Владимир Каролев пред „Труд“: Не може вчера да няма дюни, а днес да има

- Господин Каролев, на Черноморието се правят нови специализирани карти на плажовете и веднага се оказа, че според тях дюни се появяват върху частни терени, които са купувани по времето, когато действащите тогава карти не са показвали, че там има дюни. Какво следва оттук нататък?

- Първо, не съм сигурен, че там и сега има дюни. Това трябва първо да се докаже. Специалистите от БАН стояха само няколко дни в къмпинг „Юг“ в залива Корал и заключението им беше, че това са дюни, защото растителността била характерна за дюните. Моето мнение е да не вярвам на специалисти, които през 2008 г. са правили карти на тези места и не са видели дюни и сега - предизвикани от псевдозелени организации и от хора, които си държат там караваните, твърдят, че това са дюни.
Само да припомня, че в началото, когато се повдигна въпросът за къмпинг „Юг“, регионалната министърка Лиляна Павлова каза, че на мястото, на което почва строеж на бунгала, няма дюни. Същото каза до нея и заместник-министърът на екологията. Но се вдигна страшен шум от някои телевизии и така под натиск се стигна до заключението, че изведнъж са се появили дюни.
Според мен пратиха БАН на мястото с определена поръчка. Но аз смятам, че всеки инвеститор е достатъчно умен, за да си назначи добри юридически и екологически консултанти, които да стигнат до истината.
Предишното решение за спиране на строежа на това място е, забележете - защото имало опасност да повлияе върху НАТУРА 2000 в Ропотамо. Нали можете да сметнете колко десетки километра има оттам до Ропотамо?

- Вие какво бихте направили, ако притежавате такъв спорен терен?

- Ако аз съм собственик на такъв терен, щях да поискам международна експертиза. Бих си платил за такава експертиза, но да се докаже веднъж завинаги върху какво е стъпил този терен. Ако и международната експертиза докаже, че частните терени се намират върху дюни, законът е пределно ясен - не може да има такава собственост, защото държавата трябва да е собственик на плажовете и дюните. Следователно тези имоти трябва да бъдат закупени от държавата. Не използвам думата „национализация“, защото тя означава нещо съвсем друго. Тези собственици трябва да получат равностойно обезщетение.

- Добре, но Законът за устройство на Черноморското крайбрежие спира до одържавяването на имотите - в него изобщо не се третира въпросът как трябва да бъдат обезщетени собствениците или кой е виновен за допуснатите навремето сделки.

- Ами тогава трябва да се промени законът. Във всеки случай на тези собственици или трябва да бъде платено, или трябва да бъдат възмездени с други равностойни терени. Частната собственост, както и всички други собствености, според нашата конституция е неприкосновена. И обезщетението трябва да бъде на базата на цената, на която са били купени. Дори ще бъде разумно в него да бъде добавен някакъв процент за инфлацията през това време. Защото няма да бъде съвсем честно, ако аз съм дал навремето 1000 лева за този терен, а държавата ми върне само 100 лева.

- Същият казус възниква малко по на юг от къмпинг „Юг“ - на самия плаж “Корал”. Там преди години терен е купила испанската фирма „Ибердрола“ и се твърди, че стойността на сделката е била около 30 млн. евро. Според вас как трябва да постъпи фирмата, ако и за нея се докаже, че е купила терен върху дюни?

- Аз ако съм на мястото на „Ибердрола“, непременно ще поискам международна експертиза. Знам къде се намира този имот - там действително има дюни, но отпред, където е плажът. След това има един малък път и техният имот е зад пътя, където има самозалесена територия. Влезте в картите на гугъл и ще видите ясно къде свършва пясъкът и къде започва имотът на „Ибердрола“.
Според мен там дюни няма. Имайте предвид, че „Ибердрола“ е гигантска компания с оборот, равен на нашия БВП. Мислите ли, че когато са купували този имот, те не са наели експерти, които да им кажат има ли дюни там, или няма?

- Няма ли все пак възможност дюните отпред да са се разпространили и върху техния терен - според българските експерти дюните имат свойството да се местят.

