Умнокрасиви манипулации

Да се представя свалянето на кабинета на Кирил Петков като най-трагичната страница от най-новата ни история представлява колкото нелепо, толкова и комично усилие. Очевидно е, че причината, поради която за първи път станахме свидетели как едно правителство пада от власт, вследствие на получен вот на недоверие, е разпадът на управляващата коалиция.

Нещо повече, всеки друг резултат от самия вот, който би направил възможно правителството да продължи да управлява, щеше да означава, че е извършено грубо погазване на духа на конституционните ни разпоредби и логиката на политическото ни система. Защото моделът на държавното ни устройство изисква правителството да разполага с мнозинство в парламента, но мнозинство, отразяващо вота на хората, а не получено след покупката на чужди депутати.

В този смисъл, ако има скандал в цялата ситуация, тя се заключава във факта, че Кирил Петков не поиска веднага вот на доверие, след като ИТН напусна коалицията, а тръгна по пътя да цепи бившите си партньори. След това не се реши и да направи промените в кабинета, като не внесе оставките на министрите от квотата на ИТН за гласуване в парламента, с надеждата, че схемите му ще сработят. И ако това бяха все примери на политическо малодушие, не внесената оставка на кабинета след гласуваният вот на недоверие, вече прерасна във фрапантно нарушение на Конституцията.

В продължение на шест дни България бе управлявана от незаконно правителство, което представлява опасен прецедент, граничещ с преврат. Но това не направи никакво впечатление на обществото и медиите в България. Защото нашето внимание бе ловко отклонено от манипулативни тези и внушения, чрез които умнокрасивата общност се опитва яростно да представи собствения си прочит на събитията като меродавна истина, неподлежаща на никаква критика. А всъщност ни се пробутва груба манипулация, където реалните факти и обективни събития се подменят с откровени лъжи и инсинуации, в опита да се създаде алтернативен прочит на събитията, който в максимална степен да обслужва конюнктурните интереси на ПП и ДБ. Ето по-главните от тях:

• Отрича се правото на една партия да може самостоятелно да определя политическото си поведение. Още при сформирането на коалицията около ПП бе ясно, че ИТН е лидерска партия и нейното участие във властта ще бъде функция на настроението на Слави Трифонов. Това първо. Второ: оттеглянето на нейните министри представлява рационален ход, доколкото между участниците в коалицията настъпиха поредица от различия, които не бяха преодолени, а просто бяха замитени под килима. Натрупа се достатъчно напрежение, което и взриви коалицията. Правителството освен това загуби доверието на обществото, социологическите изследвания показаха, че всички партии, участващи в кабинета търпят електорални загуби и в този смисъл бъди недоумение не излизането на ИТН от властта, а оставането в нея на БСП и ДБ, които явно са готови да пожертват собственото си политическо бъдеще, но не и да изпуснат кокала, до който са се докопали в момета.

 
• Един нормален политически ход и процедура, какъвто представлява вота на недоверие ни се описва като върха на лицемерието и коварството. Премиерът Петков видя в гласуването таен заговор, сътворен от Борисов, Доган, Пеевски и Митрофанова. Събра ли са се един вид четиримата най- опасни злодеи в галактиката и решили да атакуват кабинета посредством... разпоредбите на чл. 89 от Конституцията на Република България. Може ли човек да си представи нещо по-ужасяващо на този свят. Нищо, че споменатият член от Конституцията е предвиден точно за случай, когато едно управление престане да разполага с мнозинство в парламента. И гарантира, че изпълнителната власт или ще се ползва с доверието на парламента или хората трябва да бъдат призовани да кажат тежката си дума.

• Прави се опит да ни се внуши, че със свалянето на кабинета Петков България е изпуснала историческия шанс да има управление, изтъкано от почтеност и професионализъм. Това послание разбираемо най-малко намира отзвук сред хората, доколкото е ноторно видно, че правителството бе изпълнено с персони, демонстриращи корист, некадърност и най-вече чувство за изключителност.

Дори да се абстрахираме от факта, как Кирил Петков влезе в българската политика, поведението му по време на правителствената криза показа колко неготов е той да се справя с политически предизвикателства. От момента в който ИТН напуснаха коалицията, до момента, в който получи вот на недоверие (единственото нещо, с което ще бъде запомнен в историята ни), а и в последствие, министър-председателят демонстрира абсолютната си неспособност да реагира адекватно на обстановката. Взе че се скара окончателно с президента, за да постави собствената си партия във възможно най-неблагоприятни условия при едни нови избори.

