След промените в учебния план: Децата извън големите градове без право на избор в гимназията

Новият проект за учебен план реално оставя без избор децата от малките населени места и в 11., и 12. клас те или ще учат, каквото е избрал директорът на училището, или ще кандидатстват /вероятно след явяване на национално външно оценяване, т.е. нова кампания по прием/ в друго учебно заведение в друг град. Защото в проекта не се предвижда създаването на непрофилирани паралелки, а в учебния план за 11. и 12. клас има задължителни часове само по български език и литература, математика, гражданско образование и физическо възпитание. Останалите часове са за подготовка, която  се решава от училище. Това може да са часове по биология и химия например, защото има такива учители или защото повече деца искат да учат за лекари. Но ако друг гимназист иска да учи география и история, просто трябва да смени училището. Но ако е от малко населено място с едно или две училища и такъв профил няма, трябва да напусне или дома си или училището.

Просветното ведомство вчера обяви промените в проектите за стандарти и учебния план в резултат на двуседмичното обществено обсъждане. От близо 120 000 педагози и над 2500 училища в МОН пристигнали 250 становища.

„Необходимо е успокояване на системата, защото стандартите предизвикаха основателни тревоги“, каза министър Тодор Танев. Той даде знак, че е чул притесненията, като обяви следните  промени в досегашните проекти: новият предмет гражданско образование няма да се учи повсеместно (основен радетел за това бе Танев), а само в 11. и 12. клас; след бунта на учителите първият чужд език в езиковите гимназии остава по 4 ч на седмица в 9-и клас, но в другите класове остава по 2; също след преподавателско недоволство историята и географията се увеличават до 2 часа на седмица. „Музика и изобразително изкуство ще се учат в 8., 9. и 10. клас. Въвежда се нов предмет компютърно моделиране - общо 66 часа. Повече са часовете по български език, математика, химия и физика, но биологията за целия курс е с 10 часа по-малко. Намалени са часовете по физическо възпитание - с общо 57.

Министърът и екипът му обаче подчертаха, че промените са заложени в новия закон за училищното образование и ще се свикне с тях. 

Извън задължителната подготовка има часове по задължително избираема, която всяко училище може да ползва за допълнителното обучение, както и се дава възможност за разработка на учебни планове от самото училище, каза Евгения Костадинова, ръководител на работната група по плана. Не стана ясно обаче как, ако един ученик реши да смени училището си как може да се запише в друго, тъй като една част от плановете ще са различни.  В МОН разчитали, че след 16 г. учениците ще са направили осъзнат избор и няма да се местят много-много.

Природните науки като процент са по-ниски от европейските нива. С този проект за учебен план готвим хора за чужбина, а не кадри за икономиката ни, коментираха във вузовете.

Произведението „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ отпада от уроците в 5-и клас като спорно, потвърдиха вчера от образователното министерство. Защо е спорно не стана ясно. Това го знаели само в Института по литература на БАН. "Опълченците на Шипка", като и това за Крали Марко, бе определено като неразбираемо от Красимира Александрова, експерт по български език в министерството. Тя уточни, че в момента има 40 произведения за пети клас, а сега ще са само 12.  

Учебниците

Няма гаранция, че новите учебници за първи и пети клас ще са готови за новата учебна година. Причината е, че законът  дава срок от 7 месеца на авторите да ги подготвят. След това идва ред на оценяването /има промяна в комисията за одобрението на школската литература - членовете й ще са 7, а не 5. От тях четирима ще са учители/. След това  е процедурата по одобрение от всеки учител по съответния предмет. В нея могат да участват само преподавателите, които не са в командировка и не са в отпуска. В този смисъл повечето от учителите не трябва да излизат през август в отпуска.  Да не говорим за издателите, които ще имат по-малко от месец да подготвят и разпространят учебниците. Има вероятност да сме без нови учебници догодина, каза Грета Ганчева от образователното министерство.