Християна Лоизу: С годеника ми не вярваме в любовта от пръв поглед

 

Сватбите в Кипър са с по 1000 гости

Със семейството ми се влюбихме в уникалната природа на България 

Като деца всяко лято идвахме във Велико Търново

След Х фактор ми тръгна кариерата тук и реших да остана 

В Кипър почти не съм виждала жена с корекции

Гласовитата Християна Лоизу е родена в Ларнака, Кипър. На 12-годишна възраст започва да взима уроци по пеене и не след дълго вече печели награди в музикални фестивали в Кипър, както и в чужбина. На 15 години тя завоюва първото място и на певчески конкурс във Велико Търново. Две години по-късно Християна идва да живее в България, за да учи оперно пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. През 2016-та тя става любимка на цяла България с победата си в 4-тия сезон на „X-Factor“. През същата година тя пуска и дебютната си песен „Феникс“. Успоредно с успехите на поп-сцената, певицата гради кариера и в мюзикъла и участва в спектакли, като „Исус Христос Суперзвезда”, „Фантомът на операта“ и „Ухание на пури и джаз“, който е вдъхновен от „Великият Гетсби“. През 2020 тя е поканена в предаването „Маскираният певец“, където заема третото място. В момента Християна е част от шоуто „Като две капки вода“ и всяка седмица се представя все по-силно, въпреки че вече е бременна в шестия месец.

- Християна, новата ти песен „Vradia Hamena“ (Изгубени нощи), която е в дует с атрактивния изпълнител Danny Levan, набира все по-голяма популярност у нас. Как започнахте да работите заедно с него и защо решихте дуетът ви да е на гръцки език?
-С Дани се запознахме преди пет години, покрай наши ангажименти и станахме приятели. През 2021-ва година, той ми се обади за съвместен проект. Първо мислехме да издадем дуета ни на български, но Дани предложи да е на гръцки – той има гръцки корени. Така че, имаме готова и българска версия, но някои неща още не са съвсем задоволителни, а и се забавихме покрай участието ми в „Капките“, защото нямам време да отида в студио.

- Ти си една от звездите в новия сезон на „Като две капки вода“ - кой беше най-емоционалният ти момент досега в шоуто? А кой е най-трудният образ, който ти се наложи да пресъздадеш в този формат?
- Най-емоционално ми беше, когато трябваше да изпълня „Устрем“ на Маргарита Хранова. Харесвам песента, както и Маргарита - тя е много добра певица, но за съжаление седмицата, в която трябваше да се подготвя бях много болна и си викам: „Точно сега ли се разболях - за най-готината песен!“ До последно треперех дали ще имам глас, но слава Богу имах! Също така, винаги съм имала мечта да пея на една сцена с Миро и това се сбъдна, когато изпълнихме песента „Ако утре няма днес“. Радвам се, че все още се пишат такива смислени песни и за мен беше удоволствие да бъда в образа на Мария Илиева. Иначе, най-трудно ми беше като Ъшър, защото смятам, че за жена, при това бременна, е абсурдно да подготви такъв образ за пет дни, защото имаш съвкупност от няколко елемента, върху които да работиш – тембър, танци, мъжко поведение, сложен текст и режисура, която се дава ден преди лайфа! Трудно ми беше да запомня всичко това, още повече, че покрай бременността ми на моменти получавам бели петна, но се справих. Състоянието на една бъдеща майка не позволява да се раздадеш на 100 процента, но въпреки всичко не пестя нищо и репетирам доста. 

- С кои от колегите ти в предаването си най-близка и има ли забавни случки между вас и зад кулисите?
- Още преди шоуто си бяхме близки с Наско от Б.Т.Р., защото сме пели заедно в „Исус Христос Суперзвезда“ и се познаваме от доста години. С всички колеги си комуникираме, но с Джулиана най-много се забавляваме и си говорим за бебета. Тя е раждала два пъти и съм я питала за някои съвети – как е отслабнала след това и с какво се е хранила по време на бременността. Тя ми сподели, че не е яла много, докато аз си хапвам доста, въпреки че месо не консумирам и със сладко също не прекалявам. 

