Проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет, пред “Труд”: Пот, кръв и сълзи, а на изпроводяк и една псувня

- Проф. Илчев, така ли си представяхте, че ще приключите мандата си - с обвинения за нарушения при обществени поръчки, с неплатени задължения за милиони, с незавидно място на университета в международните рейтинги, с обвинения към вас за несправяне с работата?

- Разбира се, че съм го очаквал. Навремето, когато кандидатствах за декан на
Историческия факултет, поканих проф. Пламен Митев (доскоро той бе декан на
факултета) да сме в един екип. И тогава му казах, че вместо обещание мога само да
му цитирам думите на Чърчил, че ще „има само пот, кръв и сълзи“. А понеже сме в
България, ще има и една псувня. В това, което се случва сега, няма нищо ново. Ние
сме обследвани и проверявани непрекъснато. Имаме десетки одити на Сметната
палата, на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), на Столичната община, на Министерството на образованието и науката. Почти няма ден, в който в СУ да не е имало някакъв контролен орган. Резултатът до момента (без последната проверка) е, че бяха съставени около 20-30 акта за 8 години. От тях остана в сила само един, а всички останали паднаха за несъстоятелност. Този един също е парадоксален, защото бяха два акта за едно и също нещо, но съдът постанови, че единият е законен, а другият не е. По повод последните обвинения ви показвам официален документ от НАП, в който пише, че СУ има задължение от общо 284 878,38 лева (не 14 млн. лева, каквато информация се
появи в медиите - б.р.). Ако искаме, можем да ги внесем днес, но не искаме, защото
оспорваме тази сума. Паднаха обвиненията, че не си плащаме такса смет на общината.
Само да вметна, че законът за такса смет е абсолютно несправедлив, защото
университетът е на електронна система и произвежда по-малко боклук, отколкото
един голям магазин. В други държави висшите училища са освободени от подобни
задължения. Лошото, което виждам в това, което се случва през последните дни, е, че
огромната част от активните в момента критици на СУ са били активни в политиката
на различни нива. За съжаление се опитват да привнасят прийоми на политическата
борба тук, което е абсолютно недопустимо и два пъти по-недопустимо е, че се опитват
да въздействат на студентите.

- С каква цел ви атакуват? Да не би да ви видим и вас в политиката?
- Мен?! Боже, не! Не бих искал да казвам защо е атаката. И вие, и аз знаем. Но не бих
искал да излиза от моята уста. Показателно е защо се случва именно сега. Не зная
дали сте чели разказа на Уошингтън Ървинг „Рип ван Уинкъл“, в който главният герой
отива в една пещера и се събужда след 20 години. Та и тук е така - има едни хора, които
се събуждат в края на всеки 4 години и в последните 40 дни преди изтичането на
мандата и влизат в „Страстите Христови“. Нито един от тях не е дошъл преди това да
предложи каквото и да е. Не става дума за предложения от типа „би било добре,
ако...“. Не искам да обиждам никого, но повечето от тези хора не са и управлявали
нищо през живота си освен собствената си кола. Много е голяма разликата между
това, което искаме, възможностите на закона и реалността в университета. А при нас
има различни факултети, различни направления и различни интереси.

- И вие ли като част от колегите си смятате, че е дошло времето човек не от хуманитарните науки да поеме управлението на СУ?
- Смятам, че е винаги е било времето добрият кандидат да спечели. Има пример за
доброто в редуването, има и обратния. Например в Карловия университет в Прага години наред ректорът е медик. Не е важно в каква област си специалист, а да можеш да
управляваш и да си фигура, която внася респект.

- Защо само двама души поискаха да се кандидатират за ректорското място от целия университет?
- В някои от факултетите, където има избори за декани, имаше само по един кандидат. Въпрос на преценка. Но заради самата атмосфера, за която голяма вина имат и
медиите, много хора не желаят да поемат отговорност, а и нервната им система не
издържа на атаките.

