Странна атака срещу лотарията

Инициаторите на „анти“ кампанията правят гръмки твърдения без данни, без становища на специалисти

Станахме свидетели на поредната кампанийна законодателна инициатива, подета от родната политическа класа. Този път в повдигаща вежди коалиция срещу лотарийните игри излезнаха вицепремиерът от НФСБ Валери Симеонов и набор от малките градски партии в извънпарламентарната опозиция. С вече омръзналата от други подобни патерналистични напъни формула, настоящи и проектни държавни мъже ще се грижат за психическото здраве, бюджетите и децата на българина, като му забраняват и регулират съответно медийното съдържание и потребителските навици.

Да започнем с генезиса на атаката срещу лотарията, който е доволно странен. Отправяйки поглед към недалечното минало помним, че Държавният спортен тотализатор, познат като „Тото-то“, е част от ежедневието ни от десетилетия. Основан е още през далечната 1957 г. и е отдавна изградена практика бащите и дядовците в нашите семейства да участват в този конкретен вид лотарийна игра поне един път седмично. И съвсем нормално, това никога не е било възприемано като порок, опасност за общественото здраве или дейност, която „съсипва ценностната система на българите“. Още повече, обратното на това, което твърди Валери Симеонов, играещите не са виждали лотарията като „начин за забогатяване без труд“, а като забавление след положения вече такъв.

Идва 2018 г., имаме вече частен и очевидно успешен конкурент на старата лотария, който по някакъв начин дразни и/или изкушава политиците. Очевидно е трудно да убедиш мнозинството си сънародници, че едно занимание, познато и възприето от поне шейсет години, е опасно и, че те са глупаво пристрастени към него, затова е нужна малко помощ от класическата популистка манипулация. А именно, да асоциираш лотарията с твърдия хазарт на казината, ролетките и машинките. До болка познат подход от други подобни кампании, водени често от същите групи политици с дребни диктаторски импулси.

Да си спомним данък „вредни храни“ на Петър Москов, който искаше да направи чипса и газираните напитки по-скъпи за всички, защото едно малцинство от хора с наднормено тегло и диабет злоупотребява и в крайна сметка вреди на себе си. Няма значение, че мнозинството знаем как да използваме такива „опасни“ продукти без да си създаваме проблеми и в някои случаи сме в значително по-добро здраве и форма от самите предлагащи да ни регулират. А дори и да коментираме погрешната и подвеждаща асоциация между ротативки и лотарийни билети, самият твърд хазарт според международните проучвания води до пристрастяване в до 3% от играещите. И както при други пристрастявания като към алкохол, лекарства и улични наркотици, за зависимите трябват специфично насочени политики, не широки акцизи или забрани.

Особено притеснителен е начинът, по който се води инициативата за нови регулации в сектора, станал за съжаление вече отработена класика за българския законотворец, а не изключение или рядкост. Политик със сериозна позиция във властта излиза, нахвърля няколко празни и манипулативни обвинения и набързо внася проектозакон, който води до драстични промени в работата и функционирането на множество важни обществени и пазарни системи.

В конкретния случай инициаторите на кампанията правят няколко гръмки твърдения, без данни, без подкрепата на релевантни институции, без становища на специалисти. Основно чувства, емоция, лични виждания и най-вероятно интереси. Подобна е ситуацията в Народното събрание, където депутати от „Обединените патриоти“ внасят предложенията си без анализ, ползи и разходи, без оценка на това как ще повлияе новата регулация на бюджет, няколко важни индустрии, общественото здраве, медийната среда и дали изобщо ще постигне зададените цели. Всъщност нещата са толкова прекалени, че някаква по-конкретна цел от „да се удари лотарията“ не може да бъде намерена. Наблюдаваме и друга притеснителна тенденция от българската политика, организирането на недомислени закони, смяна на правилата или други форми на активизъм, насочени конкретно срещу един или друг известен собственик на този или онзи бизнес. Без поглед в бъдещето за това до какво може да доведе подобен подход.

Хубаво е да се обърне внимание и на двете основни предложения, заложени в чакащия разглеждане законопроект. Първото е свързано с ограничаване продажбата на лотарийните билети (отново нищо общо с твърдия хазарт) в търговската мрежа. Макар и спекулативно тук можем да очакваме просто едно преразпределение на пазара от тези без нужните контакти на правилните места в държавата, към добре политически свързаните, т.е. тези които могат да взимат лицензи и да спират достъпа на други до тях, благодарение на влиянието си във властта. Ефектът върху потребителите ще е маргинален, губещи ще са незвисимите разпространители.

Втората част от новите регулации цели да ограничи рекламата на лотарията в медиите. Както беше обсъдено по-горе, има сериозни морални и практически въпроси за това дали е добра идея да третираме възрастни хора като малки деца, като крием определени послания от тях. Особено след като имаме дългогодишен опит в лотарийните игри, които са напълно хармонично интегрирани в живота на обикновения българин. И всякакви твърдения за обратното са просто лично мнение и то на политици, докато не бъдат надлежно доказани.

Възникват два сериозни проблема

Два сериозни проблема могат да възникнат директно от това ограничение. Избутването и смачкването на етичния код за саморегулация на медиите. И дори в по-голяма степен сериозен удар по пазарните рекламни бюджети, които са единственото нещо, способно да спаси медийния сектор от все по-силната политизация и разчитане на средства от олигарси, политически партии и държавата. Ако сега търкаме дъното на класациите за медийна свобода, не си представям какво ще е, когато се ударят още рекламните бюджети.