Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, пред „Труд news“: Хероин с токсични примеси вероятно е минал през Варна

„Фентанил убива вече и в България“, написа вчера в челното си заглавие „Труд news“, след като стана ясно, че наркозависими са загинали от токсична дрога. Синтетичният опиат фентанил всъщност е обезболяващ медикамент, но попаднал в ръцете на наркопласьорите, които го смесват на око с други видове дрога и го превръщат в отрова. За производството, вноса и употребата му в Европа и САЩ, попитахме Тихомир Безлов, който от години следи данни и участва в проучвания на разпространението на наркотици.

- Г-н Безлов, изненада ли е появата на фентанил и смъртните случаи, свързани с него в България?
- Изненада е. Поне от 5-6 години, когато правим изследвания, питаме за фентанил и като цяло в Европа фентанилът е доста голяма рядкост, за разлика от САЩ, където имаме буквално епидемия, продължаваща от около 15 години. Когато тя се случи там, различните служби в Европа започнаха да допускат, че ще дойде и на нашия континент и да следят дали това се случва. Имаше страх, периодично тази тема се повдигаше, в Европа бяха залавяни количества фентанил, но незначителни - в рамките на един процент от количество хероин например. Едно от изключенията в Европа стана Естония и причината бе, че страната имаше опит в производството на фентанил като фармацевтичен продукт. Знаете, че той има широка употреба в медицината за упойки и като силно болкоуспокояващо - 100 пъти по-силно от морфина например. Влиза в състава на много медикаменти, но докато във фармацията дозировката му е много прецизна, когато попадне при криминалните структури, те нямат такива възможности, стига се до грешки, предозиране и инциденти. Смъртонозната доза за човек е 2 милиграма - представете си, че това са точно 10 кристалчета сол - 2 процента от 1 грам, и колко лесно е да стане токсична дозата, ако тези кристалчета са 11 или 12. Фентанилът се използва като добавка към други наркотици, тъй като се смята, че засилва зависимостите - като го смесиш с кокаин, клиентът ти ще дойде пак при теб. Това важи и за хероин, за амфетамини и т. н. Но ако не се внимава с дозата, вместо да задържиш клиента, ще го убиеш, освен това смъртен случай означава и да предизвикаш и вниманието на полицията, за започне разследване, което да стигне до доставчика и т. н.

- Възможно ли е нещо такова като сбъркана доза да се е случило и във Варна?
- Много внимателно трябва да се анализира какво точно се е случило. Не знаем доколко е достоверна информацията, тъй като тя тръгна първо от наркосредите във Варна. Отначало бе съобщено, че са 10 смъртните случая за една седмица, после се оказаха 9 и са за четири месеца. След това излезе, че са изследвани само 2 от случаите, като в единия става дума за употреба или свръхдоза от метамфетамин (най-вероятно „Кристал мет“, защото това е най-чистата форма без примеси), а във втория случай е изследвана спринцовката на почналия хероинов наркозависим и в нея е открит фентанил. Оттук нататък не знаем дали това е фентанил или е нещо друго. Съобщено бе още във Варна, че на 13 юли са хванати две жени в квартал „Максуда“ с 200 грама хероин, а после с 200 грама фентанил. Чак по-късно се разбра, че това са 200 грама хероин с примеси, но не точно на фентанил, а на алфаметилфентанил, за който не знаем дали е толкова смъртоносен. Много е възможно добавката в хероина да е от някакви медикаменти, защото има деривати на фентанил, които са по-слаби, но има и много по-силни. Най-известният дериват е карфентанил, който е 100 пъти по силен от обикновен фентанил. През 2018 г. в Мексико бе арестуван 45-годишният българин Антон Петров Кулкин, бивш военен лекар, който беше обявен за „най-добрия готвач“ на карфентанил, работел е за мексикански наркокартел. Беше екстрадиран в САЩ, където е осъден. За да си представите колко е смъртоносен карфентанила - през 2002 г. чеченска бойна група взе 850 заложници в един театрален салон в Москва. При спастелната операция руските специалните части използваха таен, специален газ, който по-късно се оказа, че е карфентанил. Но наред с похтителите от него загинаха и около 130 души от заложниците, най-вероятно не са успели да получат достатъчно бързо антидот.

- Защо това вещество е стигнало до Варна, а няма, да речем, в Бургас или в други градове?
- Предимството на фентанила е, че от 1 килограм, което не излиза скъпо (коментира се, че в Мексико 1 кг струва около 6000 долара), правиш 100 000 дози. Освен това рискуваш по-малко при вноса - няколко килограма не е трудно да се скрият и да се доставят. Ето защо има такава версия, която - разбира се, не е потвърдена, а е само някакъв вид допускане, че през Варна може да е осъществен трафик на известно количество хероин с примеси на фентанил или негови деривати, за което е платено с някакъв процент от самата стока. Има такива примери с хероина - при транзит на 10 кг, се плаща с 1 кг и това количество остава да се пласира за вътрешния пазар. В чест на истината трябва да се каже, че Варна, заедно със София, Бургас, отчасти Русе, са градовете с най-сложно разпространение на наркотици. Споменатият по-горе „Кристал мет“ за първи път се появи преди години във Варна. От него се получава силна зависмост и много качва агресивността, кристалите съдържат 70-80% активно вещество, не могат да им се слагат примеси като на хероин и кокаин, докато пикото, което също е метамфетамин, е с 10-15% активно вещество.

