Феноменът "Еструна"

Фламенко? Да. Български фолклор? Разбира се. А двете заедно, съчетани в неповторим концерт с класически музиканти, фламенко китари, етно джаз, ангелски гласове и завладяващи танци? Това вече е изкушение за меломански души. Изкушение е за ценители на вдъхновяващо изкуство. Ако вече е събудено любопитството ви, кодовата дума е „Еструна”, а мястото - зала 1 на НДК. На 5 декември от 19 ч там ще се случи… магията. Фламенкото ще срещне българския фолклор, а какво ще последва от това, сцената ще покаже. Вероятно любовна магия между публика и артисти.

Около 10 000 зрители в Испания вече са гледали т.нар. проект „Еструна”, създаден по идея на Маргарита Борисова и Явор Ганчев от фестивала „Джаз +” с участието български и испански артисти. Премиерата му у нас е през 2013-а в столичната зала „България”, а сега за пръв път ще бъде представен пред многохилядна публика. Срещам доц. Георги Петков, диригентът на хор „Нови български гласове”, който е основна част в проекта. И, разбира се, питам какво да очакваме на 5 декември. А маестрото се усмихва: „Нещо много интересно и оригинално! Най-хубавото на „Еструна” е, че се роди тук, в България, с колеги от Испания. Ще останат доволни както ценителите на българския фолклор и на фламенкото, така и публиката, която се увлича по етно джаз.”

Всичко започва преди две години навръх рождения ден - 24 април - на доц. Петков. Съвпадението на премиерата на „Еструна” с личния празник е случайно, но пък не е случайно присъствието на прочутия Антонио Форчоне. Наричан „Джими Хендрикс на акустичната китара”, той влиза в проекта и става негов музикален директор. „Форчоне е италианец, живее в Лондон, има и различни примеси в родословното си дърво. Космополитна личност, обикаля света, събира фолклор и го претворява със своята китара. Една от пиесите в проекта е „Алхамбра”, посветена на едноименния дворец в Гранада. Свирили сме там композицията, в която съм преплел българската народна песен „Руфинка болна легнала” - усещането беше необяснимо, неповторимо”, продължава доц. Петков.

Форчоне обаче има свое обяснение за сътвореното от „Еструна”: „Това е спектакъл, който човек трябва да попие - можеш да затвориш очи и да оставиш душата си да се слее с него. Това правя аз, докато свиря, заобиколен от тези удивителни гласове”, казва Форчоне за „Еструна”.

„Удивителните гласове” са на деветте млади дами, студентки от Нов български университет и събрани в хор от доц. Петков. Вокалните им изпълнения разплакват испанската публика. Обожаваща своята фламенко традиция, тя възторжено приема комбинацията й с българския фолклор. Аплодира в характерните ритми по време на етно джаз концертите на „Еструна” в Мадрид, Гранада, Кордоба, Картахена, както и на най-големия фламенко форум в Севиля.

В проекта е и Арканхел - най-известният изпълнител на фламенко в света. Влюбен във фолклора ни, той често говори за „съвършената хармония на българското хорово пеене”. И е подготвил изненада за галаконцерта в НДК - ще изпълни на български „Лале ли си, зюмбюл ли си”.

Към всичко това добавяме още китарата на Дани де Морон, контрабаса на Йелси Ередия, перкусиите на Агустин Диасера и танца на солистката на Националния балет на Андалусия Патрисия Гереро (гледали сме я във филма „Фламенко, фламенко” на Карлос Саура) и наистина получаваме испанска гала. Но това не е всичко. Чашата на вълнението ще прелее с „Любовна магия” от Мануел де Фая, изпълнена от софийския оркестър „Симфониета” под диригентството на Йорг Бирханс (Германия) с участието на виртуозите на фламенкото Росио Басан (вокал) и Давид Перес (танц) и отново огнената Гереро.

Прочутият „Танц на огъня” със сигурност ще вдигне на крака публиката в зала 1 точно 100 години след създаването на „Любовна магия”. Написана през 2015-а като творба за камерен оркестър, тя постепенно прераства в балетна сюита, изиграна за пръв път през 1925 г. сред декори на Пабло Пикасо, позната и обичана днес по целия свят.

Интересна е ситуацията, в която ще се случи концертът на „Еструна”. Изложбата на Пикасо в София продължава до януари 2016-а, показват се нови испански филми, очакваме испански писатели за Литературния салон, а дни след етно джаз спектакъла в НДК ще бъде и Хосе Карерас - прочутият тенор избра да каже „сбогом” на публиката и сцената именно от България.

Има нещо, което ни свързва, но какво е то, питам доц. Петков. „Понякога в „Еструна” се шегуваме с тази топла южна кръв на България, Гърция, Италия и Испания. Имаме близки черти, но и още нещо - фолклорът ни е богат на етнокултурни натрупвания през вековете. Испанците стигат до фанатизъм в съхраняването на своето фламенко. И те, и ние, българите, сме отворени към чужди култури и влияния.”

И друга шега си имат в „Еструна”, за нея си спомня Маргарита Борисова: „Концертът е като луковата глава - сваля една по една „люспите”, докато се стигне до сърцевината. Защото това, което свързва традицията, общата средиземноморска традиция, е в сърцевината - но до нея трябва да се стигне. И Георги Петков със своите аранжименти и авторски композиции е направил така, че да припознае в някаква степен фламенко музиката за своя. Както и обратното - фламенко музикантите пък се вдъхновяват от нашия фолклор.”

„Спокойно можем да кажем, че имаме собствен образ на базата на две традиции, които си подават ръка”, обобщава диригентът, чийто опит на сцената го свързва с легендарни имена като покойния вече Енрике Моренте, Адриано Челентано, Боби Макферин, Фил Колинс. А на финала допълва: „Надяваме се на нови покани и от България, и от чужбина. Защото за мен най-голямата радост е, че „Еструна” се роди тук. И сега пак ще го покажем тук. Защото съм правил много неща по света, участвал съм в идеи, родени в други страни, но сега един голям проект се връща всъщност на родното си място. Надявам се залата да е пълна, защото тогава и магията става истинска.”