Трябва ли да ни лепят екостикер?

Трябва ли да ни лепят екостикер?

Издават го също на мотори, каравани и ремаркета, а на пунктовете за ГТП се чудят къде да им го лепнат

С промените в Наредба Н-32, (измененията от ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.07.2021 г.) съществуващият стикер за Годишен технически преглед (ГТП) бе обединен с новия „екостикер“ с чип, в който се записва информация за изгорелите газове, марката и модела на автомобила. От юли тази година на пунктове за ГТП се издава само екостикер, който се залепва на предното стъкло. Какво показва обаче практиката:

1. Тъй като „екостикерът“ вече е общ с този за ГТП, то превозни средства, които въобще нямат отделяне на изгорели газове (т. е. постоянно ще са в най-високата екокатегория), са принудени всяка година ненужно да закупуват никому ненужния „чип“ в екостикера, в който се съхранява информация за изгорелите газове от МПС (каквито в случая няма). Това са всички електромобили, чиито собственици всяка година ще са принудени да си купуват нещо, което въобще не им е нужно!

2. Проблем има и при новите превозни средства, които традиционно са от най-високата екологична категория (веднага след електромобилите и хибридите). Както знаем, ГПТ при тях се извършва чак след 3-та година от първата регистрация, но същевременно те са длъжни да се снабдят с „екостикер“ (т. е. - да минат „доброволно“ и срещу заплащане от 55-60 лв. на напълно излишен ГТП?!), за да могат да влизат в централните части на градовете при ограничения заради замърсен въздух. Защото без екостикер те просто няма да бъдат пуснати, или водачите им - глобени!

3. Самият „екостикер“ е с такива размер, че залепен в средата на челното стъкло на автомобила, създава пречки пред видимостта (особено при по-новите автомобили, когато там са разположени всякакъв вид сензори). Разговорно много хора наричат въпросния екостикер „тапет“ или „екотапет“.

4. Не на последно място, проблем има и при мотоциклетите и мотопедите, които нямат челно стъкло и ще възникне проблем с разчитането на чиповете в екостикерите. Въпреки че по наредбата екостикерът е само за леки и лекотоварни автомобили с тегло до 3,5 тона, в момента няма друг образец и той се издава както на двуколесни превозни средства, преминаващи на ГТП, така и на каравани, ремаркета и т. н. Това го научих от собствен опит, след като минах с моя мотоциклет на преглед и на пункта дълго се чудеха къде на мотора да сложат екостикера с чипа и накрая го лепнаха в хартиените документи за ГТП.

5. И накрая - разходите за изграждане на една цяла нова инфраструктура за разчитане на чиповете в екостикерите ще са колосални. А можеше да се използват съществуващите камери в градовете, които да бъдат свързани с базата данни на МТИТС (където са данните за екокатегорията) и целият процес да се електронизира, като камерите разчитат регистрационния номер на автомобила, сравняват данните с тези от МТИТС и ако МПС с неправилна категория е навлязло в централната градска част в ден с ограничения, следва (автоматично) и санкция, под формата на електронен фиш!

Водени от всички тези съображения, с Мартин Димитров зададохме въпроси в 45-ия и 46-ия парламент към ресорния министър, след което подготвихме предложения за промени в Наредба Н-32, които да премахнат този квази данък за българските автомобилисти и ги предоставихме на нарочна среща с министъра на транспорта! Очевидно е, че модерното решение за 21-та година на 21 век е именно т. 5 по-горе - а именно, да се свържат информационните системи и камерите на министерство на транспорта, КАТ и общините и така автоматично да се извършва проверката и да се налага санкция при нарушение!

Въпросният „екостикер“ не е регламентиран в закона, а е въведен само и единствено с Наредба Н-32 на транспортното министерство, което логично поставя и въпроса дали въвеждането му е законосъобразно. И ако не последва адекватна реакция от МТИТС, то логично ще можем да отнесем въпроса както до Върховния административен съд, а така също ще го поставим и пред 47-то Народно събрание, което със съответна законодателна инициатива ще може да премахне този абсурд!

*Авторът е адвокат с юридическо и икономическо образование, народен представител в 43-то НС 2014-2017 г. с редица законодателни инициативи по ЗДвП и пътната безопасност