Загубил мнозинството си в парламента, Петков постоянно се опитваше да реши проблема чрез неполитически средства, като си „напазарува“ чужди депутати. Това не е рефлекс на правителствен лидер, а на глава на джебчийска фамилия, чиято логика се заключава във фразата "ако ти свършат парите, иди си открадни". Притеснително е, че следвайки този подход, продължават да се правят опити да се образува ново правителство около ПП в рамките на това Народно събрание и БСП и ДБ не виждат нищо притеснително в него.

Нека си спомним и какъв образец на отговорност и професионализъм демонстрираха министърът на културата А. Атанасов, след като разпространи сам клипа от кабинета си, министърът на отбраната Д. Заков, след като едно самолетче направи за смях противовъздушната отбрана на България и Air Policing-а на НАТО, министърът на образованието Н. Денов след сгрешените формули на матурата по математика и т.н. И виждаш ли, всички те днес се оказаха на правилната страна на историята, всички те са в бяло, а някак си чернилката остана само за Гроздан Караджов.

• Това е така, защото горепосочените случаи са само дребни детайли на фона на големия заговор, който ни се обрисува от умнокрасивите корифеи. Вече споменахме персонажите на Борисов, Доган, Пеевски и Митрофанова, които са изпаднали в свиреп ужас от успехите, които е на път да постигне кабинета на Петков. В тази басня няма нищо ново и оригинално, тя представлява леко претопляне на баснята за Филип Димитров, но цели все същото нещо: да реабилитира личните и политическите провали на умнокрасивите управления, като ги предстви за жертва на всемогъщ злодей, който всъщност не съществува.

Приказката обаче не се получава, защото свалените жълтопаветни идоли, след като са управлявали бездарно, бездарно изиграват и ролята си на „жертви“.

Демонстрираното от тях политическо страдание не оказва някакъв траен ефект върху публиката и тя бързо ги забравя. Кирил и Асен, хората стоящи зад тях са наясно с този факт и затова така отчаяно се страхуват от нови избори сега. Едно ново правителство сега не само би извадило нови свежи лица на хоризонта, но и ако разкрие някои техни далавери, те не само няма да помиришат отново власт в страната, а ще трябва да се борят изобщо да влязат в парламента.

• Точно защото дълбоко в себе си e наясно със своята маргиналност, умнокрасивата общност копнее да оглави едно масово движение. Тя е убедена, че е призвана да поведе хората към собствените си идеали и само пъклените планове на Путин и Пеевски ѝ пречат да заеме онова място, което самата тя смята, че ѝ се полага по право.

Видяхме как струпването на 5000-7000 човека пред Народното събрание бе представено като символ на национално възмущение от гласувания вот на недоверие. А министрите от падналия кабинет бяха посрещнати не като претърпели тежко поражение управленци, а герои, осъществили едва ли не националното обединение на България.

Целият този напън да се пренапише случилото се в последните две седмици не е просто опит да се преформатира политическото съзнание на българите. Умнокрасивите нямат подобен капацитет. На тях им е необходимо да обърнат политическата логика с краката нагоре, за да може един нов кабинет, съставен от ПП в рамките на това НС да бъде възприет за нормален от хората.

Затова ни представят Кирил Петков като национално богатство на България, затова министрите му не слизат от телевизионните екрани и ни обясняват какви добрини са били готови да направят за България, затова безброй анализатоти ни плашат, как след едни избори родината ни е на път да загине- за да не видим очебийното. А то е, че чрез бандитски способи се готвят да ни сервират власт, която уж да изглежда като продължение на сегашната, но ще бъде много по-различна и много по-страшна.

Защото успеят ли Кирил и Асен да си купят депутати, вече ще ни управлява не мнозинство, а мафия. Напълно игнорирала мнението и желанието на хората и концентрирала се изключително върху консумацията на власт и прокарваща все по- тежки практики на политическа корупция. До това ще доведе устрема на умно- красивата част от обществото ни. Те веднъж вече реабилитираха Борисов през 2014 г, сега се опитват да ни сервират много по- отвратително издание на Петков. Дано не успеят.

От "Гласове"