2. Приходи и разходи в бюджет 2018

Промените спрямо предишния се изразяват най-вече в числовите измерения, докато реформите почти липсват

Продължавам темата за бюджет 2018 с политиката в областта на приходите и разходите. Очакваните приходи са в размер на 38,22 млрд. лв., докато разходите, включително вноската в общия бюджет на Европейския съюз, са 39,32 млрд. лв., което означава, че е планиран дефицит от 1,1 млрд. лв. По този начин ще се реализира разхлабване спрямо очакваното изпълнение за 2017 година, което предвижда балансирано салдо и по-ниски разходи.

Промените спрямо предишния бюджет се изразяват най-вече в числовите измерения, докато реформите почти липсват. Спазена е традицията съставянето да бъде на базата на разходите за предходната година плюс увеличение, което е по-голямо в областите, където се провеждат предполагаеми реформи. За успешно се счита изпълнението, когато “са усвоени” средства, т.е. са извършени предварително определените разходи. За съжаление все още определянето на реални критерии, спрямо които да се оцени дали дадена политика или конкретна мярка е успешна, е само на теория. Ориентираните към резултати бюджети все още са само добри пожелания.

Приходи

През 2018 г. данъчно-осигурителната тежест се повишава. Осигурителните вноски за фонд “Пенсии” се увеличават с 1 процентен пункт до 13,8% от осигурителния доход. Минималният му размер за самоосигуряващите се лица нараства на 510 лв., докато за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители той се увеличава от 300 на 480 лв. Увеличават се минималната възраст и необходимият осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия.

Прогнозите в бюджета показват повишение на общите приходи като дял от БВП. Изглежда, че правителството не вярва на способностите си по отношение на борбата с неформалната икономика, защото предвижда понижение на приходите от акцизи спрямо БВП, въпреки повишението на ставката при цигарите. Специфичният акциз става 109 лв. на 1000 къса, а пропорционалният е 25% от продажната цена, като размерът на акциза не трябва да е по-малък от 177 лв. на 1000 къса. По този начин при кутия от 20 цигари поне 4,25 лв. от крайната цена ще са акциз и ДДС.

В бюджет 2018 са планирани приходи от концесията на летище София в размер на 480 млн. лв. Това очакване е по-скоро оптимистично, предвид необходимостта от стартиране на процедурата за избор на концесионер, подписване на договор и получаване на еднократното плащане до края на 2018 г. Това означава, че не е предвидено да има обжалване на процедурата, което е трудно осъществимо. Практиката да се плати цялото концесионно възнаграждение предварително и на една вноска не е типична и ще ограничи списъка с кандидати за участие или ще намали приходите за държавата. Освен това за държавата в бъдеще могат да възникнат разходи, докато приходите от концесията отдавна ще бъдат похарчени.

Друг очакван източник на допълнителни неданъчни приходи е въвеждането на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за товарните автомобили и на база време за леки автомобили. Вече е избран изпълнител, но решението за това е обжалвано, което ще отложи старта му. Системата би трябвало да обхване около 80% от републиканските пътища.

Макар че в проекта за бюджет липсва точен разчет за приходите и разходите за експлоатацията на системата, според изявленията на представители на правителството разходите за въвеждането є ще бъдат около 200 млн. лв., докато очакваните приходи през следващите пет години са около 1,5 млрд. лв. Необходими са обаче изменения в над 100 нормативни акта, което също би могло да забави процеса. Срокът за изпълнение на проекта по задание е 19 месеца, така че вероятно експлоатацията на системата няма да стартира през 2018 година.

Приходите от помощи и дарения са предвидени да нараснат най-бързо спрямо 2017 г. – с над 900 млн. лв. Очакваното им изпълнение през текущата година обаче е далеч по-ниско от планираното в действащия бюджет. Възможно е неизпълнението да се запази и през 2018 г. поради забавеното усвояване на европейските фондове. Това ще рефлектира и върху свързаните с тях разходи, които са най-вече капиталови.

Като цяло прогнозите относно данъчните приходи изглеждат изпълними, дори е възможно при по-висок от заложения номинален растеж на БВП те да бъдат надхвърлени. За разлика от тях неданъчните приходи и помощите и даренията е възможно да се реализират в по-ниски от заложените размери. Това обаче не представлява толкова голям риск за бюджетното салдо в края на годината, защото те ще се компенсират чрез понижаване на капиталовите разходи, които традиционно се използват като буфер. По-съществена опасност се явява липсата на мерки за подобряване на средата за бизнес, които да увеличат потенциала на икономиката и да допринесат за повишаване на производството и заетостта.

