Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Производителите трябва да осъществяват контрол
Започват засилени проверки за съдържанието на трансмастни киселини в храните
В менюто на ресторантите ще трябва да пише дали използват имитиращи млечни продукти. Въвеждаме допълнителни регулации при имитиращите млечни продукти с цел подобряване на информираността и защитата на потребителите. Това обяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на шестото заседание на Националния съвет по храните, което се проведе в министерството.
Промените ще дадат повече информация на потребителите за имитиращите млечни продукти, предлагани в заведенията за обществено хранене. Министър Тахов обясни че ще бъдат подготвени промени в Наредбата за предоставяне на информация на потребителите за храните, които да направят задължително обявяването на точния състав на ястията в заведенията. “Тази инициатива е в отговор на многобройни запитвания и широкия обществен отзвук по темата”, каза министър Тахов.
В момента в хранителните магазини е задължително имитиращите млечни продукти да бъдат изрично обозначени и етикетирани. Освен това те трябва да бъдат продавани на отделни щандове и трябва да са предварително опаковани - забранена е продажбата им в насипно състояние. Ресторантите обаче не са задължени да напишат в менюто, ако предлагат шопска салата с имитиращ млечен продукт вместо сирене, и само ако клиентите попитат, са длъжни да ги информират дали продуктът имитиращ, или не. Реално обаче малко хора питат дали готвачът използва имитиращи продукти. Освен това няма никакви гаранции, че сервитьорът ще каже истината, ако го попитат дали използват фалшиво сирене. С промените в наредбата предоставянето на тази информация ще стане задължително и за заведенията за хранене.
Министър Георги Тахов съобщи още, че започват засилени проверки за съдържанието на трансмастни киселини, различни от тези, които естествено се срещат в мазнини от животински произход. Според нормативните изисквания преработвателните предприятия не трябва да допускат повече от 2 грама неживотински трансмастни киселини на 100 грама мазнини в млечните продукти и трябва да имат системи за контрол на суровините, рецептурата, на технологичния процес и крайния продукт.
Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Светлозар Патарински заяви, че предстои засилено вземане на проби от млечни продукти. В референтни европейски лаборатории ще бъдат направени анализи за съдържанието на трансмастни киселини, различни от тези, които естествено се срещат в мазнини от животински произход, стана ясно в хода на дискусията.
В чипсове и вафли слагат частично хидрогенирани растителни масла
Използват ги за пържене
Частично хидрогенирани растителни мазнини има в имитиращи продукти, съдържащи мляко, които имитират сирене и кашкавал.
Трансмастните киселини са ненаситени мазнини, които се срещат в храни, получени от преживни животни, и в промишлено произведени, частично хидрогенирани растителни мазнини. Потреблението на промишлено произведени, частично хидрогенирани растителни мазнини се свързва с увеличен риск от сърдечносъдови заболявания, коментират лекари.
Частично хидрогенирани растителни масла най-често се съдържат в чипсове и снаксове, бисквити, вафли, кексчета и други солени и сладки тестени закуски, замразени картофи, замразени тестени продукти и пици, пържени храни в заведенията за обществени хранене. Частично хидрогенирани растителни мазнини има и в широко консумираните в България евтини “имитиращи продукти съдържащи мляко”, които имитират сирене и кашкавал. В тях млечната мазнина най-често е заменена с евтино частично хидрогенирано палмово масло.
Млечните мазнини и мазнините на преживните животни (говеда, биволи, кози, овце) имат естествено съдържание на трансмастни киселини: 1-4% в млечната мазнина и до 7% в тлъстините на месото. Счита се, че приемът на трансмастни киселини от млечните продукти и мазнините на преживните животни е много малък и натуралните източници на трансмастни киселини не се приемат за значим рисков фактор за сърдечносъдовите болести.
Частично хидрогенираните растителни масла се използват в хранителната промишленост за производство на голям брой храни и за пържене в много заведения за обществено хранене. Процесът на хидрогениране се състои в добавяне на водородни атоми към ненаситените мастни киселини на течните растителни масла, което елиминира двойните връзки в тях и ги превръща в наситени. Целта на хидрогенирането е да се втвърдят растителните мазнини, в резултат да се повиши точката им на топене, което ги прави подходящи за използване при печене за производството на сладкарски и тестени изделия, удължава срока им на годност и дава възможност бъдат използвани многократно при пържене. Колкото по-пълно е хидрогенирането, толкова по-твърда става мазнината, но вкусът є става като на восък. Затова се цели частично хидрогениране на растителните масла.
