Хубав ден Великден, дваж по хубав - Гергьовден

Особености на големия земеделски празник в северозападните земи

3769 мъже в област Монтана носят името Георги, а близо 400 жени са Гергани

В крайдунавските села са иззидани специални пещи за агнета – по една на няколко къщи

По-предвидливите домакини кътат от зимата буре с отточено от бъчвите чисто вино „самоток”

За разлика от други краища на България, животното се пълни с много лук, джоджен и бабина душица

Гергьовден е най-големият празник за българина – поне за северозападния, който ако не по баща, то по деди и прадеди е земеделец, орач или овчар…

На 1 януари се ражда Новата година, на Великден се празнува Божието Възкресение, а на 6 май- Гергьовден, започва стопанската година – здрав труд по ливади и ниви, за да се храни семейството и да се трупат запаси за зимата. Стадата се извеждат на паша, овцете се доят за пръв път… И след месеци на студ и дни на пост се колят първородни агнета- курбан за здраве и плодородие… „Хубав ден – Великден, дваж по хубав - Гергьовден”, се пее в народните песни. Селата може и вече да са запустели, овчарите да са кът, а агнешкото да е внос от Македония… Но традициите пулсират в кръвта и събират в деня на Свети Георги млади и стари около трапезите на печено агне и червено вино - по възможност повечко… ”Свети Георги е покровител на войската и храбростта, но и на земеделците. Той убива ламята и отключва изворите да даряват влага на посеви и дръвчета, да има берекет по нивите и стадата. И трябва да бъде почитан и поливан, за да има добра реколта”, наставлява отец Георги от Лом – познавач и на църковните, и на трапезните традиции. Не напразно на Гергьовден започват и селските събори: през зимата – в мраз и лед, няма как човек да се радва от душа. Първите топли лъчи на слънцето и зеленината в градините и дворовете обаче са чудно време и място за празник и веселие. Пък и начин човек да се зареди с настроение и сили за тежкия труд през лятото, смятат стопаните и до днес.

За голям празник в първите дни на май се стягат и в ломското село Замфир. Хората, вдигнали къщи край тучни ливади и хълмове над река Лом, от векове са били овчари и земеделци и затова избрали за закрилник на селото и на работата си Свети Георги. На негово име нарекли и черквата, която вдигнали в далечната 1836 година. И за да честват светеца и копието му да пази домове и стадата им от злини и болести, насрочили и събор на Гергьовден.

„От векове Гергьовден е най-големият ни празник. До средата на миналия век в Замфир е имало 3800 жители и над 11000 брави овце. На събора ставаше стълпотворение от хора и гости, музика, песни, танци”, спомня си кметът Гаврил Гаврилов. През последните години в селото на 5 км от Лом са останали около 1000 души, които отглеждат към 300-400 овце. Но пазят традициите. Всеки коли агне, или си купува месо, за колкото стигат пари, и чака деца и внуци, роднини и приятели. За светлата дата се стягат и братята Иво и Мариян Замфирови – малко от останалите овцевъди в селото. „От 2006 г. гледаме овце. Почнахме с 30, сега са 100. Дядо ни Аврам ни научи на този занаят. В село работа няма много, помагахме му, докато накрая се заехме с всичко!”, разказва Иво. От овчарлъка богатство не се печели, но пък човек не ходи гладен и жаден, споделят братята. Но работата е много – лете и зиме, денем и нощем, делник и празник – животните искат грижа. Затова и почитат 6-ти май като ден, в който могат да седнат на трапезите, да посрещнат гостите и да покажат за какво са блъскали цяла година. Дни преди празника къщите се почистват, пещите се премитат и се събират дърва за огньовете.

