НАТО – вън или БСП – вън

НАТО – вън или БСП – вън

Преди 15 години БСП направи завой към НАТО. Преди 10 г. гласува за влизането ни в Алианса. А днес социалисти начело с лидера им Михаил Миков протестират под плакати “НАТО – вън”.

Сякаш не е за вярване, но Столетницата върви по стъпките на “Атака”. Остава да се включи и в подписката на “Атака” за свикване на референдум за излизане на България от НАТО. Волен Сидеров огласи инициативата си от Крим, а БСП била сред първите поканени да се включат в нея, заедно “с други близки организации”. Жалко само че Сидеров и Миков няма да могат да седнат един до друг на концерт на Йосиф Кобзон в НДК, защото депутатът певец е вече в забранителния списък на ЕС.

БСП е за мирно решение на конфликта в Украйна, каквото е желанието на целия Европейски съюз и на всички политически сили в България. БСП е за отмяна на санкциите срещу Русия като нефективни, каквото е и мнението на някои партии и правителства в ЕС. Лидерът на БСП обаче вече говори на митинги пред симпатизанти, че “България не бива да бъде въвличана във военни действия в Украйна”. Тук иначе принципно легитимната, в определени граници, проруска позиция на БСП решително напуска територията на национално отговорното поведение, каквото е длъжна да има една от най-старите и най-големите политически сили у нас. Да развяваш плашилото на някакво българско военно участие в украинския конфликт, за каквото отникъде няма никакви индикаци, означава да всяваш паника сред хората. И заедно с лозунга “НАТО – вън” – да се опитваш да дестабилизираш страната си отвътре, в условията на една нова студена война.

Най-простото обяснение е, че БСП го прави от инерция и безидейност. Електоратът й е проруски и при заплахата “Атака” отново да се възроди, “Позитано” 20 гледа да се настани в нишата й, макар и с известно закъснение. БСП едва ли ще успее да измести напълно Сидеров, но заставайки в единен фронт редом с него може да инкасира негативи, подобни на съюза си с ДПС.

Другото възможно обяснение за “войнствения проруски пацифизъм” на Столетницата е свързано с вечното подозрение, че тя е петата колона на Кремъл в България. И че сега е задействана, както и редица други по-леви, по-десни, популистки или ксенофобски партии, за да отслабят изотвътре НАТО и ЕС във всяка отделно взета страна.

Въпросът не е, че една опозиционна партия не може да е опозиционна и по външно-политически въпроси – напротив. Но не може тази партия да поставя под съмнение членството на страната ни в НАТО и ЕС, което е неоспорим национален избор, и за което тя самата е дала своя принос. Ако пък е решила, че трябва да прекратим това членство, нека да го зяви открито като своя политическа програма и да тръгне да печели избиратели за нея. Всичко друго е безотговорно улично политиканство – слава богу, лишено от масовост, защото БСП вече и за масовки няма сили.