Томас Лодърдейл, основателят на Pink Martini: Щастието е красива мелодия с наивен текст

На 21 октомври в зала 1 на НДК ще бъде поднесен необичаен коктейл. Той няма да се сервира в чаши, а ще се излива направо от сцената. Смесицата от класика, джаз, старомоден поп, латино и суинг гарантирано ще ви опияни. Pink Martini има 12 музиканта и много често изпълнява своя многоезичен репертоар на концертните сцени и със симфонични оркестри, което прави изпълненията им още по-класни и заразителни. След като са свирили с повече от 50 оркестъра по цял свят, този път и в София те ще имат акомпанимента на симфониците. В очакване на шоуто “Труд” научи от основателя на групата Томас Лодърдейл каква е рецептата за шастие и какво върви с чаша мартини.

- Какво върви най-добре с чаша мартини?
- Първо трябва да имаме подходяща изстудена чаша и малко лед, но преди всичко малко хубава музика - нещо винтидж или джаз…
- Ако музиката имаше цвят, какъв щеше да бъде той?
- Предполагам щеше да бъде нещо пъстро с песните ни на различни езици… Големите холивудски оркестри са били нашето основно вдъхновение, така че предполагам Pink Martini ще бъде фантастичнa смесица от различни цветове с усещането си за голям оркестър, което групата носи със себе си.
- Как се приготвя коктейл от толкова стилове като джаз, класическа музика, латино и поп?
- Може би е добре да кажа, че имаме едно глобално разбиране за музиката с всичките й нюанси и различни стилове. Мисля си, че „глобален поп” е най-добрата дефиниция за тази смесица.
- А всъщност откъде идва името на групата?
- Обичам Хенри Манчин и музикалното наследство, което ни е оставил с легедата Breakfast At Tiffany’s, така че си мисля, че Pink Martini можеше да бъде бандата във филма „Закуска в Тифани”.
- Какво е любимото ви питие?
- Предполагам кафе. Дори си спомням веднъж как изпуснах полета преди концерта ни в Истанбул, защото си купувах още една чаша кафе на летището.
- А песен?
- Всички много харесваме ремиксите на нашата песен Una Notte a Napol и си мисля, че като цяло ни харесва да ремиксираме свои парчета.
- На сцената сте повече от 20 години. Какво се е променило и какво е останало същото?
- Все още обичаме да виждаме реакциите на хората по време на концертите и предлагам просто не можем да им се наситим. Всички знаем знаковите песни на групата, които феновете обичат, но освен тях се опитваме да съхраним усещането за парти на един голям оркестър през всички тези години.
- Вземате ли нещо от страните, в които изнасяте концерти?
- Винаги ходим на партита след концертите, но рядко си вземаме сувенири от държавите, които посещаваме.
- Имате ли нещо предвид за България?
- Разбира се, отиваме там, за да направим едно голямо парти на сцената и ще се радваме да видим как вашите хора пеят и танцуват по време на целия концерт.
- Описвате се като ”Един малък оркестър”. Как постигате хармонията?
- Разбираме се добре в музикално отношение, защото всички имаме еднакъв музикален бекграунд, свързан с класическата музиката и всички обичаме големите оркестри и винтидж стила. Така ни харесва да се събираме заедно, за да пресъздаваме чувството, което големият оркестър носи и на сцената. Още повече че си станахме близки през всички тези години и за нас не е проблем да бъдем толерантни един към друг.
- Свирили сте с повече от 50 оркестъра по света. Какво е общото между всички музиканти и в какво се крие разликата?
- Предлагам че сме късметлии, защото досега сме свирили с толкова много престижни симфонични оркестри по целия свят и както добре знаете, когато става въпрос за симфонични оркестри, те всички включват много дисциплинирани и талантливи музиканти.
- Един от албумите ви е озаглавен Get Happy. С изключение на музиката какво ви прави щастливи?
- Чувствам се щастлив, когато гледам някой стар холивудски филм с приятели... И музиката. Особено джазът ме прави щастлив. Джазът се свързва с предизвикателство и предлагам, че доброто предизвикателство също ме прави щастлив...
- Какъв е звукът на щастието?
- Една красива мелодия, с винтидж чувство и много романтичен, позитивен и наивен текст към нея...
- Кога са вашите тихи моменти и кога тишината е по-силна от музиката?
- Да съм сам и да свиря на пиано е добър начин да се откъсна и да си почина. Свиря на пиано, откакто се помня и се опитвам да изразя себе си толкова, колкото се опитвам да излекувам чувствата си, използвайки езика на музиката…
- Нарекохте последния си албум Dream A Little Dream. Коя е най-голямата ви мечта - тази, която вече сте постигнали, или тази, към която продължавате да се стремите?
- Никога няма да се откажа от мечтите и смело мога да кажа, че продължавам да мечтая...Въпреки че учих “История” и “Литература” в “Харвард” никога не се отказах да мечтая за хубава музика. Свиря на пиано от дете, за да изразя себе си...
- Какво ще чуем на концерта ви в София и какво може да очакваме в следващия ви албум?
- Ще се забавляваме с всички песни, които феновете на Pink Martini обичат. Ще представим и някои нови. Mоже да очаквате някои традиционни руски песни в предстоящите ни проекти и всички сме много развълнувани за това.