Акад. Георги Марков: Европейският съюз е в ръцете на Ердоган

По-добре Асад, отколкото „Ислямска държава“

- Акад. Марков, как дни преди изборите си на 1 ноември Турция се оказа в състояние на война срещу и „Ислямска държава“, и срещу кюрдите? Атентатът в събота в Анкара и последвалите събития заплаха ли са за нашата национална сигурност?

- Положението в Турция е опасно, тъй като Ердоган надцени своите възможности, отваряйки фронт срещу “Ислямска държава”, но и срещу кюрдите. И този, и предишният атентат са насочени срещу кюрдите. Официалната версия на премиера Давутоглу е, че това е дело на „Ислямската държава“, но аз имам съмнение, че изпълнителите са ИД, и други фактори се намесват. Ердоган иска да изкара прокюрдската партия, че е свързана с терористите, тъй като няма как направо да я забрани. Зад тези атентати виждам сянката на турските тайни служби. Ердоган иска цялата власт, но това едва ли ще се случи на 1 ноември.

- Има ли опасност част от милионите бежанци в Турция да се прехвърлят у нас?

- Ако настане гражданска война в Турция, тези 2 милиона души може да хукнат към Европа, включително да прегазят и нашата граница. Правителството ни не издава признаци на тревога. Не е препоръчително Бойко Борисов да се прави на мъжкар, а да види реалната опасност. Разбрах, че му предстои среща с Давутоглу, на която той трябва да изрази нашата тревога. Турция не е държава, за която изборите са само от вътрешнополитическо значение. От тях зависи и съдбата на околните държави. Те ще се отразят на отношенията ни с турското правителство и със съюзните от НАТО. Също и на отношенията ни с Русия, които, виждам, отново се обтягат. Отново военният министър говори за хибридна война, а премиерът се хвали пред американците, че сме спрели и трите руски проекта.

- Мислите, че управниците ни се държат неадекватно в сложната днес ситуация?

- Държат се неадекватно и прекалено много се шегуват. Борисов с чувство за хумор дръпна пред американците „една другарска критика“. Щатите държат на Турция като на свой стратегически съюзник открай време. А в Турция стават процеси, които вече не се контролират от САЩ. Ердоган се чувства самостоятелен, като казва: „Аз няма да се намеся във войната срещу Ирак, ще се намеся в Северна Сирия. Искам зона за сигурност.“ Ама тази зона за сигурност е част от територията на Сирия. Какво правителство има в момента? Има един Башар ал Асад и криво или право, той е легитимен. Путин е прав, че това е легитимното правителство в Дамаск. Да, но Западът, Турция и Саудитска Арабия казват - ние не признаваме Асад, подкрепяме умерената опозиция. А Обама казва, че нищо не става от тази опозиция. 500 млн. долара са изхарчени и какво - нищо. Това оръжие отива в „Ислямска държава“. Трябва да се намери баланс на отношенията и да оставят Асад за известно време на власт. Четири години този диктатор не можа да бъде свален. Т.е. той има опора не само в армията, но и сред народа.

- Българите като че ли засега минаваме между капките по въпроса с бежанците. Разминахме ли се с този проблем?

- Минахме между капките, защото Меркел отвори вратите на Германия. Силно съм разочарован от Меркел, за която казвах, че между държавниците има само едно мъжко момиче. За мен тя беше образец за политик, но предаде Европа. Аз смятам, че корпоративият капитал няма да спечели от прииждащата млада евтина работна ръка, защото не е квалифицирана. “Даймлер Бенц” обявява 5000 свободни работни места. Но това не са хора, които ще могат да застанат до роботите в Щутгарт. При гражданска война в Турция, не дай си Боже, и разширяването на военните действия в Сирия тези 2 млн. души са в ръцете на Ердоган, който ще каже: „Давайте пари, давайте безвизов режим, иначе ще ви ги пусна.“ Т.е. в ръцете му е и Европейският съюз.

- Основателни ли са притесненията за християнска Европа и за това, че ще бъде залята от хора с друго вероизповедание?

- Неолиберали и правозащитници, а и самият Еродоган нападат ЕС, че бил християнски клуб, Давутоглу го нарича „християнска крепост.“ Да, Европа от векове е християнска цивилизация и трябва да бъде съхранена. Прииждащите друговерци не могат да се интегрират. За разлика от италианци, испанци, сърби и хървати, които се интегрират, гастарбайтерите в Германия живеят в гета и не желаят да се приобщят, искат джамии, бурки и т.н. Дразнят се, че имало свинско месо в ресторантите. Ама те нямат това право. Не може да влизат в къщата ни и да ни налагат как да живеем.

