Червеният век

Няколко вида идеологически очила, през които се вижда Октомврийската революция

В „Епоха на крайностите: Краткият двадесети век (1914-1991 г.)“ – една от стоте най-велики книги на всички времена, според класация на в. „Гардиън“, големият британски историк Ерик Хобзбаум твърди, че епохата на „краткия двадесети век“ започва с Октомврийската революция и завършва с края на СССР. „Светът, който се разпадна на парчета в края на 1980-те години, казва той, бе светът оформен от Октомврийската революция през 1917 г.“

Днес системните леви партии не смеят да споменат или честват столетието на Октомврийската революция. Вестник „Ню Йорк Таймс“ обаче създаде специална рубрика „Червеният век“ със сърп и чук на съответната страница, на която всяка седмица качва по една статия, посветена на Октомврийската революция – до вчера там са качени 38 статии. Написани са обективистично, а редица от тях и романтично, и носталгично, заради което нашенски сайтове го ругаят, че прави „апология на комунизма“ и се вайкат, че „този про-комунистически сантимент отново е модерен в западното ляво“.

През 1991 г. с разпада на СССР в повечето от обособилите се републики честването на Октомврийската революция престава да бъде национален празник. 7 ноември днес там е работен ден, т.е. не се е случило нещо, което заслужава да бъде отбелязвано. При другите държави денят, в който са започнали техните революции, е национален празник. Американците честват своята всяка година на 4 юли, французите - на 14 юли. Китайците не само честват своята революция през 1949 г., но като туристи в Русия специално за тях е създаден маршрут по най-знаменитите места, свързани с руската революция. Когато журналисти обаче попитаха прессекретаря на президентството в Русия Дмитрий Песков защо столетието от Октомврийската революция няма да се чества, той отговари: „А във връзка с какво е нужно да се чества, обяснете ми. Не съвсем разбирам въпроса“.

Не е така в Китай, където сърпът и чукът са най-важни символи, изчезнали в Русия. Държавният исторически музей организира огромна изложба, посветена на Октомврийската революция. Членът на Политбюро на ККП Лиу Куибао заяви, че „Октомврийската революция превърна социализма от идеал в реалност“, тя „донесе марксизма-ленинизма в Китай“ и „историческото наследство на руската революция и огромните достижения на социализма в бившия СССР не могат да бъдат заличени от неговия разпад“.

Битката за „Червеният век“ ни демонстрира няколко вида идеологически очила, през които се вижда той.

Либералните идеологически очила станаха най-модните през 1990-те години Всичко, което не е либерално, бе заклеймено като „тоталитарно“. Станалото през 1917 г. е началото на изграждане на едно „изкуствено“, „затворено“, „утопично“ общество. Тези възприятия на Октомврийската революция доминират у нас след 1989 г. и неслучайно и досега в езика на лидерите на основните партии станалото се характеризира с езика на Франсис Фукуяма като „преход към демокрация“.

Консервативните идеологически очила възприемат Октомврийската революция, като заговор на чужди агенти и банкери, като преврат с бедствени следствия за Русия. Един от водещите рупори на руския консерватизъм – сайтът „Двуглав орел“ говори за „Крушението на монархията в Русия като геополитическата катастрофа на ХХ век“. Златната епоха на руската история е тази на Николай II. Типичен техен представител е популярният в България Леонид Решетников, който смята, че бъдещето на Русия е във възстановяването на монархията и се надява ако Путин спечели отново президентските избори, да направи именно това.

Социалдемократическите идеологически очила показват Октомврийската революция като резултат на кризата в края на Първата световна война, но довела до негативни резултати, поради липсата на демокрация. Така разсъждават от времето на Карл Кауцки тогава, до БСП днес, която се отказа от комунизма и неговите символи – петолъчка, сочеща бъдещето, и сърп и чук. След Втората световна война и особено след началото на неолибералния капитализъм социалдемократите се отказаха от Маркс, от идеята, че са изразители на определена класа. Затова и тяхното виждане за Октомврийската революция не се различава съществено от това на либералите.