- Това е най-голямата глупост, която съм чувал. Пълен абсурд е навят пясък да се превърне в дюна. Това са някакви измишльотини на псевдозелените. Има си международно признати норми за дюна и под защита на държавата трябва да минават само територии, които наистина са дюни. Миналото лято бях на централния плаж в Ибиса, на който дюната бе оградена с няколко кола и опънати въжета. Имаше табела „Това е дюна под защита на държавата, моля не преминавайте!“.
Да, дюната може да се мести. Но тя прави това движение в продължение на около 100 години. А специално на плажа “Корал“ последните изследвания бяха направени през ноември миналата година. И там ясно бе обозначено къде са дюните. Няма как оттогава да са се преместили. Нито пък да се преместили от 2005-2006 г., когато испанците са купували имота. Имайте предвид, че западните компании много внимателно правят дю дилиджънс (преглед на риска - б.р.) при такива сделки, включително и специален, екологичен. И съм абсолютно убеден, че не биха дали един лев, за да купят такъв имот. Както и не съм много сигурен, че сделката е чак за такава фантастична сума. Ще видим каква е била стойността на сделката, когато и ако дойде време, да ги обезщетяват. Но пак казвам - убеден съм, че това не са дюни.
Същото е и със съседния имот, собственост на публичния фонд „Прайм Пропърти БГ“, който е направо върху скалите. Като застанеш с гръб към морето, техният имот се пада в десния край на плажа, свързан с един полуостров със скалите. Там е направо абсурдно да има дюни - това са едни скали.

- Като съветник на икономическия министър случва ли ви се да се срещате с фирми, които се сблъскват с неясно или прекалено рестриктивно екологично законодателство у нас?

- Мен ме търсят постоянно разни фирми, но аз не си правя срещи по теми, които не са директно свързани с министерството на икономиката. Макар че от индиректна гледна точка всеки проблем, който влошава бизнес средата и пречи на инвеститорите или на потребителите, трябва да се разрешава. Впрочем, не мога да кажа с чиста съвест, че всички инвеститори са безкрайно коректни. Сблъсквал съм се и с неетични инвеститори, които трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона. Но по въпроса за дюните - това е екологичен въпрос, или по-точно комбинация между екологичен и градоустройствен въпрос. Т.е. министерствата на екологията и на регионалното развитие трябва да излязат с общо решение. А за самите инвеститори си има съдебна система, към която да се обърнат, ако решат, че им се нарушават правата. Иначе говоря с тях по всяка тема, която засяга или инвеститорите, или потребителите. Защото, за да бъде добра бизнес средата в България, трябва да бъдат защитени както потребителите, така и инвеститорите от всякакъв политически натиск или натиск от разни неправителствени организации. Които имат амбициите да влязат в парламента или просто имат навика да рекетират инвеститорите. Или пък го правят от глупост.

- Защо според вас в България има такива настроения срещу проучванията за шистов газ и изобщо срещу добива на енергийни ресурси?

- Не съм правил проучване за екологичните последици от шистовия газ, но смятам, че е абсурдно да се забранява проучването, както го направихме ние в по-предния парламент. Знам, че в САЩ сонда за шистов газ има дори в кампуса на два от най-добрите и най-скъпи университети в Пенсилвания - щата, от който тръгна шистовата революция. Някак си не мисля, че американците са по-глупави, по-неграмотни или не могат добре да си преценят последиците от този добив. Но вие сами виждате до какво доведе засиленият добив на шистов газ и колко са ниски в момента цените на газа в САЩ. Поради което, без да съм го проучвал, следвайки само здравия разум, стигам до заключението, че протестите срещу шистовия газ в България са плод на преувеличенията на зелените или на лобизма на производителите на природен газ по традиционни способи. Които не са задължително да са само руски. Все пак в Русия и Украйна се намират най-големите находища на шистов газ на континента и рано или късно те също ще почнат да ги разработват. И ние заради тези настроения ще бъдем безкрайно изостанали в тази област.

Нашият гост

Владимир Каролев е роден на 31 юли 1961 г. във Варна. Завършил е УНСС през 1986 г. През 1993 г. завършва магистратура по бизнес в университета на Алберта, Канада.

Появява се в обществено-политическото пространство с идването на НДСВ в политиката. Той е анализатор по икономически въпроси. Участва в икономическия екип на НДСВ и е общински съветник от НДСВ в Столичната община. В момента е съветник на икономическия министър Божидар Лукарски.
Управляващ съдружник е в Балканска консултантска компания. Тя развива дейност в областта на корпоративните финанси и чуждестранните инвестиции. Преподава „Управление на инвестициите“ в Магистърската програма на City University of Seattle. Владее руски и английски език. Хобитата му са моторните спортове, гмуркането и сноубордът.

Женен, с две деца.