- Ти говориш ли на бъдещото ти дете и пееш ли му? Вярваш ли в тази теория, че бебетата усещат всичко, докато са още в корема на майката?
- Да, вярвам че усещат всичко и всяка вечер му говоря – вкъщи има и постоянно пеене, освен на сцената, така че предполагам, че и то ще бъде  музикално. (Смее се.) Бебето слуша всичко, което репетирам за „Капките“ и всичко, което по принцип харесвам да слушам – българско, гръцко, английско и италианско…

- Как реагира, когато разбра, че си бременна и решила ли си вече къде искаш да родиш?
- Като разбрах, че съм бременна, в началото се уплаших, но после всичко си дойде на мястото. Искам да родя в Кипър, защото майка ми и семейството ми са там – да замина и да съм спокойна, че има кой да ми помага в този момент. Аз съм за естественото раждане. Опитвам се да правя малко йога, защото казват, че те подготвя за това, но ако не успея естествено, ще родя секцио.

- Твоите близки в Кипър и годеникът ти следят ли представянето ти в „Като две капки вода“ и имат ли си любима от имитациите ти в шоуто?
- Да, близките ми следят шоуто и всеки понеделник са пред екрана. Не мога да кажа кой е любимият им образ, но винаги ме подкрепят, каквото и да направя на сцената. В Кипър има и много българи и често получавам поздрави от Пафос, Лимасол, Ларнака… Годеникът ми също много ме окуражава. Най-много му хареса, когато бях в образите на Марги Хранова, Селин Дион и Уитни Хюстън. 

- Как се запознахте с него и вярваш ли в любовта от пръв поглед?
- Ние се запознахме покрай наши познати и започнахме да излизаме - не беше както по филмите. На първата ни среща той ме покани на театър - започнахме да излизаме и се харесахме. Не вярвам в любовта от пръв поглед, той също и това съвпадение ми направи впечатление. Любовта идва с времето, първо трябва да видиш и опознаеш какви са чертите от характера на другия - дали си пасвате и дали гледате в една и съща посока. Ние и двамата гледаме в една посока – искаме стабилно семейство и си паснахме.

- А мислите ли вече за сватба? В Кипър имате ли интересни традиции около сватбеното тържество и годежа?
- Сватба може да има след като родя. В Кипър има сватбени традиции, но вече почти никой не ги спазва, като например създаването на бъдещото легло за младоженците, ходенето по улиците с роднините, съпроводено със силна музика и така да показваш на всички, че се жениш, или като излезеш с колата и вдигнеш повече шум… Това с колата някои още го спазват, докато традицията по време на празненството, като излязат младоженците да танцуват и всички да им закачат пари, както и чупенето на чинии вече не се правят. Сега са по-модерни сватбите - с по-малко хора, докато преди бяха с по 3000 души и се правеха в огромни зали за сватби! Едно време направиш ли сватба, каниш минимум 3000 души, някои бяха даже с повече, а сега вече са с по 500-1000 души.

- Имаш ли любим спомен от детството ти и палави ли бяхте със сестра ти и двамата ви братя?
- Много любими са ми спомените от Коледа и Великден, когато винаги се събирахме семейно, заедно с всички роднини и си хапвахме хубаво. Братовчедите ни идваха у нас, или ние у тях, но винаги се събирахме всичките и това ми е останало в спомените. Много сме сплотени и си прекарвахме хубаво заедно. Иначе, най-палава беше сестра ми. Най-малкият ми брат също е такъв - двамата са много комуникативни, шумни и обичат да се шегуват, докато аз и другият ми брат сме по-интровертни и си приличаме по това.

- Как се влюби в България?
- Всяко лято цялото семейство идвахме във Велико Търново и много ни хареса. Чувствах се свързана с България и като завърших училище на 17 и реших да дойда да уча тук, защото вече се чувствах в свои води, а след това се появи „Х фактор“... Понеже ми тръгна кариерата тук, нещо което не очаквах и от там започнаха нещата. Видях, че реакцията на хората е много положителна към мен и си казах - така и така съм свързана с България и съм добре приета, защо да не остана и работя тук?! 