Троцкистките и анархистки идеологически очила възприемат станалото през 1917 г. като буржоазна революция, довела до държавен капитализъм. Най-известният троцкистки анализ на обществото в Съветския съюз е книгата на идеолога на британската троцкистка Социалистическа работническа партия Тони Клиф „Държавният капитализъм в Русия“. Анархистите смятат, че бъдещото комунистическо общество е било възможно, но тези които са го извършили, са измамили хората и са направили буржоазна контрареволюция.

Марксистко-ленинските идеологически очила виждат социализма като възникнал исторически в страни с по-ниско равнище на развитие, което изисква и по-продължителен преходен период, множество етапи в изграждането му. Така смятат например десет леви организации в САЩ, които организират в Ню Йорк на „Бродуей“ на 7 ноември голямо честване на 100-годишнината от Октомврийската революция. Така виждат нещата и в Китай, където изграждането на днешния китайски социализъм се разглежда като резултат на Октомврийската революция.

Неомарксистките идеологически очила виждат света като система, в която има капиталистически център, периферия и полупериферия, между тях има асиметрични отношения на експлоатация и в тях може да възникват в различни периоди различни форми на отрицание на капитализма, като се почне от локално равнище във вид на кооперативи и кибуци и се стигне до държавно равнище в рамките на обособяващи се от световната система държави. Появяват се различни версии на социализма, свързани с различни видове и равнища собственост – от колективната общинна собственост в докапиталистическите общества и кооперативите в капиталистическите, до версии на реализация на ранни форми на изграджане на социализъм като преходно общество - съветски, китайски, латиноамерикански, африкански, арабски социализъм.

Различните идеологически очила, през които се вижда „червеният век“ днес, са все по-силно поляризирани. Либералните очила, които бяха до скоро най-продаваните, губят на идеологическия пазар и това ражда либералната истерия за „фалшивите новини“. Страстите са отново нагорещени и това не е случайно, тъй като днес във водещите западни страни наблюдаваме тенденция на абсолютно обедняване на големи групи от хора, за която се говори през XIX век, но изглежда изчезнала по-късно. Нарастващо количество новосъздаден продукт отива у капитала. Неравенството нараства с такава скорост, че прави силно нестабилно всичко край нас. От 2000 до 2013 г. броят на живеещите в гета в САЩ е нарастнал от 7.2 до 13.8 милиона. От 2010 до 2016 г. броят на бездомниците в Англия се е увеличил със 134 %. 400-те най-богати милиардери в САЩ през 2017 г. притежават толкова богатство колкото 194 милиона от по-бедната част от американците. Седемте наследници на фамилията, собственик на корпорацията „Уолмарт“, притежават богатство колкото 40 % от по-бедната част от американското население. Дори в Канада от 2002 до 2017 г. тези, които се самоопределят като част от средната класа, намаляват от 70% на 43%. Не кой да е, а свързаното с едрия бизнес списание „Форчън“ в САЩ, излезе наскоро със статия, озаглавена „Смъртта на средната класа е нещо по-лошо отколкото си мислите“, защото при 70% от домакинствата в 25-те най-развити икономики от 2005 до 2014 г. доходите са намалели. Броят на засегнатите и оттук сърдитите, чиито доходи са отишли надолу, е огромен – между 540 и 580 милиона. Това създава буре с барут.

Маркс неслучайно става все по-популярен не къде да е, а в САЩ и Великобритания. Стигна се до там, че наскоро издателството на Масачузетския технологичен университет издаде специален наръчник „Комунизъм за деца“. Ако Софийският университет направи такова нещо, нашите антикомунисти сигурно ще внесат законопроект за закриването му. За тяхно сведение такива заглавия публикуват и издателствата на други водещи университети света „Седемнадесет противоречия и краят на капитализма“ бе книгата на Дейвид Харви, публикувана от издателството на Оксфордския университет през 2014 г. И не са само университетските издателства. Тези неща ги пишат и световните вестници. „Краят на капитализма започна“, озаглави своята статия в „Гардиън“ Пол Мейсън на 17 юли 2015 г. Наскоро пак „Гардиън“ излезе с голяма статия, озаглавена „Социализъм с гръбнак: единствената алтернатива през ХХI век“.

Да, Червеният век отново поляризира и противопоставя, както това става през 1917 г. и след това. Ражда алтернативни виждания и днес. А ако е така, очевидно още не е свършил. Очевидно още ще тресе света край нас.