Турската журналистка и писателка Ипек Чалъшкар пред „Труд”: Любовта между Ататюрк и Латифе ханъм е бурна и кратка

Женски поглед към съдбата на Мустафа Кемал

Държавникът, променил Турция, е роден в Солун в Розовата къща

Предишната му връзка с българката Димитрина Ковачева била обречена

Нова биография изследва борбите и личния живот на знаменития турски държавник Кемал Ататюрк. Автор е журналистката Ипек Чалъшлар, която преди 13 години написа бестселъра за съпругата му Латифе ханъм.

„Когато се родил батко ми Мустафа, третото дете в семейството, бащата ни Али Ръза влязъл да поздрави майката. Щастлив бил и отнякъде донесъл сабя. Сложил я над главата на бебето. Искал то да стане войник и така го орисал” - разказва Макбуле, по-малката сестра на Ататюрк в най-новата книга за „Мустафа Ататюрк. Борбите и личният му живот”. Тази документална биография за държавника, променил Турция, излезе от печат в края на 2018 г. в Истанбул и още не е преведена на български език. Написана е от журналистката Ипек Чалъшлар, която от години проучва нетрадиционни архиви. Заедно с журналистката Нахиде Дениз сме удостоени с честта да гостуваме в дома на авторката на книгата - артистичен апартамент в Истанбул, от чиито прозорци се виждат корабите в Златния рог.

Разгръщаме с любезното съдействие на Нахиде Дениз страниците на новата книга, те носят отговори на ред въпроси, неразкрити досега от историците. Един от тях например е кога и къде се е родил военачалникът, превърнал остатъците от Османската империя в светска държава:

„Зюбейде ханъм (майката на Мустафа Кемал) казва, че синът є Мустафа се родил в един студен декемврийски ден на 1881 година. Точната дата е 23 декември, а мястото е къщата им в махалата „Ахмед Субашъ” в Селаник, днешният Солун. Точното място е стаята отляво на втория етаж, в която имало оджак (огнище, камина). Млякото на родилката било недостатъчно и баща му Али Ръза наел дойка да го кърми. Бебето било спокойно, почти не плачело. По обичая близките се събрали и предлагали различни имена за новороденото, но Али Ръза решил да го кръсти на своя рано починал брат Мустафа.

Бащата отбелязал раждането на бебето Мустафа в едната от двете книги на Корана, които се намирали в Розовата къща. След време бащата подарил книгите на джамията, затова за рождената дата на Мустафа Кемал и досега няма доказателства” - пише още в книгата за Ататюрк.

- Опровергавате ли с датата на раждането досегашните историографи, госпожо Чалъшлар, или спорите с тях? Известно е, че Ататюрк сам си избрал да чества 19 май като свой рожден ден - на тази дата започва Войната за независимост (Гръцко-турската война 1919-1922 г. -б. а.).

- В новата книга за борбата и личния живот на Ататюрк извадих доста факти, които дълго бяха предмет на спорове, бяха подминавани или неразкривани. Вдъхновена бях от фактите, дълго време проучвах, изследвах. Със сигурност никой досега не беше казвал, че Ататюрк е роден в Солун в Розовата къща. Преди няколко години гръцкият историк Василис Димитриадис откри нотариалния акт на този дом.

- Защо досега историците не са знаели в коя къща е роден Ататюрк?

- Защото са търсили документ на името на бащата, а всъщност нотариалният акт е на името на майката Зюбейде ханъм. Семейството имало даже шест имота в Солун. До Розовата къща построили още една. Ползвали двете сгради като общо жилище. Понеже Али Ръза оставя дългове след смъртта си (починал е през 1888 г., когато Мустафа бил седемгодишен), Зюбейде продава едната къща. Тя остава да живее в другата и с втория си съпруг.

- Вие ходихте ли в този квартал в Солун, разгледахте ли то?

- Посетих всички места, за които пиша в книгата. През втората половина на ХІХ век в Солун „Ахмед Субашъ” е бил богаташки квартал, населен с мюсюлмани. Това се потвърждава и от друг гръцки историк. Оборена е градската легенда как Мустафа Кемал произхождал от бедно семейство - бедните хора нямат по шест имота.

- Биографиите до този момент са го обрисували предимно чрез държавните му дела, а вие го разгадавате през личния му живот. Друг човек ли виждате там?

- Досега нито една биография не е влизала във вътрешния свят на Ататюрк, не са били разчитани частните му бележки. Повечето от биографиите му са писани от мъже. Не са представяни жените, които той е обичал, нито къщите, в които е живял.

- С какво ъгълът ви за наблюдение е по-различен?

- Извадих на преден план свидетелствата на жените в тази книга. Мустафа Кемал е лидер, който открито не приемал събиранията само на мъже и предприел редица стъпки, за да премахне пречките пред пълното включване на жените в обществения живот. Спирам се подробно на интервютата, които той дава за западноевропейската преса. Те го обрисуват по характерен начин, допълващ се с целите на Конституцията, както и от отношенията със съпругата му Латифе. По принцип, жените виждат различна перспектива и отчитат невидими за мъжете, но важни подробности. Дори фактът, че уличната котка силно се привързвала към него, е детайл, който би убягнал на мъже разказвачи. Ценни за мен са разказите на сестра му Макбуле ханъм. Впечатляващи са и чувствата, които Латифе ханъм изпитва към него и пази авторитета му още половин век след раздялата им.

