Социолозите не взеха поука от евроизборите

При неясни кандидати, няма как да се правят прогнози за победители

България няма дълга традиция на телефонни социологически проучвания. Затова трябва да гледаме непредубедено на резултатите. Технически това са несложни начини на съставяне на база данни и предвид отдалечеността на изборната дата - самото гласуване ще бъде чак след два месеца - няма как да отчетем резултатите от интервютата като свързани с изборния резултат. В такива условия резултатите са индикатор за някакви настроения, но не и затова как ще се гласува в изборния ден.

Проучвания понякога се публикуват всеки ден, защото са част от кампанията. Т.е. бих препоръчал на резултатите да се гледа като част от кампанията на единия или другия кандидат.

Ако при интервютата са ползвани стационарни телефони, нещата изглеждат още по-сложно. Подозирам, че някои от мобилните оператори е възможно да направи случаен избор на 800 свои номера. Колкото до стационарните телефони - при тях има преселекция на възрастова група, която е над средната на тези, които ще гласуват. Това отчетено като зависимости означава, че са интервюирани притежатели или титуляри на телефонни номера, които са със склонност да подкрепят БСП - това е известна зависимост.

Кандидатите нямат нищо против за тях да бъдат разпространявани данни, поставящи ги в печеливши позиции, дори и тези данни да не са реалистични. Всеки от тях трябва да прави кампания и трябва да избира измежду наличните инструменти. Един от тях е представяне на данни от различни по формат допитвания.

От последните социолозите евроизбори би следвало да имат една голяма обеца на ухото, тъй като имитираха силно сближаване на резултатите на БСП и ГЕРБ, а някои дори не се поколебаха да дадат преднина на БСП. Резултатите просто не бяха такива. Всички видяхме каква значителна разлика се получи. Сега се правят отново опити за използване на същата технология.

Не очаквам намаляването на партийната субсидия на 1 лев на глас да доведе до отказ на партиите от социологически проучвани. Причината е,че формата на директни плащания за проучвания като цяло не е предпочитана. До нея се прибягва само, когато няма друг вариант. Намаляването на субсидията ще се отрази върху всичко, но не и пагубно. Партиите просто ще бъдат по-малко разточителни. ГЕРБ няколко пъти поканиха БСП да направят конкретно предложение за размер на субсидията - 2, 5, 7 лв., но те се въздържаха. Партиите се ръководят от ясен мотив, че в очите на избоирателите не бива да изглеждат зле под каквато и да е форма и по какъвто и да е повод. Това е.

Колкото до местните избори, вече няколко пъти казах, че е добре да погледнем всички кандидати за кметове - както на голямата столична община, така и на районите в София, някои от които са твърде големи. Освен това, кампанията между първия и втория тур изглежда по много различен начини и до голяма степен е зависима от това, какви балотажи ще има в отделните софийски райони.

Пророкуванията от типа „Загубата на София е началото на края на ГЕРБ“ имат десетилетна давност. ГЕРБ продължава да бъде доминираща партия, показаха го и евроизборите, които бяха преди три месеца. Не може за три месеца да се срути, все пак това не е пожарът в Амазония, дори и някои да се опитват да имитират подобно събитие.

Въпросът дали Мая Манолова достатъчно се е еманципирала от БСП, за да мине за независим кандидат за кмет на столицата е сложен въпрос. Ще трябва да погледнем как изглеждат регистрациите, ако разбира се няма регистрация от коалиция на БСП, или само на БСП, това ще е ясна демонстрация, че тя е кандидатът на тази партия.

Най-вероятно формулата за участие на Манолова в изборите за кмет на София ще бъде опит да се повтори технологията от президентските избори. Факт е че положителният резултат с избора на Румен Радев за президент се дължи на много обстоятелства, включително и на това, че едновременно с президентските избори се провеждаше и референдум. Трудно е да се очаква повторение на резултата, референдум няма да има, ще има съпътстващи избори на кандидати за районни кметове.

Има и още един фактор, който заслужава внимание - т.нар. софийска градска десница не е мит. Доказаха го и резултатите от евроизборите. Тя има близо 100 000 гласа във вариант местни избори, а това е значим контингент.

Ако се стигне до балотаж за някаква част от младата кохорта избиратели на десницата е възможно да подкрепят кандидат, различен от кандидата на ГЕРБ. Но за традиционните избиратели на десницата в столицата не ми изглежда като възможна преобладаваща нагласа.

Общо за страната се очаква инерцията на ГЕРБ за изборни победи да се запази, без резултатът да е така впечатляващ както през 2015 г. Очаквам още в началото на септември да се засилят публичните послания, свързани с местния вот. Но те няма да бъда така компактни както при всички останали избори.

Добре е партиите да са си направили своите изводи от евроизборите, които доказаха че дискредитирането между политиците не носи дивидент на никого. Често компроматните войни водят единствено до криза на доверието. Особеност на такива кризи е, че при натрупването на много обстоятелства, обикновеният гражданин губи чувствителност и способност да реагира.

Не познавам неподли избори

За съжаление, след евроизборите, чиито резултати повечето социолози не познаха, никой не си взе поука. Причината е обяснима - агенциите няма как да си вземат урок, те са поставени в ситуация на пазарна конкуренция и много от тях се изкушават да работят по правилата на както казваме „този, който плаща музиката, той си я поръчва“.

Аз не познавам неподли избори. Всъщност, особено у нас мярка за подлост могат да бъдат прогнозните резултати два месеца преди изборите и преди да бъдат регистрирани кандидатите.