Стига вече героизъм!

Добрахме се до изборите! Какво напрежение, какви нерви, какви очаквания! 

Първото, което очакваме, е избирателите да проявят героизъм, за да преодолеят страха от вируса и да гласуват. Такава каша забъркахме с тази дата за избори, а сега пролича колко сме сбъркали. Социолозите се застраховат - нищо не е ясно, как хората ще реагират на последните провали с ваксините. Така стигнахме до героизма.

Пазарлъците, които се водят сега, доказват, че смисълът на протестите вече е забравен. Не се обсъжда как ще сменяме модела на управление, а кой е достоен за коалиране. И коментаторите избраха заглавие- протестите са мъртви. Трябвало хората от площада да са по-агресивни, тогава хората ще реагират масово?

Нямало е герои на тези протести! Как да няма! А майката и дъщеря, които на 19 март в Стара Загора скочиха от седмия етаж, отчаяни от мизерията? Не е ли героичен този протест? Ако някоя кола не е взела завоя, това ще го дъвчат цяла седмица. А мълчат гузно за скока на майката и дъщерята. Чехите направиха самозапалилия се Ян Палах национален герой. През студената зима на 2013 г. у нас се самозапалиха от отчаяние и протест няколко души, но медиите пак мълчаха. Получили намек да не шумят много, защото хората ще вземат самоубийците за герои и ще започнат да се палят.

Бях обещал да ви кажа името на бъдещия премиер. Късно е вече, ще бъде намеса в кампанията. Но промяна ще има!

За малко и футболистите да бият Швейцария, а Цвети да победи Сабаленка, но имали дефицит на героизъм.
Какви героични усилия проявили нашите органи за сигурност да разкрият руските шпиони и да ги заловят в близост до руското посолство. Но какво са правели органите за сигурност в българската армия, за да не допуснат някакви пенсионери да им крадат тайните?

Извие ли буря в планината, все се намира някой безумец да тръгне сам и после да го търси половин България. Какви герои са тогава нашите спасители! 

Или си герой, или си нищо. У нас среден път няма. Изконният български блян по героичното - лежи юнакът на горската поляна, самодиви с прозрачни нощници го обслужват. Вечният български стремеж да преодоляваш героично трудностите, които сам си си създал. Неизлечимият български мързел, мотаене, суетене, непохватност, инат, недоверие, отлагане, неумение, всички онези мили черти на националния характер, които не стават за експонати на културния ни туризъм, но определят битието ни. Благодарение на тях всичко, с което сме се захванали, не е стигнало доникъде, всички пускови срокове са били пропуснати и не ни остава нищо друго освен героичния щурм, последния напън, свръхусилието, саможертвата, за да изкачим заветния хълм, пък там да ни ближат раните зверове и баядерки.

Но стига вече героизъм, ще викнем ний!

Фалшивият патос на байганьовския героизъм не ни дава да признаем публично, че прогресът на човечеството се движи благодарение на стремежа на хората да живеят по-добре, по-сигурно, по-спокойно. Така ние вървим неподготвени към един свят, където най-важното е да не се дават жертви, всичко да се подготви внимателно и дълго, така че накрая да е най-лесно, и всичко, постигнато от човешкия прогрес, да е подръка, в услуга на човека, който върви напред.

Писал съм по тази тема през 2005 г. Нещо да се е променило? Ако кандидатите за новия парламент търсеха това, което ги обединява, по-лесно щяха да намерят пътя един към друг. Ако медицинските експерти в НОЩ се бяха противопоставили решително на подчиняването на политическата изгода, нямаше да станем шампиони по смъртност от COVID-19. Ако политическите съображения не бяха подвели президента, можехме по-спокойно да дочакаме избори през май. Ако журналистите бяха малко по-смели, нямаше да скриват такива потресаващи трагедии, да не би да смутят самохвалството на управляващите. Ако планинските спасители спираха всеки смахнат турист, тръгнал да се прави на герой, нямаше да подлудяват цялата държава.

Ако беше разчистено провалилото се ръководство на футбола ни, поне щяхме вече да имаме някакъв напредък.
Не си спомням кой беше казал за България, че страна, която има такива герои като нашите възрожденци, има бъдеще. И след това беше допълнил- но тежко на тази страна, която има нужда от герои.