- Какъв процент от това, което обещахте да свършите, го направихте и какъв не?
- Когато започнах, имах очаквания за нормално финансово развитие, но това не се
случи. Огромни усилия отидоха за преодоляване на кризата от 2010 г. Ето какво
направихме - не аз, а колегите. Университетът се задържа в международните класации.
Ние и БАН сме в тях. Единствени в България сме над средното световно ниво в
науката. Направихме много за подобряване на материалната база на университета, не
всичко, но много. Направихме Център по археометрия, най-големия модерен Институт
„Конфуций“ в Европа, работим за студентските общежития, но трябва да отбележа, че
те ще са далеч по-добри, ако и студентите се грижеха за тях. Ремонтирахме
Университетската библиотека, която не получава и стотинка от държавата, но
единствена в България мина над 1 млн. брой заглавия в електронния си каталог,
направихме кактусова оранжерия в Балчик. Организирахме изключително значими
конференции и световни конгреси. За съжаление отминаха без особен отглас в
медиите. Изглежда трябва да убием някой от делегатите, за да привлечем вниманието.
Направихме Третия световен конгрес по българистика. Някой трябваше да го направи,
след като държавата престана да се интересува от приятелите ни в чужбина.
Това, което не успяхме, е да привлечем достатъчно студенти, и то добри студенти. При
нас има криворазбран преподавателски аристократизъм, че няма нужда да се работи в
тази посока. Но Стопанският факултет започна да си сътрудничи с училищата и всяка
година вдига приема с 15 на сто.

Нямаме достатъчно програми на чужди езици. Не можах да убедя Общото събрание да се отмени абсурдното изискване кандидатът за ректор да е работил без прекъсване 10 г. в СУ. Ами ако е бил член на ректорското ръководство на европейски университет? Това е провинциализъм. Не успяхме, въпреки многобройните опити, да създадем център за обучение на чужди езици, в който студентите да имат възможност да се обучават, но да махнем задължителното обучение по чужд език и така да облекчим учебното натоварване.

- Не успяхте също да децентрализирате заплати и да ги увеличите.
- Това не е вярно - увеличихме доходите на колегите с близо 90% от началото на
първия ми мандат. За съжаление и това значително увеличение не е толкова, колкото
заслужават добрите колеги. Попречи ни кризата. Приехме добри вътрешни правила за
работна заплата, но с ресурс да ги въведем не разполагаме. Усилията бяха да няма срив в базовите заплати. Надявам се, че следващият ректор ще е в по-добра финансова
ситуация. Да не забравяме, че за разлика от други висши училища не вдигнахме и
студентските такси и те са най-ниските у нас.

- Проектобюджетът за следващата година предвижда онези специалности и
направления, които не отговарят на търсенето, на изискванията за качество и пазарът няма нужда от тях, да получават с 20 на сто по-малко финансиране. Мислите ли, че това е правилно решение? В същото време да се запази финансирането за добрите и т. нар. защитени специалности, които не са модерни, но са важни.
- Това е стъпка в правилната посока. Лошото е, че висшето образование не е област, в
която могат да се правят предсказания за бъдещето. Ако една година преди Бил Гейтс
да създаде компютъра си в гаража, някой бе предложил да се вложи дадена сума в
американски университет да разработи този проект, да не мислите, че щеше да стане.
Същото се отнася за интернет. Задачата на университетите е да се мисли за бъдещето
поне с 20 г. напред. Студентите, които ще приемем през 2016 г., ще са на пазара през
2020 г., а ще са утвърдени специалисти през 2030 г. Знае ли обществото ни какви
специалисти ще ни трябват през 2030 г.? Никой не си е и поставял този въпрос.

- Смятате ли, че Софийският университет е готов за промяна?
- Не. Колегите повече говорят за промяна, но са категорично против нея, ако се засегнат
собствените им интереси, особено материалните интереси. Пак се връщам към
настоящата ситуация. Преди години получих предложение за създаване на алумни за
университета от хора, които да работят за него и да събират средства и идеи, да се
продава интелектуален капитал. Прокарах идеята през Академичния съвет, но
накрая се оказа, че едни хора искат да получат едни пари за управление. Има вечни
критикари.

- Проектът за учебен план в училищата предвижда гимназистите в 11 и 12 клас да не изучават история. Какво мислите?
- Тази глупост я направиха в Англия през 70-те или в началото на 80-те години на миналия век. Тогава махнаха историята и география. И след 5 години констатираха, че са направили огромна грешка. В момент на ерозия на европейска и национална идентичност, на натиск за приемане на една глобална идентичност, ти правиш огромна грешка, като
лишаваш младите хора от представата им за себе си и мястото им в света.

НАШИЯТ ГОСТ

Проф. Иван Илчев управлява два мандата Софийския университет. Той е историк, има множество научни трудове. Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984-1986), центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990-1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999-2000).