- Г-н Колев, трябва ли в момента да се променя Изборният кодекс, за да се увеличат избирателните секции в чужбина?
- Такава промяна не е необходима и не бива да се прави. Особено под влиянието на някакви „умни и красиви“ протестъри. Освобождаването от ограничението на 35 секции в чужбина означава нахлуване на огромна маса гласове от съседна Турция. Имаме сериозни основания да предполагаме, че тези избиратели ще бъдат малко или много манипулирани, насочвани и управлявани от настоящата администрация на Ердоган. Това е голямото опасение.
- А другите българи в чужбина - например във Великобритания, САЩ и други страни, няма ли да бъдат ощетени?
- За останалите българи в чужбина има достатъчно секции. Ще ме прощават, обаче аз лично съм рибар и като мен са стотици хора, които с удоволствие биха искали да се открие секция при водоема. Но не се случва. Така че, ако съм далеч, аз ще пътувам и ще гласувам. Друг е принципният въпрос дали е редно българите в чужбина да гласуват, тъй като не съм много сигурен, че на парламентарни избори, когато се решава управлението на страната, те трябва да имат същия глас и тежест като хората, които тук плащаме данъци и живеем в тази страна.
- Другият спорен въпрос, който днес депутатите ще обсъждат на извънредно парламентарно заседание, е какво да се прави с т.нар. празно квадратче „Не подкрепям никого“. Кое е най-безболезненото му решение?
- Въпросът се решава по следния начин. За избран на първия тур се приема кандидатът, който има над половината от реално подадените гласове. В този смисъл - плюс тези, които са казали „Не подкрепям никого“. След което може да се добави - процентите за подадените кандидатури се определят на базата от реално подадените гласове за различните кандидати и партии. Така всичко заспива. Да, гласовете от „Не подкрепям никого“ са реални и те се броят за избора на първи тур. Естествено, процентите се преизчисляват без тях, тъй като те не подкрепят никого.
- Какво се случва, ако 50 плюс един, т.е. над половината, са гласували с „Не подкрепям никого“?
- В други страни този въпрос е решен и трябва да бъде решен и у нас. А именно - изборите се обявяват за недействителни и се назначават нови избори, защото това е волята на хората.
- Ако този въпрос може да се реши толкова просто, защо се създава такава паника и говорилня в парламента?
- Не виждам какво толкова има да се дебатира. Да, тези гласове са действителни. Да, те трябва да бъдат отчетени. Трябва да бъдат сложени в списъците. Единствено при изчисляването на процента за отделните кандидати се взема сумата на всички посочени кандидати. По този начин въпросът се решава. В крайна сметка дали ще бъдат показани в проценти или в абсолютни числа - няма значение. Примерно Цецка Цачева е получила 1 млн. гласа. Вторият кандидат - 800 хил. гласа. Третият - 700 хил. „Не подкрепям никого“ е получил еди-колко си гласа. Къде е проблемът? Ясно се вижда кой е първи, кой втори... Всичко това са тупордии от хора, които клатят въздуха, без да осмислят проблема. Единственият проблем е възможността, съобразно методиката, да бъде обявен някой за победител, без да е изпълнил конституционните изисквания, а именно над половината от действително подадените гласове.
- От няколко дни сме свидетели на различни ултиматуми - на Бойко Борисов към Реформаторския блок, на Красимир Каракачанов към ГЕРБ, на Радан Кънев, на Меглена Кунева... Клатят ли се краката на управлението?
- В Реформаторския блок партийните боричкания са отдавна. Що се отнася до Патриотичния фронт, позицията им е съвсем естествена. Голяма част от патоса им беше невъзможността на избирателите от съседна държава да влияят пряко на политическите процеси у нас. Разбираемо е приемането на идеята за неограничаване на секциите. Защото в този смисъл от Турция могат да се излеят 200-300 хиляди гласа. Ако те се съгласят на нещо подобно, означава да си плюят на лицето и да се обезличат като националистическа и патриотична формация.
- Ще се преформатира ли след изборите управленската коалиция ? Чуват се гласове, че постовете, които ще бъдат освободени от РБ, ще бъдат заети от патриотите?
- Много малко вероятно е. Това ще бъде огромен трус, който в крайна сметка ще взриви цялостното управление. Това няма да мине безболезнено, защото става въпрос за много постове и много управленски позиции. Така че това ще бъде трус, който може да ликвидира настоящото управление и ще трябва да се отиде на предсрочни парламентарни избори. Прогнозирам, че по-скоро става въпрос за поредното плашене на гаргите. Всичките тези дитирамби преследват идеята за наплашване на избирателя, който да гласува за статуквото.
