Труд
Автор:
Петър Марчев
Проф. Луиш Рапозо, директор на Националния археологически музей в Лисабон:
Португалска делегация, водена от археолога проф. Луиш Рапозо, бе на посещение в България. Г-н Рапозо е дългогодишен директор на Националния археологически музей на Португалия. Преподавател е в Историческия департамент на Университета на Лисабон, неговата специалност е праисторията. Президент на ICOM (Международния съвет на музеите) за Португалия и вицепрезидент на ICOM за Европа; член на португалския Консултативен комитет към ЮНЕСКО. Гостите от Португалия посетиха Велико Търново, разгледаха Долината на розите и тракийските царе, Пловдив, Перперикон. В една от кратките почивки между археологическите обекти проф. Рапозо бе любезен да даде това интервю.
- Каква е целта на посещението на вашата делегация в България, г-н професор?
- Естествено, в Португалия имаме много добре структурирана и авторитетна организация на всички музеи. В тази асоциация членуват повече от 800 музея; в дейността на организацията влиза изнасянето на лекции, представяне на изложби, както и такива пътувания с цел запознаване с археологическите наследства на различните държави. Всяка година по великденските празници правим такива пътешествия до страни особено известни с археологическите си находки. Естествено, България е една от нашите любими дестинации. До този момент сме обиколили всички средиземноморски страни, били сме в Перу, Индонезия, Китай...
- Какво мислите за видяното в България?
- Впечатлен съм от цялото археологическо богатство на вашата страна. Виждам, че през последните години са направени много, много неща... Впечатлен съм от добре свършената работа от българските археолози и музейни специалисти! Впечатлен съм силно от извършеното от моите български колеги в областта на консервацията и експонирането на откритите обекти и находки.
- Каква е разликата между Португалия и България, от прима виста?
- Разликата между Португалия и България е тази - ние идваме от „дивия запад”, от най-западното ъгълче на Европа... До ХV-ХVІ век ние сме били съвсем изолирани като хора, като народ. Ако трябва да използвам латинската дума, ние сме били филистери, хора с ограничен светоглед. След това идват Великите географски открития, в които Португалия играе важна роля; тогава ние откриваме Новия свят и светът открива нас, португалците... Докато тук при вас е точно противоположното, България се намира на оживен кръстопът, където си дават среща много народи и култури... И, разбира се, ние сме благодарни за това, че благодарение на последните археологически разкопки и открития във вашата страна ние виждаме и научаваме много нови неща. Наистина!
- Може би сте разочарован, че най-ценните артефакти от тракийските съкровища не са тук, тъй като отпътуваха за голямата изложба в Лувъра?
- Не е точно така. Аз съм в най-привилегировано положение, защото като деец на ЮНЕСКО имам покана да присъствам на откриването на тази знаменита изложба в Лувъра. Същото се отнася и за хората от португалската делегация - те имат запазена дата за посещение на вашата изложба на 31 май в Париж.
- Какви хора са португалците - весели, тъжни?
- Не искам да звучи като самохвалство, но моето мнение е, че ние, португалците, сме открити и сърдечни хора, приятелски настроени...
- А защо легендарното фадо е толкова тъжно?
- Да, за съжаление много чужденци стигат до извода, че португалците са тъжен народ. Но истината е, че никой до този момент не може да докаже произхода на фадо и какво е точното значение на думата... Може би в него е съхранена тъгата по изгубеното имперско величие на Португалия? От етнографска гледна точка във фадо вероятно е запечатана тъгата на беднячеството... От друга страна, ние сме хора домошари, за разлика от испанците например, които обичат да са навън, да общуват на улицата, по заведенията...
