Труд
Автор:
Анета Петкова
Икономистите работят като продавачки
Бъдещето е в математическите специалности, в точните науки. Те ще носят най-високи доходи на пазара на труда.
Това е една от прогнозите от новия рейтинг на висшите училища за тази година, представен в понеделник. В момента най-високият средномесечен облагаем доход получават завършилите “Информатика и компютърни науки” на Софийския университет и тези от “Администрация и управление” на Американския университет - около 3000 лв. Средномесечен доход над 1000 лева получават в 13 направления, сред които “Военно дело”, “Проучване и добив на полезни изкопаеми”, “Математика”, “Металургия”, “Комуникация и компютърна техника”, “Медицина”, “Електротехника”, “Фармация”, “Физически науки” и “Обществено здраве”. Най-малко са парите, които вземат завършилите музикално и танцово изкуство в Пловдив - малко над 400 лева.
Инвестицията в точните науки е световна тенденция. Интересното е, че според новия проект за учебен план в училищата природните науки са рязко орязани за сметка на хуманитарните, което предизвиква протести.
Данните сочат, че всеки 4-ти новозавършил не се осигурява у нас. Причините са различни - заминават в чужбина, безработица и др., каза Георги Стойчев, един от авторите на изследването. Сред тях са специалисти в областта на медицината, правото, психологията и дори изкуствата.
Много интересно се разминават представите на младежите, работодателите и реалността на пазара. За студентите номер едно по престиж е правото в Софийския университет (виж табл.), следвано от НАТФИЗ. Работодателите дават първото място в категорията “престижно” на физическите науки на СУ. А най-високи доходи получават IT специалистите пак с диплома от Алма матер. Любопитното е, че за бизнеса има значение къде е завършил работникът и хора с еднакви специалности получават доходи с до 4 пъти разлика. Средният осигурителен доход на висшистите е 925 лева, а регистрираните безработни 3,5 на сто. Запазва се обаче тенденцията висшисти да не работят на длъжности, за които се изисква висока диплома. Много често икономисти и завършилите администрация работят като продавачи.
Най-добрите учат за медици
Отличниците избират да учат медицина, сочи още изследването. Тяхното обучение е и най-тежко - над 40 часа седмично за лекции, упражнения и самостоятелна подготовка. Същото време отделят тези от фармацията и стоматологията. Най-малко е времето за подготовка в направленията “Материали и материалознание” (под 5 часа) и “Металургия” (под 7 часа). Средно българският студент посвещава приблизително 28 часа седмично на обучението си.
Софийският и Медицинският
университет са №1
Софийският университет и Медицинският университет в София продължават да са номер едно в общата класация на висшите училища. СУ е номер едно в21 направления от общо 24, МУ е номер едно в пет от тях. С по две първи места са Аграрният университет в Пловдив, Медицинският университет във Варна и Тракийският университет в Стара Загора. В професионални направления “Отбрана”, “Здравеопазване”, “Информационни технологии” и др., при които има дефицит на кадри, над две трети и дори 100% от завършващите намират реализация по специалността. На другия полюс остават направления като “Туризъм”, при които има свръхпроизводство на кадри и едва един от пет студенти се реализира. В областите “Икономика” и “Администрация и управление” две трети от завършващите не се реализират на позиция, изискваща висше образование. Другата новост, която отчита рейтингът, е, че се увеличава броят на желаещите да учат педагогика и интересът към медицинските специалности. В същото време броят на приетите право, което до момента бе на трето място по брой студенти след икономиката и администрацията, намалява.