- ГЕРБ ще може ли да управлява само с подкрепата на ПФ и остатъците от реформаторите?
- Както виждаме в момента, и патриотите са под въпрос, така че идеята, че властта на ГЕРБ ще се крепи единствено на патриотите, едва ли е продуктивна. А и те нееднократно са заявявали своята сериозна дистанция и неслучайно не се включиха в управлението с ГЕРБ. Т.е. не искат да влизат в схеми като патерица. Такова управление изглежда безнадеждно. Разбира се, има възможности за купуване, привличане и т.н. на депутати, които са независими, като от бившата партия „България без цензура“, и в този смисъл е наложително търсенето на т.нар. плаващо мнозинство. Такава среда обаче ще е много неуютна.
- Това означава ли, че предсрочните парламентарни избори стават все по-вероятни?
- Нека първо да видим резултатите от президентските избори. Данните засега показват, че г-жа Цецка Цачева ще бъде първа на първия тур, но има вероятност да загуби изборите. Напълно е възможно на балотаж да отиде ген. Радев. Г-н Каракачанов също има своите шансове.
- Каква е разликата в процентите между ген. Радев и Каракачанов, която социолозите отчитате в момента, и може ли тя да бъде стопена?
- Към момента е 7-8 на сто. По принцип всяка разлика може да бъде стопена. Тази година обаче изборите са задължителни и пред урните ще отидат огромно количество нови избиратели, които традиционно не гласуват. Това са хора, които нямат своя партия и пристрастия. Но които малко или много са опозиционно настроени спрямо всички, особено към властта. Напълно възможно е тази маса да е 550-650 хиляди нови избиратели.
- И те ще са носители на протестен вот?
- Напълно възможно е те да се люшнат в неясно каква посока, в това число и към Марешки. Или могат да изкарат Каракачанов във висините... Но така или иначе това са хора, недолюбващи политиката, политическото и особено властта. Така че тези избори са заредени с огромни изненади поради факта, че са обявени за задължителни.
- Мнозина обаче казват: „Колко да са задължителни?“ А и като няма да има глоба... Известно е, че българинът не е особено дисциплиниран.
- В случая не става въпрос за дисциплина, а за санкция. Все пак много от тях няма да поискат да загубят правото си да гласуват. Това е особеното на тези избори и затова казвам, че поради огромната опозиционна маса от нови избиратели и създаването на коалиция „Всички срещу ГЕРБ“ г-жа Цачева ще спечели на първия тур, но на балотажа може и да загуби. Неизвестно е накъде ще отидат избирателите на националния блок, ако Каракачанов не е втори. Накъде ще отидат избирателите на Ивайло Калфин, на Татяна Дончева... Всичко това ще се отрази на цялостната политическа картина.
- По какъв начин?
- Оставката на правителството е крайна мярка, още повече че Бойко Борисов каза, че ще подаде оставка, ако загубят изборите на първия тур. Изборните резултати ще повлияят най-вече на останалите играчи както в управлението, така и в поддържащите кабинета, а и в опозицията. Защото ще се види реалната слабост на правителството. И в момента то трудно събира 121 депутатски гласа, за да поддържа стабилността си. Представете си какво ще се случи, ако патриотичното обединение вземе 15 или 20 процента. Дали ще продължат да крепят сегашното правителство, или ще привидят своето място в едно ново правителство и парламент, в който биха могли да имат по-голямо представителство и в този смисъл да бъдат значително по-силен фактор? Същото се отнася за Татяна Дончева, за АБВ и за реформаторите.
- Референдумът ще повлияе ли на изборите и на бъдещото управление?
- Референдумът вероятно ще повиши избирателната активност. Към момента е с около 3-4 процента. Има хора, които не искат да гласуват за президент, но ще гласуват на допитването. Що се отнася до резултатите от референдума, тук стигаме до старата мъдрост, която казва: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се случи“. Напълно е възможно резултатът да бъде валиден именно поради високата активност и благодарение на задължителния вот. В този смисъл с огромна степен на вероятност можем да прогнозираме, че мажоритарните избори и намаляването на държавната субсидия на 1 лв. могат да бъдат приети. Въпросът за задължителното гласуване вече не е толкова сигурен. Затова казвам, че тези избори и референдумът могат коренно да променят политическата картина у нас.
Нашият гост:
Социологът Кольо Колев е роден през 1956 г. Завършил е психология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е социална психология и социология. През 1994 г. учредява частната агенция "Медиана", която оглавява до днес.