Нено Димов, председател на Института за дясна политика: Отговорността за организацията на вота е и лична

ДПС е по-скоро опозиция на реформаторите, а не на ГЕРБ

Д-р Нено Димов е роден на 20 септември 1964 г. Завършил е математика в Софийския университет. Зам.-министър на околната среда в кабинета на ОДС (1997-2001 г.). Член на преговорния екип за членство на България в ЕС. Народен представител в 39-ото НС. Председател на Института за дясна политика.

- Нова политическа реалност или потвърждение на статуквото - кое се случи на първия тур на местния вот, г-н Димов - едната версия е на управляващите партии, а другата - на ДПС?

- И двете. Първото, което се потвърди, е, че управленската формула е успешна. ГЕРБ и реформаторите показват по-добри резултати. Особено ГЕРБ. Щом след година управление качват резултат, значи формулата е успешна, а обратната теза звучи преднамерено. БСП остана втора сила в национален мащаб. Чисто формално - това е запазване на статуквото от 2014 г. с тенденция, че десните печелят доверие. Промяната е, че БСП де факто се срина на тези избори, макар и запазвайки второ място. Нямат кмет, избран мажоритарно на първия тур, на балотажите в много общини се явяват партии от управлението, има риск БСП да не успее в нито един областен център. Това показва ново състояние на левицата. От януари в месечните доклади на Института за дясна политика наблюдаваме тенденция - развитието на БСП много прилича на това на СДС през 2003 г. От понеделник до президентските избори догодина ще е периодът, в който БСП или ще успее да се преориентира и да се стабилизира, или ще стигнат до нивото на СДС от последните президентски избори.

- “Новата реалност”, която описа Лютви Местан обаче, е за управленската формула. И за това доколко е редно управляващите да броят резултата си от местния вот “заедно”, как това се отразява на идентичността?

- Съотношението в управлението е въпрос на договор между управляващите. И ГЕРБ, и РБ показват по-добри резултати. Но трябва да се направи уговорката, че сравняваме различен вид избори - парламентарни и местни. Местният вот няма пряко отношение към парламентарния баланс. За мен резултатът показва, че договорката в парламента отпреди година е успешна. Разбирам до голяма степен ДПС, те от самото начало на действащия парламент атакуват реформаторите. Всъщност ДПС е в опозиция не на ГЕРБ, а на РБ. На практика те се стремят дългосрочно към участие в управлението, измествайки РБ, а не измествайки ГЕРБ. Така разчитам дългосрочното послание на г-н Местан.

- При това положение за втория тур в неделя доколко логични са коалиции ГЕРБ - ДПС по места и размяната за подкрепа при нужда?

- В годините на демокрация се е доказало, че на местно ниво са възможни всякакви коалиционни формули. Всяка партия би мечтала да има самостоятелно мнозинство в парламента, в общинския съвет, да има кмет и т.н. Но това няма как да се случи, освен ако няма члeн Първи в конституцията. За да може да се управлява трябва компромис, договор. Обединенията трябва да са около цели, които събират възможното мнозинство.

- Въпреки добрия резултат на ГЕРБ за кметския вот партията загуби пълните си мнозинства в доста общини, включително и в София, макар и с малко. Това какъв знак е?

- Доброто представяне на РБ де факто взема част от десните гласове, които вероятно преди това са били при ГЕРБ, за да имат мнозинство. Помним какво беше напрежението между РБ и ГЕРБ на парламентарния вот. Преглъщането и намирането на обща формула явно се харесва на десните избиратели и затова на местния вот се потвърди формулата на национално ниво.

- Провален, саботиран, успешен - това са част от интерпретациите на резултата от референдума, който не успя да събере достатъчно активност, за да е изляло валиден. Коя е вярната?

- Мисля, че този референдум успя. Категорично. Ако го сравним с единствения друг референдум - за АЕЦ “Белене”, участието сега е двойно повече. Категоричността на заявената воля - броят хора, отговорили с “да” за електронно гласуване, са тройно повече. Да, референдумът не събра гласове, че резултатът да бъде задължителен, и това може да се интерпретира като неуспех. Но прескочи убедително първата бариера - активност от 20%. Решението остава в ръцете на парламента. А аз се съмнявам, че повечето партии в НС ще пренебрегнат волята на такъв масив от хора, гласували с “да”. Тези хора са повече от гласоподавателите на която и да е партия в момента. Разбира се, този референдум има сериозни съпротиви - по две линии. Първата е естествена - винаги новото плаши. Преди 50 г. в Европа е имало съпротива срещу дебитните карти.

- Видяхме “Арената на ужасите” в София, валят сигналите на неотчетени преференции и гласове, огромен процент сгрешени протоколи и недействителни бюлетини. Можем ли да вярваме на резултатите при тези сигнали? И кой носи отговорността - и за броенето, и за ада в ОИК-София?

- Първо, между сбъркан и манипулиран протокол разликата е огромна. Не вярвам фактическите грешки да са толкова голям брой, това ми звучи абсурдно. Вероятно става дума за технически грешки. Колкото до случилото се в “Арена Армеец”, там има няколко нива на отговорност и мисля, че в голяма степен тя трябва да се носи лично. Първото ниво е в конкретния ден за организацията на предаване на книжа и тя е на ОИК в София. И респективно ЦИК. Друг ключов проблем е недооценяването на обема от информация, който трябва да се обработи, и липсата на достатъчно експерти, които да могат да поемат тази информация. Тук проблемът е и в закона - по кодекса на Мая Манолова броят на членовете на ОИК беше доста намален въпреки предупрежденията от ГЕРБ, че това ще създаде проблем при обработването. Най-важното за мен е, с цялото ми състрадание към хората, които бяха подложени на този ужас в залата, случилото се да послужи като урок в бъдеще да се избегнат подобни случки.

- Темата “бежанска криза” у нас, за разлика от европейските общества, не е всекидневие. Защо стоим някак в периферията на тема №1 в ЕС?

- Обяснението е, че на практика ние в момента не сме кой знае колко засегнати от тази бежанска вълна. Потокът през България е нищожен в сравнение с този през Гърция, Словения, Италия и т.н. А не сме толкова привлекателни, защото българското правителство и в частност МВР успяха да направят така, че България да не е най-атрактивната дестинация. И не говоря само за огражденията и по-големия брой униформени, ангажирани с опазването на границата. Процедурите със задължителната регистрация у нас и стриктното изпълнение на задълженията ни като външна граница на ЕС са съществена част от справянето с вълната. Колкото до общоевропейските решения - тук разделението в подхода на западните демокрации и на Централна и Източна Европа е обяснимо. Традиционните демокрации и ЕС са характерни с това, че не се вземат “пожарникарски” решения. Те се взимат постепенно, бавно, но в крайна сметка са правилни и дългосрочни.

- Има ли риск от радикализъм в Европа заради бежанския проблем?

- Ако тръгнем от изборите у нас, ще видим, че най-умерената националистическа партия - ВМРО, получава най-добър резултат. Така че у нас тенденцията е по-скоро обратна. Ако видим изборите в Полша - десницата се състезава с десницата, левицата я няма, но за радикализъм изобщо не може да се говори. Оттук нататък според мен в Европа се задават десни победи на избори. Дясната политика по принцип е консервативна и смятам, че тя няма да допусне избуяване на радикални настроения против имигрантите.