- Да разбирам ли, че одобрявате реакцията на Българската православна църква, която показа резервирано отношение към бежанците?

- Подкрепям БПЦ, защото тя вижда опасността за православието. И без това мюсюлманите у нас - около 10%, са твърде много. Нима трябва да ги увеличаваме? Миналата неделя участвах в радиопредаване, в което се обади слушател, който се представи за мюсюлманин и каза, че мен и водещия ще ни нареже на парчета. Не трябва да си затваряме очите. От стотиците хиляди бежанци един процент да бъдат фанатици, все някой ще сложи бомба в метрото. Това са реални неща.

- А християнското милосърдие къде остава?

- Какво милосърдие? Слушам президента Плевнелиев, който казва: „Да отворим сърцата и вратите си.“ Тези приказки за милосърдие са откъснати от реалния живот. Чудя се кой ги учи на тези речи тия неолиберали. И Сорос ни учи как да отворим сърцата си към мюсюлманите. Да отворят САЩ вратите и да си ги вземат. И защо не отиват в Саудитска Арабия при богатите шейхове, а идват в Европа? Не бива да забравяме, че османските турци три пъти са стигали до Виена. Ислямската цивилизация е твърде различна не само като вяра, но и като начин на живот. Когато отида на гости у българи мохамедани, аз не пия бира и вино, защото те пият само ракия, тъй като е минала през огъня и Корана я разрешава. Трябва да имаме взаимна толерантност. Говоря и за някои водачи на исляма, особено на главорезите, които имат влияние в Северен Ирак и в Северна Сирия. Черното знаме, което развяват и се заканват, че ще започнат халифата от Балканите, е сериозна заплаха. В същото време ни отклоняват вниманието към Украйна и Русия, че били заплаха за ЕС.

- А не са ли?

- Оставете тази работа. Нашите управляващи начело с президента непрекъснато ни сочат руската военна заплаха. Плевнелиев си е научил урока в САЩ и повтаря едно и също. Същото е и с външния, и с военния министър. На първо място е заплахата от радикалния ислям и „Ислямска държава”. Не разбирам защо у нас се създава военна психоза. През лятото бях в Балчик, където беше пълно с курортисти. В това време на Шабла бучат самолети. Министърът облякъл военна униформа и се прави на пълководец. Това са неизживени детски мечти.

- Има ли спасение от тази ситуация?

- Спасението е в равноправна коалиция между Русия и коалицията на НАТО. И Асад да остане на власт.

- Включването на Русия в гражданската война в Сирия не стана ли зад гърба на САЩ въпреки срещата между Путин и Обама?

- Преди Съветският съюз имаше влияние в целия Близък изток. Днес Русия е унизена велика сила. Руският народ е изстрадал - и от болшевизма, и от войните. Но все пак този народ победи Хитлер. Наш депутат каза преди няколко месеца: „Със санкциите ще сринем Русия икономически, руснакът ще скочи и ще събори Путин от власт“. Попитах го: „А кой ще държи ядреното куфарче? Жириновски ли?“ Русия е ядрена сила. Жалкото е, че депутатите ни са неграмотни, защото, ако бяха чели Достоевски, щяха да знаят, че руската народопсихология е особена. Колкото повече страдат руснаците, толкова повече се стягат и стават мъченици. Американците воюват с техника. САЩ са свърхсила, но бойният им дух е слаб. Затова не бива да подритват руснаците. А някои доморасли български политици се пъчат и казват - остави го Дядо Иван. Аз твърдя, че Цичо Сам не може да изрита Дядо Иван отвсякъде. Последната руска база - военовъздушна и военоморска, е в Сирия. Путин заяви: „Аз няма да ви дам Сирия.“ И няма да я даде. Четири години коалиции, милиарди и какво? Асад си е в Дамаск. Но по-добре Асад, отколкото „Ислямска държава“.

САЩ решиха да изнасят либерална демокрация и си въобразиха, че ще я наложат по целия свят. Въобразиха си, че ще има Арабска пролет. Е, видя се, че не може да има либерална демокрация в ислямския свят.

Нашият гост:

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Автор е на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България - ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола “Сабя” и др.