След събитията през 1956 г. премиерът Имре Наги е осъден на смърт
В историята има народи, които успяват да мобилизират сили и енергия, да постигнат единение и да превъзмогнат сполетялата ги трагедия, превръщайки я след време в успех. Такъв народ е унгарският, който успешно и многократно преодолява националните си трагедии. Как, като птицата Феникс, се възраждат от пепелта.
През 1526 г. най-мощната дотогава държава в центъра на Европа претърпява поражение от войската на Сюлейман Великолепни. Век и половина по-късно турците са прогонени. Но на мястото на султана идва властта на Хабсбургите. Опитите на унгарските водачи да възстановят суверенитета на страната не се увенчават с успех. И в продължение на век и половина те изоставят меча и се обръщат към възраждане на народностните традиции, образованието, езика. Създават се стотици училища и университети. Унгарският език се развива и облагородява, очиства се от несвойствени чуждици, придобива размах и изразителност, превръща се в мощно оръжие на националното възраждане и единение. И през 1844 г. Хабсбургският двор е принуден да го признае за официален език, наред с латинския и немския.
Двете сполетяли ги трагедии на чуждото владичество, сплотяват националния дух, утвърждават унгарския патриотизъм.
В такава обстановка през 1848 г. избухва национално-демократичната революция. Унгария е обявена за република с президент Лайош Кошут. Под националното знаме се съединяват либералната традиция на Кошут, Ищван Сечейни, Ференц Деак с демократичното народностно начало на Шандор Петьофи и Михай Танчич. Макар разгромена от щиковете на европейската реакция, общохуманните идеи на революцията не могат да бъдат изкоренени, живецът им продължава да пламти. И в 1867 г. Хабсбургите са принудени да признаят унгарския суверенитет върху територия от 325 хиляди кв. км.
Последвалият половинвековен възход прекъсва с поражение в Първата световна война. Към историческите унгарски земи напират с нарастващи апетити армиите на Антантата и на старите и нови съседи. На 31 октомври 1918 г. в Будапеща избухва т. нар. революция на хризантемите. Създава се Втората република с президент социал-демократът граф Михай Карой. Ултиматумът на командващия френския окупационен корпус за по-нататъшно териториално орязване радикализира обществото. На призива „На оръжие за защита на Отечеството“ се озовават 50 000 доброволци. Националната армия успява да отблъсне нашествениците от север. Но недостигът на продоволствия, нарастващата безработица, бежанският поток, както и натискът на интервентите обричат републиката. През август 1919 г. румънски части окупират и плячкосват Будапеща. Архитектите на Антантата бързат да омиротворят непокорните победени. На 4 юни 1920 г. унгарците са принудени да приемат трагедията на т. нар. Трианонски договор, който, също като нашия Ньойски договор, в действителност е диктат на победителите. Територията на страната е редуцирана на 93 000 кв. км. В отнетите от родината земи остават над 3 милиона унгарци. И до днес унгарците, както българите, подхвърлят с болка, че отвсякъде граничат със себе си. Републиката обаче изиграва ролята на отрезвител: секват намеренията за по-нататъшно разкъсване на унгарските земи, за още по-мащабна национална трагедия.
В периода между двете световни войни на власт в Унгария е режимът на адмирал Миклош Хорти, който следва иредентистка политика - преразглеждане унизителните условия на Трианонския диктат. При липса на политическа алтернатива, иредентизмът отвежда Хорти до съюз с нацистка Германия. Но в края на войната Унгария отново търпи поражение.
На 9 октомври 1944 г. Чърчил предлага на Сталин „процентно съглашение“ за подялба на Европа. Унгария (както и България) е включена не по своя воля в съветската сфера на влияние. След като Червената армия прочиства страната от нацистите, се извършва радикална поземлена и парична реформа. Реформира се образованието. В интелектуалния живот настъпва „свеж полъх“.
В условията на започналата Студена война и последвалия разрив между ръководствата на СССР и Югославия, в цяла Източна Европа започват масови чистки. Ексцесиите на унгарските тайни служби AVO са най-зловещи. Измежду многобройните смъртни присъди, издадени по късата процедура, е тази на министъра на вътрешните работи Ласло Райк; стотици са осъдени на различни срокове затвор.
След смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз започва вътрешна борба за лидерство. С подкрепата на Москва, през юли 1953 г. Имре Наги е избран за министър-председател. Правителствената му програма включва радикални реформи, вкл. увеличаване делът от БВП за потребление; намаляване тежестите върху селските стопани; закриване на лагерите; и др. На партиен конгрес Наги настоява за издигане политическата роля на Националния фронт и за въвеждане на ограничена многопартийна система.
Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняване на Наги от премиерския пост. Като че надделяват хардлайнерите и властта, основана върху полицейско насилие и терор. В такава обстановка на 22 октомври 1956 г. започват въстанически действия. Имре Наги отново е издигнат на върха, този път - от студентите, работническите съвети, интелигенцията. От събитията, които започват „отдолу“. И той поема пътя към своята Голгота. За унгарците съветският модел в унгарските условия е неприложим, даже е вреден. А опитът да се отхвърли съветския модел е революционен по същество.
Властващата съветска бюрокрация - същата, която три десетилетия по-късно започна да разрушава собствената си страна - не може да допусне компромис. Репресиите се изсипват най-вече върху ляво ориентирани унгарци, социалисти, ръководители на комунистическата партия, които вярваха и продължаваха да вярват, че социализмът може да бъде само и единствено демократичен. Смъртни присъди получават Имре Наги (министър-председател); Пал Малетер (министър на отбраната); Йожеф Силадьи (началник на кабинета на Имре Наги); Миклош Гимеш (журналист). Геза Лошонци (министър) умира в затвора. На дългогодишни срокове затвор са осъдени Михай Фаркаш (бивш министър на отбраната и член на Политическия комитет на УКП); Шандор Харасти (журналист, главен редактор на в. „Непсабадшаг“); Миклош Вашархей (журналист, прес-секретар на Имре Наги); Дьорд Фазекаш (журналист, съветник на Имре Наги); Ференц Яноши (генерал); Шандор Копачи (директор на полицията на Будапеща); Ференц Донат (икономист, член на провинциален комитет на УКП); писатели-комунисти като Тибор Дери и Дюла Хай.
Но в пепелищата на трагедията унгарците защитават правото си на национално достойнство, извоюват на практика относителна самостоятелност. Суровите репресии скоро са последвани от прагматични реформи. Допуска се частната инициатива и предприемачество в рамките на плановото стопанство. Предпазливо, но настоятелно, започва да се осъществява полунезависима политика в рамките на съветската система.
Политическата промяна от 1989 г. заварва Унгария с 319% валутен дълг - с около една трета по-голям от българския. Икономическият спад е 20%. Страната се деиндустриализира. Много скоро унгарците разбират, че надеждите им за демократично развитие, основано на националните ценности и социален възход се оказват илюзия; че налаганите отвън либерална демокрация и пазарна икономика са понятия, изпразнени от съдържание; капан, зад който се прикрива суспендирането на демокрацията и ликвидирането на пазара от робуващите на неолиберализма западни елити. През значителен период от прехода на власт са системни партии от социал-демократически тип, които гледат през розови очила на този заробващ процес.
Обратът към национално отговорна, социално ориентирана политика се свързва с името на Виктор Орбан. Но в непосредственото му обкръжение се открояват способни администратори - и връстници, и от по-старото поколение; така че на Орбан следва да се гледа като на събирателно име на значителен брой талантливи управленци. Окончателно се погасява дългът към МВФ. Започва мащабна реформа на администрацията и съдебната власт. Страната се реиндустриализира. Външноикономическите връзки се разширяват към страните от бившето съветско пространство, Китай, Индия, Турция, Иран... Безработицата от 14% през 2010 г. се свежда до поносимите 4-5%; икономиката е в подем с 5% растеж. Средната работна заплата е 1420 евро, пенсията - 450 евро. А социалната политика на правителството и мерките срещу демографската криза нямат прецедент през последните 30 години в Европа!
„Победата“ на опозицията на общинските избори в Унгария не се дължи на отслабване на партията на Орбан, а на обединението на всички срещу ФИДЕС. Тази „победа“ обаче, както и отхвърлянето преди това от Юридическата комисия на Европарламента на кандидатурата на Ласло Трочани за еврокомисар, под предлог, че отстоявал унгарските национални интереси, са знак, че неолибералните сили и НПО-та на ясла на Сорос, воюват като за последно. Светът вече е отхвърлил глобалисткия неолиберален модел. А унгарците никога повече няма да допуснат национална трагедия.
Труд
