридически лица с нестопанска цел в сферата на сигурността и отбраната. Наред с това, обаче министрите и ръководителите на ведомства ще формират ведомствени експертни работни групи под ръководството на заместник-министър на отбраната или заместник-ръководител на ведомство. Това, разбира се, не е всичко. За подпомагане дейността на Междуведомствената група ще се създаде Междуведомствена експертна работна група, която в делови порядък ще се нарича „Експертна група“. В състава й също ще има представители на 26 министерства и ведомства. Ще бъдат канени и експерти от постоянните комисии на Народното събрание.

Какво и кога всичките тези групи трябва да свършат? Най-близкият срок беше около 18 февруари. Тогава голямата междуведомствена група трябваше да приеме Национален план за провеждане на двата стратегически прегледа и времевия график на изпълнението му. До втората половина на март същата тази група следва да разработи и да предложи на Съвета по сигурността към Министерския съвет общата политическа рамка, в която ще се провеждат прегледите. И, както стана ясно вече, до 30 април 2020 г.в Министерския съвет трябва да бъде разгледан и приет окончателният доклад на стратегическите прегледи.

Какъв резултат ще си заслужава целия този труд? Логично е да последват редица нови концептуални и регламентиращи документи и чувствителни промени в доста от наличните. Най-вероятно ще имаме нова Стратегия за национална сигурност, или най-малкото актуализиране на приетата от парламента преди година Актуализирана стратегия за национална сигурност. И редица още документи. В отбраната, например нови закон, програма и план за развитие на въоръжените сили, доктрини и т.н. Специалните служби също имат свои закони, които са сравнително нови, но очевидно ще трябва да бъдат съобразени с изводите и препоръките в окончателния доклад. Ще последват реорганизации и преструктурирания, което е нормално, за да се преодолеят констатираните проблеми.

Най-важното, обаче е да се постигне консенсус по отношение на по-нататъшното развитие и укрепване на националната сигурност и отбраната. Става дума за съгласие между властите, институциите и гражданското общество. Днес подобен консенсус много трудно се постига. И това пречи на усилията за укрепване на структурите. Модернизацията на Въоръжените сили раздели обществото. Българите не знаят каква армия ще имат – професионална, наборна или доброволна. Или как да повишим респекта на полицията? Няма сигурност за лекарите, учителите, възрастните и самотни хора. Често конфликти получават етнически нюанси. Отговорите ще чакаме от политиците, експертите и обществениците, които вече се ангажират да работят на принципа „две в едно“ с готовност да приключат до 30 април следващата година.

Необходим, но закъснял

Когато едно правителство и управляващо мнозинство предприема подобни действия, които ще имат сериозно отражение в защитата на националата ни сигурност, би трябвало да не го прави в края на мандата си. Едва ли за година и нещо до следващите парламентарни избори, ако не са по-скоро, ще бъдат приети новите документи и предприети конкретни стъпки за изпълнението им!