„Открай време гергьовското агне се пече на пещ. Някога преди да заколим животните ги водехме с венчета на вратовете в черковния двор попът да отслужи молитва, сега обаче, макар че сме ремонтирали храма, поп няма!”, ядосват се хората в Замфир. В повечето крайдунавски села за гергьовските агнета са иззидани специални пещи – по една на няколко къщи. „Земеделският труд е задружен, затова и празниците и подготовката за тях са общи!”, обясняват стопаните. Те палят огньове в тъмни зори, докато тухлите в пещта побелеят, разстилат жарта – дебела до пет пръста, и хвърлят на нея тавите с агънцата. После замазват вратите с жълта лепкава смолница и почват да приготвят салатите. След два часа пещите се отварят, агнетата се обръщат и след още 2 часа в жаравата празничният курбан дими и изпуска аромати, от които кучетата чак до лимана на ломското пристанище вият като гладни вълци. За да е крехко и вкусно месото, се колят само сукалчета – по 25-30 кг, двумесечни, препоръчват специалистите. Ако гостите са повечко, под ножа падат и повече животни. Две агънца вече е тръшнал за големия ден и кметът на Замфир Гаврил Гаврилов. „Имам син и внук Георги, това име е и на баща ми и тъста ми. Няма как да не почета светеца и близките!”, обяснява местният управник. Преди време той събирал на трапезата си за Гергьовден до 100 души и, за да ги почерпи, правел график за посещенията им по часове. Сега гостите са по-малко, но пак пълнят цялата къща. В Северозапада неписано правило е, че за да бъде един празник голям, а домакинът -признат за „душа човек” , яденето и пиенето трябва да са колкото за малка армия, а гостите да ометат всичко като приказни юнаци и да не стигне. В близко село разказват, че преди време компания гуляйджии така нападнали масите на Гергьовден, че омели печеното агне, салатите и обредните хлябове до трошица и се наложило стопанката да коли кокошки и вади сирене, за да замезват и доизпият бъчвата с вино. На сутринта, едва надигнали натежали глави, гостите попитали стопанина „Къде е чешмата да си измием очите?” „Че вие очи имате ли, бе, момчета!?”, отвърнал човекът. „Няма страшно - вино и мезета има достатъчно!”, смее се кметът на Замфир.

Заради Гергьовден по-предвидливите домакини кътат от зимата буре или дамаджана с отточено от бъчвите чисто вино – наречено „самоток”, разказва писателката и познавачка на северозападната душевност и кухня Ели Лозанова. По принцип жена, дето не е изпрала през зимата вълната, настригана от овцете, и мъж, който не си е изпил виното до Зарезан, в Северозапада се считат за не особено надеждни или нещо болнави. Затова добрите стопани още след като стане виното отточват в други съдове гроздовия сок, а в бурето с майката сипват захар и топла вода и правят второ вино. То се изпива до капка през зимата, а скътаните първокачествени питиета се пазят за Гергьовден и събора. „В нашия регион Гергьовден е на голяма почит, този ден не е просто „яданье и пиенье”, в него са съчетани езически, християнски и земеделски традиции! Чрез него хората подържат връзките си с природата и близките ”, твърди Лозанова. Тя е опитна кулинарка и в Монтана не минава празник, на който да не прави курбан насред града. А рецептите й са популярни почти като духовите музики в района. За разлика от други краища на България, агнето в Северозапада се пълни с много лук, джоджен и бабина душица. Важното е не само да има месо на масата, а да е ароматно, да се носят дъха на билки от полетата и ливадите, обяснява писателката. В селото й Липен стопаните от десетилетия завивали приготвеното за пещта агънце със стара риза – добре изпрана, намокрена и напоена здраво със сол. „Така, докато се пече месото, се подържа влажно, а солта попива чак до костите. Ястието става невероятно вкусно, а коричката, която хваща след обръщането в тавата се топи в устата като мед! На масата остават само костите”, обяснява майстор-готвачката.

В селата край Монтана обаче не изхвърлят и кокалите. От костите на краката и отделеното от тях малко месо след Гергьовден се вари чорба, която може да вдигне от леглото не само тежки махмурлии, но и покойници, твърдят пробвали. Народът в този край на България – макар и беден и все по-малоброен, се опитва да запази както населените места, така и традициите си, лошото е, че хората стават все по-малко, а несгодите -повече. Вече няма кой и овце да гледа, а месото, което се внася от други страни, а всичко друго, но не храна, казва Бранимир Видин от Вълчедръм – ловен надзирател и майстор готвач . Затова повечето хора гледат да си купят агне от познати им производители – като братята Иво и Мариян от Замфир или други стопани в региона. Защото от векове Гергьовден се счита у нас и за празник на равенството – на този ден всеки – и бедният, и богатият, според джоба си, слага агнешко на масата си, пълни чашите с вино и благодари, че е жив и здрав, работи, посреща близки и приятели и се радва на слънцето и живота. За уважението и преклонението пред свети Георги и празника му в Северозапада говори и фактът, че 3769 мъже в област Монтана, носят името Георги, а близо 400 жени са Гергани.