Фермер възражда духа на Дикоилиевите музики

Крум Младенов от Сливовик има 300 овце и ръководи известния оркестър „Меденяците“

Едно село има нужда от кмет, от поп и доктор, но и от музика

Има ли нещо общо между стадо овце и духова музика? Естествено, и от двете се носят медни звуци, които пълнят сърцето на човек с радост, казва Крум Младенов от село Сливовик. А той ги разбира тези работи – защото е фермер с 300 овце в оборите и ръководител на известния в цяла Северозападна България оркестър „Меденяците“.

Духовата музика на Сливовик се родила преди две години в гората сред ваклите животни, разказва фермерът. С приятелите си Джаки и Дафинчо Крум излязъл да пасе овце и кози край селото и докато четириногите опосквали ливадите, тримата извадили саксофон, тромпет и баритон и заситнили северняшки ритми.

„Получи се страхотна музика, гласовете на инструментите се преплитаха със звъна от хлопките на стадото, а вятърът шушнеше в дърветата. Беше като магия. Още там решихме да направим оркестър, а името дойде от само себе си – „Меденяците“, разказва Крум. Духовата банда на фермерите вече е известна от Ком до Дунав, че и отвъд Балкана. Оркестърът, събрал едни от най-печените музиканти в региона, свири по събори, сватби и кръщенета и весели мало и голямо. Основен двигател и стожер на селската музика е 47-годишният Крум Младенов – той купува инструменти и униформи, урежда транспорт и участия, търси попълнения и обучава млади таланти. „Много е трудно, защото трябва и да работим, и да свирим. Но едното без другото не може. Работата е хляба, музиката – веселието, редуват се като делник и празник!“, споделя фермерът-музикант. Според близките му Крум се е родил докоснат от музиката, както агънцата се раждат със звезда на челото. „Като дете помагах на дядо с овцете, ходех на училище, но гръмнеше ли духовата музика, зарязвах всичко и бягах на площада. Сърцето ми биеше с такта на тъпана“, спомня си той.

Магията на ритмите влязла в кръвта му по наследство – баба му пеела народни песни, а вуйчо му свирел на акордеон, и Крум още малчуган се научил по слух да свири на дудук и окарина. В езиковата гимназия в Михайловград (дн. – Монтана) овладял нотите и изучил кларинета. С приятели създали училищен оркестър и обикаляли фестивали на политическите песни в България и соцлагера. Тогава разбрал, че освен да възхищава момичета и приятели, с музикалния си талант радва и много хора, а това му отваряло и врати в живота.

Още като ученик Крум свирил по сватби и банкети, после веселил старшини в казармата и с войнишката си група стигнал и до сцените на хотелите в Боровец. След армията работил в Германия, но и там подслаждал със саксофона си горчивия хляб на гастарбайтерите. Животът в чужбина обаче не му понесъл, липсвали му простора на нивите и хлопките на стадата и се върнал в родния край. Станал управител на ресторант в Монтана и едновременно ръководел заведението и свирил в него. Но накрая се прибрал в родното си село и се заел с отглеждането на животни, което му било по сърце от дете. При ликвидирането на ТКЗС-тата му върнали няколко овце и крави, той закупил малка сграда и се заел с животновъдство.

„Животните и музиката са моя живот. Деля го между двете и все не мога да улуча мярката!“, признава фермерът. Сега Крум Младенов има 250 овце, 50 кози и няколко коня, за които се грижи от сутрин до вечер. Работници почти няма. „Който дойде, поработи, види, че е трудно и се маха. Или аз го махам, защото не се справя“, споделя фермерът. „Овчарлакът не е проста работа, овчар се ражда или отглежда с години. Трябва да познаваш и разбираш животните, по поведението им да знаеш от какво имат нужда“, обяснява мъжът. Затова със стадото основно се занима той със семейството си – съпругата Таня и синът Марио. Младежът е завършил икономика в Копенхаген, но най-неочаквано заявил, че иска да се върне и да се занимава със селско стопанство. „Не го разубеждавах. И аз можех сега да съм в кабинет, с вратовръзка, на времето ме бяха приели „Международни отношения“, но не можех да се откъсна от селото, животните и музиката!“, казва Крум. Марио помага с овцете, но кандидатства с проект за създаване на пчелин по програмата „Млад фермер“. Включил се е и в оркестъра „Меденяците“, свири на баритон. Част от духовата трупа са фермери като Крум. Солист на тромпета е Валентин Асенов – Вальо Глиста, внук на музиканти и собственик на 50 овце от село Василовци. Вторият тромпет надува Асен от Монтана, възпитаник на музикално училище. На клавира е Цветан Иванов от Медковец. Ритъмът отмерва с големия тъпан Шанко Борисов, самоук музикант, изучил занаята на тенджери и легени, а синът му Камен е на малкото барабанче.

Сливовик от близо век е некоронованато царство на северозападните духови музики, гордеят се „Меденяците“. Първият оркестър създал още през 1918 г. Георги Симеонов и свирил, и обучавал млади музиканти чак до 1962 г. Легенда в целия Северозапад през 30-те години на миналия век е Махмуд Солдаков, който бил неграмотен, но научил нотите и разплаквал с флигорната си всичко живо. А виртуозните изпълнения на оркестъра от времето на социализма с шеф Петър Велков – ученик на Дико Илиев, и до днес се пазят в Златния фонд на БНТ и БНР.

В онези години Сливовик наброявал над 1500 жители и кипял от труд и живот,а днес хората са към 450. „Борим се обаче да запазим селото и хората. Поддържаме инфраструктурата, в смяна на водопровода инвестираме към 2,5 млн лева, през миналия мандат със 140 000 лева оформихме нов площад, ремонтирахме черквата и старата чешма. Събираме се на всеки празник и пазим традициите си. А духовата музика е сред най-важните!“, казва кметицата Анжела Георгиева. „Не можем да зачеркнем сътвореното от дедите ни!“, смята и Крум Младенов. За да върже нишките на днешното с миналото фермерът дори е издирил стария тъпан на Сливовишката музика и го купил на баснословна цена към която притурил и една овца. „Гърмял е на сватбите на дядо ми, на баща ми и на моята“, усмихва се той. „Меденяците“ свирят всичко - народни песни, вечните хора и маршове на Дико Илиев, естрада, чалга и нови хитове. „По празниците има всякакви хора и трябва всеки да уважим!“, обяснява Крум. Понякога на събори и сватби групата надува инструментите три дни и нощи почти без почивка. На погребения обаче Крум и синът му Марио не свирят. „Музиката за нас е радост, не може да я товарим с негативни емоции!“, казват те.

В последната година фермерът търси из района талантливи деца и ги учи да свирят на духови инструменти. Много се радва на последното си откритие – третокласникът Самуил, който се справя майсторски с баритона. „Правя всичко, за да не умре духовата музика. Едно село има нужда от кмет, от поп и доктор, но и от музика. Тя е душата му и докато звучи, по къщите ще има хора и радост в очите им!“, казва младият мъж.