- Повечето българи въздишат по Гърция и Кипър, как така твоето семейство предпочитахте да идвате тук?
- Интересен въпрос. Ние със сестра ми бяхме малки, когато се родиха двамата ми братя и тогава моите родители наеха една българка да се грижи за тях, а майка ми дори започна да учи български. После покрай нея цялото семейство започнахме да идваме в България и на майка ми много й хареса тук, а баща ми като видя какви планини, зеленина и красива природа има също много му допадна. Също така, тогава тук беше много по-евтино - вече не толкова, но по това време храната и другите стоки бяха евтини, а за нас децата беше „уау“ и тук намирахме неща, които не намирахме в Кипър – различни дрехи, обувки, аксесоари, чанти от естествена кожа, което вече не подкрепям, но тогава беше актуално. Има уникално красиви места в България, но за съжаление не се пазят колкото трябва и не е толкова чисто. Идвали сме и във Варна на море и мога да кажа, че в Кипър повече се пазят плажовете – има строги закони за чистота и водата е много по-топла. Тук обаче има много красиви плажове, съчетани с планина, а в Кипър няма къде да видиш такива. Много ми харесва и в Копривщица, където също ходехме с приятелки през ваканциите. 

- От кой си наследила музикалния ти талант - някой от родителите ти свързан ли е с изкуството?
- Майка ми е рецепционист в лаборатория, но обича да пише. Скоро ще излезе една песен, на която тя е написала текста. Мама посещава специален клас по писане на текстове, а учителят им там ще прави албум, за който е направил музика по текстовете на учениците му, като в него ще включи и нейната песен, която аз изпълнявам.

- Прави впечатление, че текстовете на твоите песни са много смислени и без вулгаризми. Би ли изпяла някой по-скандален текст, в името на комерсиалния успех?
- Не, не бих изпяла такъв текст, не го усещам. Мисля, че и хората не биха го възприели добре от мен, защото познават какъв артист съм и какъв имидж имам, усещат, че това не би ми подхождало. Имам една песен -„Царица на нощта“ и въпреки че в нея няма вулгарен текст, но музиката е по-комерсиална, обаче някак си не се възприе добре. Хората са свикнали да ме слушат в по-хубави песни, в които се разгръща гласа ми, така че не бих направила такъв тип песен.

- Странно ли ти е, че у нас звучи толкова малко българска музика - в Кипър сигурно е съвсем различно?
- Да, странно ми е, че тук не се подкрепят българските песни и това е тъжно, защото има толкова талантливи певци, които издават хубави песни, но не можеш да ги чуеш никъде. В Кипър е обратното, ако излезе една нова гръцка песен – много по-вероятно е да чуеш нея, отколкото чужда песен. Там звучи може би 80 процента гръцка музика в ефир. Кипърската реч я слушаш само във фолклора, а песните, които излизат от музикалните компании са гръцки. Има тук-таме някои гръцки песни, правени в Кипър, но те не могат толкова да се разпространят, колкото песните от Гърция, затова и повечето изпълнители бягат към Гърция за кариера.  

- А в Кипър има ли я тази мания сред жените и известните певици да си правят пластични корекции, както е у нас?
- Не, почти не съм виждала жена, или мъж с корекции по лицето, или по тялото, рядко ще видиш такива. Според мен, това е нещо като някаква болест. Не подкрепям да се правят такива интервенции, особено в по-ранна възраст – да тровиш и променяш тялото си с всякакви вещества. Единствено съм „за“, когато имаш нещо за корекция, което ти разваля лицето. Например, ако искаш да си промениш носа, защото е огромен, или ушите ти са много големи. Хората прибягват до корекции, когато не се чувстват добре със себе си и искат да се променят, за да се харесат, или ако са артисти си мислят, че така ще получат по-голямо одобрение от зрителите.

- Кои теми те вълнуват най-много в момента?
- За бебета! Обичам да гледам клипчета и снимки на новородени бебета и ми става мило, чакам и моето с нетърпение. В момента гледам да стоя максимално далеч от политически теми. Мъжът ми ме информира за тях и ми става мъчно, така че предпочитам да не знам, честно казано.

- Ти си играла ролята на Мария-Магдалена в мюзикъла „Исус Христос Суперзвезда“. Какво е мястото на вярата в живота ти?
- Аз съм израснала в религиозно семейство. В Кипър много се подкрепя религията и се изучава от ранна възраст, още от първи клас. Религията е нещо, по което не бива да се вманиачаваме, защото духовността е вътре в нас. Важното е да обичаш себе си и близките си и да не вредиш на другите.

Още от (Интервюта)