- Какви са в момента тенденциите на наркопазара в Европа?
- Южноамериканските наркокартели откриха Европа като много голям пазар на кокаин и той изцяло доминира. Ако САЩ все пак води някаква война срещу кокаина с помощта на властите в Колумбия и други страни, с трафика се борят такива федерални служби като ДЕА и ФБР, то Европа няма такива възможности. И докато първоначално прицел беше Испания, в момента голямата експлозия на кокаин е в Белгия и Нидерландия, където залавят по 50-60 тона на година. Входовете са през големите контейнерни пристанища Антверпен и Ротердам, където пристигат огромни количества стоки по море. В същото време в Европа намалява хероинът и като доставки, и като потребление. Дори една от теориите е, че чрез фентанил ще се опитват да заместят хероина, се появи на базата на това, че от април 2022 г. талибаните забраниха в Афганистан отглеждането на опиумен мак. Очакваше се, че след около една година ще започне да се усеща дефицит и ще се търсят заместители. Подобно нещо в Афганистан се е случвало около 2000 година, но сега пазарът за хероин в Европа е съвсем различен. А и сами можем да сравним ситуацията в България в края на 90-те години и начолото на века, когато имаше хероинова епидемия, когато бандите се стреляха из София и когато градът беше разделен на райони. През 2007 г. бяха разрешени метадоновите програми и след прилагането им към 2009 г. изчезнаха тези форми на организирана престъпност. Към момента почти не се появяват нови хероиново зависими, останали са само малки маргинализирани общности от онази вълна, отпреди повече от 20 години.

- Как приемате идеята за нов координационен механизъм, която в сряда обяви премиерът Денков?
- Имаше и преди механизъм, създаден през тежките времена на хероиновата епидемия, когато се обменяше информация между различните институции - МВР, образованието, здравеопазването и социалните служби и др. Казахме, че ситуацията вече не е такава, но все пак наркопотреблението в България и в момента е значително, засегнати са младите, употребяват се синтетични наркотици и това са рискове, добре е да има такъв механизъм. Няколко са областите в престъпността, където трябва да има концентрация на ресурси - едната, разбира се, е наркоразпространението, другата - каналджийството и нелегалната миграция, третата - трафикът на хора, който не е толкова масов като преди, но продължават с него да се занимават криминални групи и сме на второ място в Европейския съюз след Румъния по жертви на трафик на хора. Според мен неслучайно акад. Денков се е разтревожил, защото той е учен химик и вероятно добре си дава сметка какво е фентанил и колко е опасен. А е и публична информацията колко много жертви на фентанила има в САЩ - 70 000 души само за 2022 г., това са повече от загиналите при автомобилни катастрофи и от онкологични заболявания.

- Толкова ли са големи измеренията на тази фентанилова епидемия в САЩ? 
- Да, но ако през 2010 г. жертвите в САЩ са били 100 на година, сега говорим за десетки хиляди. Когато криминалози се опитват да разберат защо в САЩ има такава голяма епидемия, а в Европа няма, един от възможните им отговори, че разликата идва от различните системи на здравеопазване. Американските лекари предписват, а населението употребява големи количества лекарства срещу болка, съдържащи опиоиди, в това число и фентанил. Последиците от приемането на такива силни обезболяващи медикаменти е, че хората стават зависими, започват сами да търсят начини да се снабдяват с такива лекарства. По-бедните групи в САЩ нямат медицинско застраховане или ползват по-евтини пакети и ако на един човек например има нужда да му се смени ставата, но тя не е покрита от застраховката, докторите не правят операция, а му изписват болкоуспокояващи. Докато в Европа задравната система е социална и тя ще плати операцията на здравно осигурения, няма да е нужно той да пие толкова лекарства и да се пристрастява. В САЩ лекари и фармацевтични компании през всичките години са стимулирали тази индустрия на обезболяващите и вече те са станали огромен проблем, който се използва от наркокартелите, включително и за производството и доставката на фалшиви лекарства, най-често съдържащи фентанил. Американските власти започват да разследват откъде се появява този фентанил и разбират, че е от Китай. Спират вноса, но от Китай към Мексико започват доставки на евтини прекурсори и картелите вместо да се занимават с опиум, или други наркотици, правят лаборатории за фентанил. През 2018 г. темата за фентанила и прекурсорите става основна в разговорите на президента Тръмп и Си, така че проблемът вече е станал на ниво геополитика.

Нашият гост
Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има следдипломни квалификации в СУ и Университета на Лайпциг. Работи по въпросите на престъпността в България. През последните 18 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Той е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация. Той е и политически анализатор и като такъв през последните 10 години е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска. Води лекции в Софийския университет по магистърска програма “Глобализация”, както е и гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.