Разходи

През 2018 г. се предвижда значително увеличаване на разходите в консолидираната фискална програма, като делът им в БВП ще се повиши с 2,2 процентни пункта. Най-съществен принос за това би трябвало да имат капиталовите разходи – нарастване с 1,8 п. п., докато текущите ще се повишат с 0,7 п. п. Очакваното изпълнение за 2017 г. обаче показва, че намаляването на разходите е изцяло за сметка на капиталовите (неизпълнение от 2,17 млрд. лв.), докато текущите ще са с над 300 млн. лв. по-високи от първоначално предвидените в бюджет 2017. Това се дължи основно на забавянето при усвояването на европейските фондове, което се очаква да продължи през следващите години. По този начин заложеният растеж на капиталовите разходи през 2018 г. вероятно няма да се изпълни.

Най-голям дял от бюджета имат социалните разходи, които ще надхвърлят 13 млрд. лв., следвани от тези за икономически дейности и услуги – 5,9 млрд. лв., а разходите за отбрана ще бъдат 4,4 млрд. лв. Потенциалът на икономиката за растеж обаче е свързан най-вече с качеството на образованието, здравеопазването и инфраструктурата.

Разходите за образование в бюджет 2018 г. са в размер на 3,84 млрд. лв. Предвидена е промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането ще зависи вече не само от броя на учениците, но и от този на паралелките и от спецификата на региона, където се намира училището. Допълнително финансиране ще получават училища с концентрация на ученици от уязвими групи, както и професионалните гимназии. Все още обаче сред критериите не е включено качеството на образованието, което ще остане основен недостатък, тъй като не са създадени достатъчно стимули за повишаването му.

Още през 2017 г. бяха увеличени заплатите на учителите с 15%, като в програмата на правителството е записано, че те трябва да бъдат удвоени до 2021 г. Понастоящем относителният дял на младите учители е изключително нисък, което означава, че професията не е атрактивна. Тази мярка би трябвало да стимулира интереса на по-младите хора към преподаването в училище. Това е валидно особено в по-малките населени места, където средната заплата е по-ниска. По този начин учителската заплата може да надвиши средната и да привлече повече желаещи. Съществува сериозна опасност обаче новопостъпилите учители да не са достатъчно способни или да се нуждаят от твърде много време за обучение.

Висшето образование не е сред приоритетите на бюджет 2018. Докато за средно образование ще се отпуснат допълнително 452 млн. лв., увеличението за висшето образование ще бъде 38 млн. лв. По този начин е възможно средните заплати на преподавателите (включително доцентите) в някои университети да изостанат от тези на учителите. Разбира се, определянето на заплатите е част от автономията на висшите училища, но те зависят най-вече от ресурса, който се получава от държавния бюджет.

Разходите за здравеопазване ще достигнат 4,7 млрд. лв., като увеличението спрямо предходната година е с над 400 млн. лв. Значително ще се понижи резервът за непредвидени и неотложни нужди по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Липсва изрична обосновка за това в мотивите към бюджет 2018. Такова решение обаче би могло да допринесе за повишаване на рисковете в системата при наличие на преразходи. Политиката на правителството по отношение на здравеопазването остава непроменена. Допълнителните средства обикновено се оправдават с необходимостта от покриване на задължения от предходни периоди. Въпреки заявените намерения за засилване на контрола върху използването на средствата ниската ефективност на разходите ще се запази.

В областта на транспорта и инфраструктурата са разчетени средства за реализиране на проекти в Южна България – за автомагистрала “Струма”, за железопътната линия Пловдив – Бургас, за разширение на метрото в София. Същевременно изоставащата в голяма степен поради по-лоша инфраструктура Северна България отново остава на втори план. Магистрала “Хемус”, която е един от най-важните проекти, както за тези региони, така и за страната като цяло, отново не е определена за приоритетна. Освен това на железопътния транспорт, който би могъл да бъде по-слабо замърсяващ околната среда и е във фокуса на ниво Европейски съюз, не е обърнато достатъчно внимание. Налице са проблеми в Националната компания железопътна инфраструктура, част от които са свързани със съфинансирането на европейските фондове. Финансовото състояние на Български държавни железници ще продължава да е лошо. Отпускането на субсидии от държавния бюджет за тези компании не представлява решение, а само го отлага.

Като цяло целите в бюджет 2018 не са особено високи, както по отношение на въздействието върху българската икономика, особено в по-дългосрочен период, така и от фискална гледна точка. Липсват конкретни мерки, които да допринесат за спазването на принципите икономичност, ефективност и ефикасност, които би трябвало да са основополагащи при подготовката и изпълнението му. Това означава, че ще продължат да се изразходват огромни ресурси без ясен резултат.