Дъщерята на Хелмут Шмит разсекрети тайните на лондонското сити

Промени, тенденции и прогнози за световните пазари

След дълго чакане на пазара вече е най-новото заглавие от поредицата „Темите на 21. век” – „Пазар без морал”. Поредицата предлага книги, които са посветени на съвременни световни проблеми като икономическата криза, глобализацията, вълната от протести, заляла почти целия свят и други.

„Пазар без морал” е дело на германката Сузане Шмит (дъщеря на бившия федерален канцлер на Германия Хелмут Шмит), която от 1979 г. работи в различни банки и на различни постове в Лондонското сити. Тя е пряк наблюдател на икономическите промени, настъпили в двата водещи световни финансови центъра – Ню Йорк и Лондон. Анализите в книгата са направени на базата на наблюденията и опита, придобит през дългите години работа в сферата на финансите. Въпреки сериозността на тематиката, книгата е написана на разбираем и общодостъпен език, което я прави изключително подходяща както за специалисти в областта, така и за всеки, който проявява интерес или любопитство към промените в икономиката в световен мащаб.

Сузане Шмит поднася и някои малко познати, но доста интересни факти, като например защо голяма част от банките са собственост на еврейски фамилии. Това започва още от Средновековието, когато църквата забранява на християните да се занимават с лихварство. От друга страна, евреите пък нямали право да притежават земя и да развиват занаяти. Така по съвсем естествен път те станали първите банкери.

„Пазар без морал”, 192 с., цена: 11.99 лв.

Предговор

Вече почти две години сме здраво впримчени от дълбоката финансова криза и от последвалата я глобална рецесия. Отсам и отвъд Атлантическия океан безработицата главоломно се повиши на десет процента, като в Европа продължава да нараства. Общият икономически прираст през миналата година е намалял с около четири процента в eврозоната, а в Германия – с цели пет. Бюджетният дефицит във Великобритания е приблизително 13 % от БВП (брутния вътрешен продукт), в САЩ – 11, в Германия – все още 3. Какво ще се случи с нас в близко или по-далечно бъдеще? Не знаем. Как се стигна дотук, какви грешки допуснаха хората и системата, какво трябва да се направи, за да се избегнат подобни катастрофи занапред? Това са основните въпроси, които разглежда тази книга.

Почти половината си живот работих в Лондонското сити, а през последните две години все се питах: какво са си мислели банкерите, като са изобретили цялата тази отрова? Знаеха ли какво правят? На никого няма да му хрумне да произвежда боклук само за да го продава скъпо, дори и на банкерите. Защо тогава всички тези прекрасни и иновативни финансови продукти се превърнаха в хартия за рециклиране, защо сме седнали върху огромното смрадливо сметище от високо котиращи се някога ценни книжа? Как стана възможно безгрижният ламтеж на финансовите мениджъри към все повече облаги и по-високи бонуси да тласне света към такава катастрофа? И къде бяха хората, чиято задача е да следят какво вършат банкерите? На криеница ли са си играли?

По цял свят земята под нозете ни се разтрепери, по цял свят настъпи дълбока рецесия, по цял свят нарасна безработицата, по цял свят финансовите министри са изправени пред планини от дългове. И всичко това заради представителите на една единствена професия и тяхната страст към играта на руска рулетка? И сега, когато всичко излиза на светло, когато е време да се плаща за прегрешенията, нима пристрастилите се към риска отново казват: Business as usual? Не може да бъде. Да приготвим ли тогава специалните сребърни куршуми? Това са някои от въпросите, които си задавам като гражданин и данъкоплатец. Вероятно на подобни въпроси търсят отговор милиони други хора.

Идеята да напиша книга за всички тези въпроси и възможните им отговори във връзка с финансовата криза се появи, когато през март 2009 г. приключи ежедневното ми пътуване до Лондонското сити. Или казано в прав текст: когато насред банковата криза изгубих работата си в Ситито. Над тридесет години заемах различни длъжности във финансовия сектор в Лондон. Та финансовата криза, значи, ме засегна и в личен план. Темата ме развълнува още повече, защото се идентифицирам с финансовата сфера по много начини. Затова настоящата книга не е отмъщение. Тя представлява опит да отразя развитие, впечатления, факти и изводи така, както ги виждам и както ги оценявам. Ето защо това е една много лична книга.

През пролетта на 1979 г. пристигнах в Лондон и започнах работа в Ситито – във филиала на тогавашния ми работодател Дойче Банк. Голямата ми мечта беше да поживея няколко години в чужбина. Отначало възнамерявах да градя кариера в немската мрежа от филиали на банката, но сметките ми се объркаха заради заплахите на РАФ. Не беше възможно да работя в офис на клон или филиал. Алтернативата беше работа в някоя от банковите централи. Но аз не исках това, струваше ми се твърде далеч от истинския бизнес, търсех контакт с клиентите. Между другото престоят в чужбина ми даваше възможност да се откажа от ескорта и пак да съм си господарка.

До 1991 г. работих в Лондонското сити в кредитния бизнес с големи клиенти – отначало в Дойче Банк, а след това – в една австрийска банка. След това последва нещо съвсем друго: постъпих в отдела за анализ на една японска инвестиционна банка и след кратък престой в областта на сливанията и поглъщанията започнах работа като политически анализатор. Седем години по-късно, през лятото на 1998 г., по време на кризата в страните с бързо развиваща се икономика и свързаната с нея вълна от уволнения в Ситито пак се озовах на улицата. С известни усилия отново смених професията. Този път постъпих в предоставящата финансови услуги компания “Блумбърг” като водеща по нейния телевизионен канал на немски език. Всички европейски телевизионни канали на “Блумбърг” се намираха в Ситито и аз отново се оказах в познатата ми среда и имах близък контакт с хората от инвестиционното банкиране и управлението на фондове. През март 2009 г. “Блумбърг” закри немския, както и други европейски телевизионни канали.

Над тридесет години имах възможност да трупам опит в три съвсем различни области на финансовия свят и започнах донякъде да разбирам как “тиктака” Ситито. Така възникна идеята да събера в книга наблюденията и изводите си. Ще се радвам, ако “Пазар без морал” направи по-ясни мисленето и порядките във финансовия свят и даде своя принос във водената днес дискусия как би трябвало да се промени той.

Постарах се да избягвам специализираната финансова терминология. Но за много от понятията няма “нормален” превод и те са заети от английски език. Надявам се, че речникът в приложението ще ви бъде полезен.

И съпругът ми също като мен цял живот работи в Ситито. През годините при нас идваха познати, съседи и приятели, за да ни питат как да финансират това или онова, къде да получат най-изгодната ипотека, как да финансират най-добре покупката на кола, как най-успешно да вложат дадена сума. Странно е колко много неща чухме, дори когато засегнатите не ни познаваха толкова добре. За повечето от тях беше достатъчно, че работим в банка, за да ни се доверят. Сега всичко се преобърна на сто и осемдесет градуса.

Прословутият продавач на коли на старо предаде на банкера щафетата на недоверието. Лоша тенденция. Банките се нуждаят от доверие, както хората от въздух. Без доверие те могат да фалират. Доверието не се получава насила. Ако то продължи да липсва между банките и нас, гражданите и клиентите, ще се наложи да поискаме политиците да се намесят по-категорично отколкото може би им се струва, че е необходимо.

Кент, януари 2010 г.

Сузане Шмит