Мустафа Кемал се жени на 29 януари 1923 г. за приказно богатата 24-годишна девойка Латифе Ушакизаде. Тя е учила в Сорбоната в Париж и право в Лондон, интересува се от музика и поезия. Латифе ханъм го придружавала, понякога яздейки кон, и при срещите му из страната. Помагала му в подготовката на речите и в интервютата пред чуждите кореспонденти. С образованието си, с разкрепостените си възгледи и с европейския си вкус Латифе ханъм също е повлияла на лидера. По това време Мустафа Кемал е 42-годишен, на върха на славата си. Бракът обаче трае съвсем кратко, свършва като отсечен с нож на 5 август 1925 г.

„Хубавица с едри черни очи и поглед, който те впечатлява отвътре, закръглена, нисичка, нежна, Латифе ханъм е дъщеря на богатия измирски търговец Муаммер бей, известен и на Нюйоркската борса. Проницателна, умна и блестяща, Латифе бе много различна от другите туркини. Владее великолепно своя език и в забележителна степен говори английски, френски, немски. Вярва в необходимостта от просвещение на туркините. Целта є е да се издигне обществото и културното ниво на туркините до това на западните жени и да се премахнат вековните традиции, третиращи жената като робиня на мъжа. Мустафа Кемал бе сърдечно привързан към нея”, отбелязва сп. „Тайм” на 24 август 1925 година по повод на раздялата.

С предишната си книга „Латифе ханъм, съпругата на Ататюрк”, публикувана през 2006 г., Ипек Чалъшлар взривява общественото мнение не само на сънародниците си, а и в света. Дотогава турците мразели бившата госпожа Ататюрк, защото „не направила мъжа си щастлив”. Ипек Чалъшлар разказва за нея с факти. Вписва в романизираната й биография статии от европейския и американския печат и рисува достоверен образ на еманципирана и волева жена. Творбата є се превръща в бестселър, преведена е и много езици, включително и на български през 2009 г. и два пъти е преиздадена у нас.

След развода през 1925 г. Латифе живее още 52 години в доброволно избрана изолация от публичния живот, пазейки пълно мълчание за височайшия си екссъпруг. От краткия им романс и сватбата са запазени 178 страници нейни мемоари и над 200 писма. Предполага се, че са любовни, но по волята на бившата госпожа Ататюрк и на наследниците є тези документи са дълбоко засекретени.

- Как Латифе привлякла Мустафа Кемал за съпруг?

- Било е по любов, силни чувства пламнали помежду им, признати впрочем във всички биографии на Ататюрк.

Ето какво четем за емоциите между Латифе и Мустафа: „Освен сексуалната връзка, Кемал бе привлечен и от факта, че има до себе си девойка, способна да му бъде другар и съпруга едновременно. В добавка на това бе пухкава и ухаеща, красива и главозамайваща. Тя го беше подлудила, той хвърчеше от радост. Буквално гореше. Беше влюбен” (Армстронг). Самият Ататюрк се гордеел с интелигентната си съпруга и не му е била чужда мисълта да превърне брака си в модел за модерните отношения в младата република, като насърчи жените в Турция да играят по-активна роля в обществения живот. Запитан красива ли е избраницата му, Мустафа Кемал отговаря: „Аз не бих се оженил за нея, ако тя беше пленителна красавица. Аз съм ревнив мъж. Хареса ми нейният ум, познанията є които притежава, възпитанието й”.

Венчават се в присъствието на 40 гости в имението на семейство Ушакизаде в Измир и тържеството се смята за първата светска сватбена церемония в Турция, различна от османските традиции. Семейният им живот обаче свършва внезапно и по шериатския обичай: след спречване пред гостите им в резиденцията в Анкара Ататюрк изпраща бележка, че се развеждат. Адютантът на военачалника придружава съпругата му, вече бивша, обратно до бащината є къща в Измир. Роднините са потресени: „Сватба ала франга, развод ала турка”.

Латифе и Мустафа никога повече не се виждат. И за двамата това остава единствен брак.

От краткото си съжителство ЛатифеУшакизаде и Мустафа Кемал нямат деца, но Ататюрк е осиновил седем дъщери. Една от тях прави кариера като смел пилот на самолет. Ататюрк я изпраща да учи въздухоплаване в Крим, в Съветска Русия. Сабиха Гьокчен е първата жена-летец в Турция, често и с основание я сравняват с американската авиаторка Амелия Еърхарт. Днес едно от летищата в Истанбул носи името є.

- Ние, българите, знаем за романтичната любов на Мустафа Кемал с Димитрина Ковачева, докато бил военно аташе в София през 1913-1914 г. Първият президент на република Турция не забравил красивата Мити повече от двайсет години.

- Обречена любов! Известно е, че два пъти искал ръката є, но баща є ген. Стилиян Ковачев два пъти отказал да се сродят. Боял се, че Мити няма да бъде щастлива, ако живее сред хора с друга вяра.